Станислав Виспянски – Уикипедия

Станислав Виспянски
Stanisław Wyspiański
полски драматург, поет, художник
Портретна снимка на Станислав Виспянски
Роден
Починал
28 ноември 1907 г. (38 г.)
ПогребанКраков, Полша
Националност Полша
Учил вЯгелонски университет
Кариера в изкуството
Стилсимволизъм, сецесион
АкадемияАкадемия за изящни изкуства в Краков
Acadėmie Colarossi в Париж
УчителиЯн Матейко
Направлениеживопис
Повлиянполски романтизъм
Литература
Период1889 – 1907
Жанровепоезия, драматургия
ТечениеМлада Полша
ПовлиянВагнер, Метерлинк
Семейство
БащаФранчишек Виспянски
Подпис
Уебсайт
Станислав Виспянски в Общомедия

Станѝслав Матѐуш Игна̀ци Виспя̀нски (на полски: Stanisław Mateusz Ignacy Wyspiański) е полски драматург, поет, художник, график, архитект. Представител на епохата на Млада Полша.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на баща му.

Роден е на 15 януари 1869 г. в Краков в семейството на скулптора Франчишек Виспянски. Завършва гимназията „Св. Анна“, където получава задълбочени познания по антична култура и литература. Силно влияние върху бъдещия творец оказва атмосферата на родния му град – старата столица на Полша, съхранила спомените за националната традиция.

Следва в краковската Академия за изящни изкуства под ръководството на Ян Матейко и във Философския факултет на Ягелонския университет, където изучава история, история на изкуството и литературата. Още като студент работи при обновяването на Мариацката катедрала, участва в аматьорски театрални постановки, пише кратки лирически и драматургични творби.

През 1890 г. предприема пътуване през Австрия, Италия, Франция и Германия, а в периода 1891 – 1894 г. следва в частната художествена школа Acadėmie Colarossi в Париж. По време на пътуванията си се запознава с шедьоврите на готическата и романската сакрална архитектура, посещава театрални представления на класически и съвременни пиеси. У него се заражда концепцията за тотално произведение на изкуството, което подобно на катедралата да обединява в себе си опита на историята и съвременността.[1]

Проект на Виспянски за Акропол на хълма Вавел, 1904 – 1905 г.

Връща се в Краков през 1904 г. Проектира и частично осъществява реконструкцията на витражите в църквата на францисканците. Сътрудничи си с Градския театър в Краков, а от 1897 г. и със сп. „Жиче“, едно от най-важните модернистични издания. От 1902 г. преподава в Академията за изящни изкуства в Краков. През 1905 г. се кандидатира за директор на Градския театър, като планира обновяване на театралния репертоар, но позицията е дадена на Лудвиг Солски.

Боледува продължително, последните години от живота си прекарва във Венгжице, близо до Краков, където диктува творбите, над които работи. Умира на 28 ноември 1907 г. в Краков, а погребението му се превръща в национална манифестация. Погребан е в криптата на заслужилите поляци на Скалка.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Изобразителни и приложни изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Станислав Виспянски е сред основателите на Дружеството на полските творци „Изкуство“, създадено в Краков през 1897 г. От 1902 г. завежда катедрата по декоративна и църковна живопис в Академията за изящни изкуства. Активно се ангажира с опазването на паметниците на културата в родния си град. В периода 1898 – 1899 е художествен директор на модернистичното списание „Жиче“.

Творчеството на Виспянски е богато и разнообразно. Рисува портрети и пейзажи, най-често с пастел. В ранния си период е повлиян от импресионистите, по-късно се насочва към монументалната живопис, доближава се до символизма и експресионизма. Портретите му се отличават с ясен рисунък и засилен психологизъм. Характерни за Виспянски са детските портрети, изпълнени с лиризъм. В пейзажите си включва наблюдения върху природните явления, съчетани със символични препратки към универсалните закони на природата и човешката история.

  • „Растения през нощта“, 1898 – 1899 г.
    „Растения през нощта“, 1898 – 1899 г.
  • Портрет на Йозеф Мехофер, 1898 г.
    Портрет на Йозеф Мехофер, 1898 г.
  • „Момиче с ваза с цветя“, 1902 г.
    „Момиче с ваза с цветя“, 1902 г.
  • „Майчинство“, 1905 г.
    „Майчинство“, 1905 г.
  • Портрет на Йежи Жулавски
    Портрет на Йежи Жулавски
  • Автопортрет, 1907 г.
    Автопортрет, 1907 г.

