Ставропигия – Уикипедия

Ставропигия (на гръцки: σταυροπήγια, от σταυρός – „кръст“ и πηγνύω – „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България – Светия синод.

Съществува следният обичай: „При основаването на манастир в основата му се забива кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“[1][2]

Ставропигии в България[редактиране | редактиране на кода]

Според чл. 162 от Устава[3] на Българската православна църква:

  1. Манастирите се делят на ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните са подчинени на Светия синод, а епархийските — на местния епархийски митрополит.[4]
  2. Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод (само в пълен състав[5]), а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Светия синод само ако са осигурени средства за издръжката им.[6] Ставропигиалните храмове и манастири са под пряката административна и духовна опека на Светия синод на БПЦ (към тях спадат и храмовете при двете духовни училища на БПЦ — Софийската и Пловдивската духовна семинария).[7]
  3. Ставропигиални манастири са Рилският, Бачковският и Троянският.[8]

Само Светият синод (в пълен състав):

  • има право да открива, провъзгласява и закрива ставропигиални манастири;[9]
  • може да приема бюджетите на ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ и духовните училища;[10]]

При провъзгласяването на един манастир за ставропигиален игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.[11]

На територията на България ставропигиалните манастири са три:

Ставропигиален храм е и патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[14] От самото си основаване Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.

В Света гора има 20 ставропигиални манастира,[15] сред които е и българският Зографски манастир.

Ставропигии в Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Македония ставропигиален е манастирът „Свети Йоан Богослов“ на Охридската православна архиепископия в Нижеполе, Битолско.[16][17]

Ставропигиални манастири под управлението на Македонската православна църква:

Български ставропигии в миналото[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Нашата вяра“, Архимандрит Серафим Алексиев, Синодално издателство, София 1991
  2. Въпроси от устния теоретически държавен изпит по богословие в Софийски университет
  3. Устав на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  4. Чл. 162 (1) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  5. Раздел ІІ от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  6. Чл. 162 (2) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  7. Ставропигиални храмове и манастири.
  8. Чл. 162 (3) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  9. Чл. 58. (43) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  10. Чл. 58 (41) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
  11. Манастирите в България
  12. Бачковски манастир „Успение Богородично“, pravoslavieto.com
  13. Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“ Архив на оригинала от 2007-01-29 в Wayback Machine., bulgarianmonastery.com
  14. ноември 2006 Камбаните на „Св. Александър Невски“, Татяна Вълчанова, pravoslavie.bg
  15. а б Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 .
  16. Архиепископ Охридски и Митрополит Скопски. Сингилија.
  17. Нов епископ на Православната охридска архиепископия в Македония Архив на оригинала от 2009-02-26 в Wayback Machine..
  18. МПЦ. Вести и настани. Заупокоена Литургија во манастирот на Пресвета Богородица во Калишта (30.12.2005)
  19. Член 98 от Устава на Българската православна църква от 1950 г.
  20. Информация за Драгалевския манастир, bgglobe.net
  21. „Пари – изкуство – храм – памет“ Знаци, съхранили устоите на българския етнос във времето, Маргарита Харбова, pravoslavieto.com