Сомалия – Уикипедия

Федерална република Сомалия
Jamhuuriyadda Federaalka Soomaaliya
جمهورية الصومال الفيدرالية
      
Химн: Qolobaa Calankeed
  Федерална република Сомалия   Неконтролирана територия Пунтленд   Неконтролирана територия Сомалиленд
  Федерална република Сомалия
  Неконтролирана територия Пунтленд
  Неконтролирана територия Сомалиленд
География и население
Площ637,657 km²
(на 43-то място)
Климатпустинен
екваториален
СтолицаМогадишу
Най-голям градМогадишу
Официален език
Религиясунитски ислям
Демонимсомалиец
Население (2021)17 066 000
(на 72-ро място)
Население (2017)11 031 386
Гъстота на нас.17,3 души/km²
(на 199-о място)
Градско нас.45%
(на 135-о място)
Управление
Формафедерална парламентарна република
ПрезидентХасан Шейх Мохамуд
Министър-председателХамза Абди Баре
ОрганизацииООН, АС и др.
Законодат. властФедерален парламент
История
Независимостот Италия и Англия
Италианска Сомалия1889 г.
Независимост1 юли 1960 г.
Съюз със Сомалиленд1960 г.
Членство в ООН20 септември 1960 г.
Настояща конституция1 август 2012 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)20,641 млрд. USD[1]
(на 155-о място)
БВП на човек (ППС)1322 USD
(на 222-ро място)
БВП (ном., 2022)5,218 млрд. USD
(на 184-то място)
БВП на човек (ном.)544 USD
(на 211-то място)
ИЧР (2019)0,361 (нисък)
Прод. на живота48,2 години
(на 181-во място)
Детска смъртност121,5
(на 158-о място)
ВалутаСомалийски шилинг (SOS)
Други данни
Часова зонаEAT (UTC+3)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOSO
Интернет домейн.so
Телефонен код+252
ITU префиксT5; 6O
Сомалия в Общомедия

Сомалия (на сомалийски: Soomaaliya; на арабски: الصومال, официално Федерална република Сомалия), известна до неотдавна като Демократична република Сомалия, е държава в Източна Африка.

Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни:[2] Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km[2], която е най-голямата в Африка.[3].

Понастоящем държавата съществува само де юре. Сомалия няма единно правителство, обща валута, нито каквито и да е атрибути на функционираща независима държава. Де факто в Сомалия управляват местните племенни военачалници на Сомалиленд (бившата британска колония), Пунтленд и други регионални кланови вождове. Сомалия е членка на Организацията за африканско единство (1963), на ООН (1960).

В миналото страната е разделена на две части, като по-голямата е италианска колония под името Италианска Сомалия, а съответно по-малката северна част на страната е под британска власт и е назовавана Британска Сомалия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Руини в град Зейла от времето на султаната Адал

Първите форми на човешки живот по територията на Сомалия са открити през 2500 г. пр. Хр. Те са от разнообразни етнически групи, най-многобройните от които са кушитски, оромски и сомалийски. От 1 век сл. Хр. много пристанищни градове като Хафун започват търговия с Римската империя и Гърция. Северозападната част на Сомалия е била в състава на царство Аксум между 3-ти и 7 в. Ислямът, проникнал в тази част на Африка под влиянието на Персия, се утвърждава като водеща религия между 700 и 1200 година и Могадишу се превръща в център на неговото местно развитие.

Впоследствие, между 1200 и 1500 година се създават множество градове-държави и малки царства. През 12 в. по територията на Сомалия възникват няколко султанства. В северозападна Сомалия е създаден Адалският султанат, който, управляван от имам Ахмад ибн-Ибрихим ал-Гази, присъединява към територията си три-четвърти от земите на Етиопия[4].

Колониална Сомалия[редактиране | редактиране на кода]

Султанът Мохамуд Али Шир, сомалийски антиколониален лидер

Колониалната епоха започва с пристигането на колонизатори от три страни – Франция, Великобритания и Италия, които според Берлинската конференция трябва да си поделят Африканския рог. Французите окупират най-северните райони и създават владението Френска Сомалия (Джибути), получило своята независимост през 1977 г. Великобритания завзема териториите на югоизток от Джибути, формирайки Британска Сомалия (Сомалиленд), а Италия окупира най-южните части, създавайки Италианска Сомалия през 1892 г. Едва 6 години след окупацията започва антиколониалната съпротива, оглавявана от сомалийския поет, учител и политик Мохамед Абдула Хасан. Съпротивата приключва с поражение за сомалийските бунтовници и много жертви от страна на местното население.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. фашистка Италия напада Абисиния (Етиопия) като част от плана на Мусолини за създаване на втора Римска империя. Нашествието е осъдено остро от Обществото на народите, но нито една държава не предприема мерки да защити или освободи Абисиния. На 3 август 1940 г. италиански военни части, в чийто състав присъстват сомалийски нередовни военни (т.нар. дубати), започват инвазия на Британска Сомалия и на 14 август град Бербера е окупиран от фашистите.

В началото на 1942 г. британски войски, подкрепяни от сомалийски опълчения, започват военна кампания от територията на Кения за овладяване на Източна Африка. До март почти цялата територия на днешна Сомалия, включително италиански и британски Сомалиленд, е завладяна от англичаните.

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война в Сомалия започват активна дейност движения за независимост. Главните политически партии, които се борят за независимостта на Сомалия, са Сомалийски младежки клуб (СМК) и Сомалийска национална лига (СНЛ).

Независимостта на британския протекторат на Сомалиленд от Великобритания е обявена на 26 юни 1960 г., а обединението с италианския Сомалиленд става пет дни по-късно. Сега повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия.[5][6][7] Правителството се сформира от Абдуллах Иса, президент става Абдуллах Осман Даар,[8][9][10] а Абдирашид Али Шермарке – премиер, по-късно и президент (от 1967 до 1969).

