Специфично електрическо съпротивление – Уикипедия

Специфичното електрическо съпротивление (или само специфично съпротивление) е мярка за противопоставянето на материала на протичането на електрически ток. С ниско специфично съпротивление се характеризират материалите, които позволяват лесно движение на електрически заряди. Единицата за специфично електрическо съпротивление в системата SI е ом.метър (Ωm). Означава се с ρ (ро).

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

Специфичното съпротивление на даден материал се определя от следното уравнение:

където

R е електрическото съпротивление на хомогенен образец от материала, измерено в омове;
Lе дължината на образеца, измерена в метри;
S е сечението на образеца, измерено в квадратни метри.

Специфичното съпротивление може да се дефинира и като:

където

E е интензитетът на електрическото поле (измерено във волт на метър, V/m)
J е плътността на тока (измерена в ампер на квадратен метър, A/m2)

И още една дефиниция – специфичното съпротивление може да се изрази като реципрочна стойност на специфичната електропроводимост σ (сигма) на съответния материал:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Resistivity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​