Специални образователни потребности – Уикипедия

Понятието специални образователни потребности (СОП) е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката.

СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:

Децата, които имат специални образователни потребности, се нуждаят от специална педагогика и използват услугите на ресурсен учител, който е назначен от съответния ресурсен център. Съгласно чл. 126. (1) от закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) учениците със специални образователни потребности не повтарят класа.[1] Чл. 95 от същия закон постановява необходимост (но не е задължителна) да се разработва индивидуален учебен план въз основа на училищния учебен план и за децата със специални образователни потребности. Процедурата по установяване на това дали детето е със специални образователни потребности се описва в наредба за приобщаващото образование, приета през 2017 г. (обн. - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.; ...; изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 октомври 2020 г.) (акт. 11.11.2020 г.).[2]

Близо 17 000 са децата със СОП през 2017 г., за които се твърди, че посещават училище с ресурсно подпомагане или масова детска градина[3]

Към септември 2020 г., изказване на председателя на Националната асоциация на ресурсните учители уточнява, че децата и учениците със СОП в България са близо 25 000. Според него данните на Световната здравна организация са, че всяко десето дете в света е с различна степен на увреждания или със специални потребности.[4]