Спас Янев – Уикипедия

Спас Янев
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
не по-рано от 1944 г.

Награди„Свети Александър“
Списък на Радовишкия партизански взвод под командването на полковник Александър Протогеров с името на Спас Янев Манчев

Спас Янев Манчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спас Янев е роден през 1874 година в радовишкото село Скороша, тогава в Османската империя. Завършва трето отделение в училище и се занимава с търговия. През 1901 година се присъединява към ВМОРО, между 1904 и 1905 година е селски войвода. След това до Младотурската революция от юли 1908 година е в нелегалност, като за кратко е четник при Мише Развигоров. През 1912 година е арестуван и заточен в Мала Азия. През Първата световна война служи в 6 пехотен македонски полк на 11-а македонска дивизия.[1][2] Част е от Радовишкия партизански отряд на дивизията.

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през 1918 година, Спас Янев е награден с орден „Свети Александър“.[3]

След войната Янев се включва в дейността на ВМРО. Лидерът на организацията Иван Михайлов пише за Янев:

От софийския пункт изпращахме чест към Македония лица желающи да постъпват в четите на ВМРО... Докато ги екипирахме, прикриваха се при наши ятаци... За такива укривания много пъти ни помогна Спас Янев от село Скоруша, Радовишко. Той имаше склад за дърва и въглища; при склада и варджийница. В малката стаичка до варджийницата му престояваха със седмици идващите от провинцията хора, без някой да подозре; минаваха като работници в склада. Тук по правило квартируваха специално четниците от Радовишко, които бяха приятели на Спас още от времето на турския режим; те са действували и със стария войвода Стамен от радовишкото село Ораовица. Понякога в тоя склад се мяркаше и войводата Христо Симеонов.[4]

Към 1944 година Спас Янев е жив, оставя спомени за революционното дело.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 547-548.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 228.
  5. Спасъ Яневъ Манчевъ // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 7 - 10.