Сочи – Уикипедия

Со̀чи
Сочи
— Град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален субектКраснодарски край
Площ3502 km²
Надм. височина65 m
Население432 322 души (2021)
123 души/km²
кметАлексей Копайгородский
Основаване1838 до 1839 – Александрия
до 1864 – Навагинское
до 1896 – Даховски
Пощенски код354000 – 354999
Телефонен код+7 8622
МПС код23, 93
Часова зонаUTC+3:00
Официален сайтwww.sochiadm.ru
Со̀чи в Общомедия
Летният театър в града
Хотел Лазурная, един от най-добрите хотели в Сочи

Со̀чи (на руски: Сочи) е град в Краснодарски край на Русия. Населението му през 2010 година е 343 334 души. Основан е през 1838 г. Получава статут на град през 1896 г. Най-големият черноморски център на Русия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тези земи са населени още от античността от гърци. От VI до XI век земите постепенно са приобщени към Грузинското кралство, което построило дузина църкви в границите на градовете. От XI до XV век те вече окончателно стават част от кралството. Християнските селища по протежението на крайбрежието били унищожени от нападенията на тюрки и хазари и др. номади, чийто контрол върху региона бил слаб.

От XV век насам земята е известна като Убихия и е част от историческата област Черкезия. Тя била контролирана от местни кланове от северозападен Кавказ, които привидно били под върховната власт на Османската империя, която била техен главен търговски партньор в мюсюлманския свят. Бреговата линия била отстъпена на Русия през 1829 г. като резултат от Кавказката война и Руско-турската война 1828 – 1829 г.

Руснаците нямали подробни сведения за земите, докато барон Фьодор Торнау тайно изследвал крайбрежните маршрути от Геленджик до Гагра и прекосил планините до Кабардино-Балкария, през 1830 г.

През 1838 г. при устието на река Сочи била основана крепостта Александрия, която била преименувана на Навагински една година по-късно. Укрепления защитавали земите от черкезки набези. По времето на избухването на Кримската война гарнизонът бил евакуиран от Навагински, за да не бъде заловен от турците, които дебаркирали на Алдерски скоро след това.

Последната битка от Кавказката война се провела при реката Годлик на 18 март 1864 г., местните били разбити от руската армия. На 25 март 1864 г. на мястото на форта Навагински бил установен фортът Даковски. Краят на Кавказката война бил обявен на 2 юни 1864 г. с манифеста на руския император Александър II.

След края на Кавказката война почти всички убихи и голяма част от шапсугите, които живеели на територията на днешен Сочи, се преместили в Османската империя. От 1866 г. крайбрежните райони били презаселени с руснаци, арменци, украинци и др. хора от вътрешността на Русия.

През 1874 – 1891 г. Православната църква започнала да действа в региона и селището Даковски било преименувано на Даковски Посад. През 1896 г. Даковски Посад бил преименуван в Сочи Посад и включен в новосформираната Черноморска област, През 1900 – 1910 г. Сочи става морски курорт.

През 1923 г. Сочи се сдобива с една от най-характерните си черти – железопътната линия, започваща от Туапсе и стигаща до Абхазия. Въпреки че това разклонение на Северно-Кавказката жп линия е доста неподходящо за санаториумите и плажовете, линията все още действа и е от основно значение за транспортната инфраструктура на региона.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

  • Адлерски район
  • Лазаревски район
  • Хостински район
  • Център

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Морски курорт с живописно местоположение. Има пристанище, летище и железопътна гара. Хранително-вкусова промишленост. Отглеждане на чай и цитрусови плодове.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Сочи е домакин на зимната олимпиада през 2014.

От 2014 година там се провежда състезанието за Голямата награда на Русия, кръг от Формула 1.

Градският стадион „Фищ“ е с капацитет 48 000 души. Реконструиран е за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ за 320 млн. евро.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сочи
Починали в Сочи

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни консулства[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Консулства на Армения в Русия // Архивиран от оригинала на 2008-02-15. Посетен на 2008-04-15.