София (светица) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името София.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Света София.

София
християнска светица
Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов
Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов

Родена
Починала
138 г.
Канонизация
Празник17 септември
Семейство
ДецаСофия
София в Общомедия

София е християнска светица, почитана от Източноправославната църква на 17 септември.

Според преданието е била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила грижите си на своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години).

Заради привързаността си към християнството св. София и нейните дъщери са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според някои изследователи става дума за компилация между житията на различни светци.

Премъдрост Божия е сред епитетите на Исус Христос[1][2] и храмовете с името „Света София“ са посветени на Божия син, а не на света мъченица София. София (Мъдрост) е Премъдростта Божия, на която именно е кръстена светата мъченица, а не обратното, затова и нейните дъщери носят имената на основните „плодове“ на Духа (Мъдростта), а именно Вяра, Надежда и Любов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословски факултет, официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г., архив на оригинала от 2 март 2012, https://web.archive.org/web/20120302214542/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=19901, посетен на 14 май 2011 
  2. Богоотрокът Иисус 12-годишен проявяви Своята Божествена Премъдрост, проповядвайки в Иерусалимския Храм: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него“ (Лука 2:40)... „И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника...“ (Лука 2:42)... „Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите“,... „всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му“ (Лука 2:47).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]