Диапазон – Уикипедия
Спе́ктър (на латински: spectrum – видение) или диапазòн във физиката означава разпределението на стойностите на дадена физична величина в изследван обект (сложен сигнал, многокомпонентна среда и др.) във функция от честотата, дължината на вълната или, по-рядко, друга физична величина (енергия или маса). Обикновено спектърът се обозначава с електромагнитния спектър – разпределението на интензитета на електромагнитното излъчване по честоти или дължини на вълните.
Видим спектър на светлината се нарича онази част от електромагнитния спектър, която може да се възприеме от човешкото око.
Звуков спектър е онази част от електромагнитния спектър, която може да се възприеме от човешкото ухо. Нарича се още акустичен спектър.
Измерителна единица на спектъра е размерността на обемната енергийна плътност или повърхностната плътност на мощността, разделена на размерността на аргумента: ако той е честота, тогава единицата е или , а ако е дължина на вълната, тя е или . Често се дава в относителни безразмерни единици.
В научна употреба терминът „спектър“ е въведен от Нютон през 1671 – 1672 г., за да обозначи многоцветна лента, подобна на дъгата, която се получава, когато слънчевият лъч преминава през триъгълна стъклена призма.[1] Използва се и в други области в смисъл „обхват“ и „диапазон“: математика, биология и социални науки.
Видове спектри[редактиране | редактиране на кода]
Спектри на произволни сигнали[редактиране | редактиране на кода]
Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Исак Нютон, Чернова на „Теория относно светлината и цветовете“. През 1671 – 1672 г.