Виспянски се занимава със стенопис, изработва мащабни витражи, сред които най-известен е проектът, изготвен за църквата на францисканците в Краков. Проектира мебели и театрални костюми, изявява се като сценограф и типограф.[3] Във връзка със стогодишнината от смъртта на твореца Националният музей във Варшава подготвя изложба, включваща негови платна, проекти за витражи, мебели, костюми, винетки, плакати, корици, скици на архитектурни детайл и др. С решение на полския сейм 2007 е обявена за година на Виспянски.[4]

  • „Бог Създател“, витраж в катедралата „Св. Франциск“ в Краков
    „Бог Създател“, витраж в катедралата „Св. Франциск“ в Краков
  • „Аполон“, витраж в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
    „Аполон“, витраж в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
  • Прозорци с витражи в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
    Прозорци с витражи в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
  • „Хенрик II Набожни“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
    „Хенрик II Набожни“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
  • „Кажимеж III Велики“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
    „Кажимеж III Велики“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков

Литература и театър[редактиране | редактиране на кода]

Като драматург Виспянски дебютира през 1898 г. с пиесата Варшавянка. В своето творчество е повлиян от античната традиция (Завръщането на Одисей, Ахил), шекспировия театър, драматургията на Вагнер и Метерлинк. Прави опит да преосмисли историята на Полша от легендарни времена (Легенда, Болеслав Смели, Скалка) до периода на ноемврийското въстание (Варшавянка, Лелевел, Ноемврийска нощ).[2]

  • „Тетида и Ахил“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Тетида и Ахил“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Ахил, дърпан за косите от Атина Палада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Ахил, дърпан за косите от Атина Палада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Хермес, отвеждащ душите на героите в Ада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Хермес, отвеждащ душите на героите в Ада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Зевс и Тетида“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Зевс и Тетида“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Аполон на Олимп“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Аполон на Олимп“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897

Най-важните произведения, които отразяват концепцията на Виспянски за ролята на изкуството и за полския национален характер, са драмите Сватба, Освобождение и Акрополис. Премиерата на първата от тях на 16 март 1901 г. се превръща в събитие в културния живот на Краков. Пиесата представя силно скептична оценка за състоянието на полското общество, като включва поредица от символични образи, препращащи към историята и културата на страната. Авторът сам подготвя сценографията, написва музиката за представлението и подготвя хореографията. Инсценизацията представлява пример за неговата концепция за театъра като синтетично изкуство. Произведението влиза в канона на полската литература, а редица реплики и символи от него се превръщат в устойчиви елементи от публичните дискусии. През 1973 г. големият полски режисьор Анджей Вайда екранизира творбата.

През 1902 г. Виспянски е поканен да подготви постановка на Задушница на Адам Мицкевич, която се счита за символичното начало на оригиналните творчески търсения на полския театър през ХХ в. В диалог с произведението на големия романтик, модернистичният драматург създава през следващата година своята пиеса Освобождение. Главния герой в нея е героят от Задушница, Конрад, а като централен проблем се очертава влиянието на изкуството върху обществото.

Акрополис (1904) е свързана с концепцията на Виспянски за превръщане на Вавел в монументална сцена за театрални представления. Действието на драмата по символичен начин представя не само полската история, но и развитието на европейската култура и цивилизация.[5]

Драми[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на Legion (1900)
Титулна страница на Wesele (1901)
  • Legenda 1897
  • Meleager 1899, постановка 1908
  • Protesilas i Laodamia 1899, постановка 1903
  • Warszawianka публикация и постановка 1898
  • Lelewel публикация и постановка 1899
  • Klątwa 1899, постановка 1909
  • Sędziowie 1900, постановка 1907
  • Wesele публикация и постановка 1901
  • Weimar 1829 fragmenty, 1904
  • Wyzwolenie wyd. i wyst. 1903
  • Legion 1900, постановка 1911
  • Bolesław Śmiały публикация и постановка 1903
  • Achilleis. Sceny dramatyczne публикация 1903, постановка 1925
  • Noc Listopadowa 1904, постановка 1908
  • Skałka 1907
  • Zygmunt August 1907 незавършена, публикация 1930, постановка 1932
  • Akropolis 1904, постановка 1926
  • Powrót Odysa 1907, постановка 1917

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((pl)) Maria Prussak, Stanisław Wyspiański, Culture.pl, marzec 2006.
  2. ↑ а б ((pl)) Marek Adamiec, Stanisław Wyspiański, Wirtualna Biblioteka Literatury Polskiej.
  3. ↑ ((pl)) Биографична бележка за Станислав Виспянски на сайта на Народния музей във Варшава.
  4. ↑ ((pl)) Страница за Станислав Виспянски на сайта на Народния музей във Варшава.
  5. ↑ ((pl)) Maria Prussak, Stanisław Wyspiański – dramaturg, Culture.pl, marzec 2006.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Боян Биолчев, Станислав Виспянски – енциклопедист на неоромантизма, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003
  • Сп. „Театър“, бр. 10 – 12 от 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Станислав_Виспянски&oldid=11264117“.