French
DeutschСтароанглийска овчарка – Уикипедия
| Староанглийска овчарка | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Ръст | Мъжки: 61 см Женски: 56 см |
| Тегло | Мъжки: 36 – 46 кг Женски: 30 – 40 кг |
| Произход | |
| Страна | .svg){kind=small} Великобритания(  Англия) |
| Година | 1888 |
| Класификация по МФК | |
| Група | 1 |
| Секция | 1 |
| Стандарт | 16 |
| Староанглийска овчарка в Общомедия | |
Староанглийската овчарка (на английски: Old English Sheepdog, английско съкращение: OES), наричана още бобтейл, е порода кучета с произход от Англия, Великобритания.
Сравнително голяма е по размер и е селектирана чрез кръстосването на стари английски овчарски кучета. Староанглийската овчарка се отличава с дълга и гъста козина, която покрива нейното лице и очи.
Поради традиционната за овчарските кучета, сред които и староанглийската овчарка, практика на купиране, породата е наричана с прякора „бобтейл“. Известно наимениование на породата също така е и „Куче на Дулукс“, причаната за което е дългото използване на нейни екземпляри за реклама на марката боя „Дулукс“.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Староанглийската овчарка е голямо куче, което може да се познае по своята гъста и дълга козина, обикновено сиво-бяла на цвят. Ушите са висящи, ниско поставени, от двете страни на главата. На местата, където купирането всер още е разрешено, опашката се отрязва донякъде, благодарение на което задните части на кучето започват да приличат на тези на пандите. Понякога опашката е къса по рождение. Староанглийската овчарка става по-висока от холката към задните части.[1] Има характерна походка, която включва извиване на гърба при ходене, като при мечките.[2] Опашката на кучетата от тази порода е с дълга козина, ниско поставена и висяща надолу в повечето случаи.[3]
Височината в холката е не по-малко от 61 см (24 инча), като женските екземпляри са малко по-малки от мъжките.[2] Тялото е късо и компактно. Стандартно тегло не е определено официално, но нормално кучетата от тази порода тежат не повече от 46 кг (101 фута), средното тегло на големите мъжки.[4]
Цветът на двуслойната козина може да бъде нюанс на сивото, синьо или синьо мерле, като задължително има и бели части. Подкозината е водоустойчива.[5] Бебетата се раждат с черно-бяла козина, която с времето се променя в сива или сребърна и увеличава обема си.
- Купиране
Некупирани староанглийски овчарки по-често могат да се срещнат в страни, които са забранили купирането. Британският киноложки клуб разрешава купирането, но и двата вида кучета (купирани и некупирани) могат да се изявяват на изложения.[2] Според стандарта на Австралийския киноложки клуб, опашката може да се купира по избор на стопанина.[6] Според стандарта на Американския киноложки клуб, опашката се купира близо до тялото, освен ако не е къса по рождение.[5] Смята се, че практиката за купирането идва от 18 век, в резултат от наредбите, според които работните кучета трябвало да бъдат купирани, за да се показва работния им статус.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Знае се, че староанглийската овчарка е кръстоска на много стари овчарски породи, отглеждани в Англия, но не се знае къде точно е селектирана, нито за какво се е използьвала в началото. В картина на художника Джейнсбъра от 1771 има нарисовано малко куче с клепнали уши и се вярва, че това е ранен вид староанглийска овчарка.[8] В началото на 19 век се появили кучета с къса опашка, наричани Смитфиййлд и Котсуълд, и скоро се разпространили из Англия и са вероятни предци на староанглийската овчарка. Много стопани на кучета от тази порода смятат, че неин предшественик е брадатото коли.[9] Други посочват южноруската овчарка за такава порода.[7]
В началото староанглийсата овчарка е наричана „куче на овчаря“ и за първи път е показана на изложение в Бирмингам през 1873. Съдията не сметнал качествата на породата за много впечатляващи и я класирал на второ място.[9] След това, староанглийската овчарка станала популярно изложбено куче и променила размера си от малък до голям. Поради специалните селекции, козината станала по-обемиста и първият екземпляр с гъста и дълга козина се появил през 1907.[9] През 1880-те се появили първите екземпляри на породата в САЩ, а днес 5 от най-влиятелните семейства в Щатите отглеждат кучета от тази порода.[7] Тя все още е много популярна като изложбено куче.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Canadian kennel Club breed standard
- ↑ а б в The Kennel Club (UK) Breed Standard, архив на оригинала от 15 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080115063916/http://www.thekennelclub.org.uk/item/143, посетен на 2 октомври 2009
- ↑ Fédération Cynologique Internationale Breed Standard, архив на оригинала от 16 февруари 2005, https://web.archive.org/web/20050216074105/http://www.fci.be/uploaded_files/016A2003_en.doc, посетен на 16 февруари 2005
- ↑ "PetPlanet Breed Info"
- ↑ а б "American Kennel Club Breed Standard // Архивиран от оригинала на 2015-02-09. Посетен на 2009-10-02.
- ↑ Australian National Kennel Council breed standard, архив на оригинала от 25 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090725004305/http://www.ankc.org.au/home/breeds_details.asp?bid=21, посетен на 2 октомври 2009
- ↑ а б в Breed History, Old English Sheepdog Club of America, архив на оригинала от 27 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100127182538/http://www.oldenglishsheepdogclubofamerica.org/breed_info/history.htm, посетен на 2 октомври 2009
- ↑ Greater London Old English Sheepdog Club Breed History, архив на оригинала от 3 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081203171120/http://www.gloesc.co.uk/history.html, посетен на 2 октомври 2009
- ↑ а б в Clark, Anne Rogers и др. The International Encyclopedia of Dogs. Howell Book House, 1995. ISBN 0-87605-624-9. с. 326 – 328.