Съперничеството между различните племена обаче остава,[6][11][12][13] докато много кланове твърдят, че са принудени да се оттеглят в провинцията. През 1967 г. Мухамед Хаджи Ибрахим Егал става премиер, назначен от Шермарке.

Гражданската война в Сомалия[редактиране | редактиране на кода]

До 1978 г. рухва моралната власт на сомалийското правителство. Много сомалийци остават разочаровани от живота си под военна диктатура, обаче по-нататък през осемдесетте години режимът е отслабен като приближава Студената война и стратегическата власт на Сомалия бива омаловажена. Правителството става тоталитарно и през страната се появяват движения на съпротива, подпомагани от Етиопия, което води до Гражданска война в Сомалия.

През 1991 г. в Сомалия настъпват големи промени[14]. Президентът е отстранен от длъжността си. След удовлетворяването на старейшините на северните кланове, известната още като Британска Сомалия северна част обявява независимостта си като Сомалиленд; въпреки че де факто е независима и сравнително по-устойчива от южните части, Сомалиленд не е потвърдена като независима държава от нито едно чуждо правителство[15][16].

През януари 1991 г. Али Мухамед е избран за президент на цяла Сомалия; през февруари същата година след подкрепата на всички банки е избран за национален лидер.

Нашествието на Етиопия и Гражданската война през 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

Конфликтът избухва отново в началото на 2006 г. между съюза на военачалниците на Могадишу известен като Съюз за възстановяването на мира и антитероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите. [17].

Съюзът е воден от шейха Шариф Ахмед. Когато на едно интервю е попитан дали СИС планира да разшири контрола си над Сомалия, той отговаря така:

„ Страната не е нашият приоритет. Нашият приоритет е мирът на хората, достойнство и онова да живееш в свобода, която те можеха да решат в тяхната съдба. Това е нашият приоритет. Хората са по-важни за нас, отколкото страната. “

Няколкостотин души, до голяма степен заловени от цивилните, умират по време на конфликта. Жителите на Могадишу описват този конфликт като най-лошата борба в повече от десетилетие. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавния департамент на САЩ не приемат това твърдение, но в същото време и не отричат това; казват че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия. Няколко електронни писма, описващи тайни нелегални операции от частни военни компании в прекъсване на регулации от ООН, са описани [18] от Великобританския съботен вестник Observer.

В началото на юли 2006 г. Ислямистката милиция вече има контрол над Могадишу, след втората битка за Могадишу и последната крепост на СВМАТ, до града Джоуар, пада без много съпротивление. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно.

Поддържаното от Етиопия преходно правителство иска намесата на Африканските мироопазващи сили. СИС междувременно се противопоставят към това яростно с навлизането на външни войници – повечето етиопци – в Сомалия[19].

На 1 ноември 2006 г. преговорите между СИС и преходното правителство за мир пропадат. Международната общност се безпокои от факта, че може да избухне Гражданска война, заедно с етиопците и еритрейските сили, подкрепящи противоположните страни[20].

Войната избухва на 21 декември 2006 г. след изказване на лидера на СИС – шейх Хасан Дахир Ауейс: „Сомалия е в състояние на война и всички сомалийци трябва да участват в тази битка срещу Етиопия“ и тежкият бой избухва между ислямистката милиция от една страна и от друга страна Сомалийското преходно правителство в съюз с Етиопия[21].

Сомалия под управлението на ИСС през 2006 г.

През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите през Сомалия. Етиопският информационен министър Берхан Хайлу заявява, че се цели във включването на град Буурхакаб в границите на Етиопия. Този град е в близост до Байдоа – прикритието на временното правителство. Етиопски реактивен изтребител бомбардира Международното летище в Могадишу, без да нанася сериозни щети, но етиопците подтикват да закрият летището. Други етиопски реактивни изтребители нападат военни летища западно от Могадишу.[22][23] Тогава етиопският премиер Мелес Зенави обявява, че неговата страна води война срещу СИС, за да защити суверенитета на страната. Изказването гласи така: „Етиопски отбранителни сили бяха принудени да влязат във войната към суверенитета „защита“ на страната и за да затъпят многократни атаки с ислямистки съдебни терористи и антиетиопски елементи, които те поддържат“.[24][25]

На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града[26]. Ден по-късно, след преговори с водачите на местните кланове, премиерът Али Мохамед Геди обявява „началото на нов живот“ за Сомалия[27]. Ислямистите, организирани в групировката „Ал Шабаб“, продължават съпротивата срещу правителствените войски[28].

Ислямистите отстъпват с ариергардни боеве на юг към град Кисмайо, а после към Рас Камбони, на границата с Кения. В началото на януари етиопците и временното сомалийско правителство започват офанзива, резултат от която е битката за Рас Камбони. Съединените щати се намесват открито, нанасяйки въздушни удари срещу ислямистите. След неколкодневни боеве ислямистката база в Рас Камбони е превзета[29].

На 19 януари Съветът за мира и сигурността на Африканския съюз решава да изпрати 7600 миротворци в Сомалия за шест месеца. Уганда, Нигерия и Малави обявяват, че ще участват в тези сили, които би трябвало да бъдат изпратени до няколко седмици.

География[редактиране | редактиране на кода]

В североизточната част на Африка Сомалия заема голяма част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни:[2]

На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km[2], която е най-голямата в Африка.[3].

Природа[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Природа на Сомалия
Сателитна снимка на Сомалия

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Северната част на Сомалия е предимно платовидно-планинска. От тесния бряг на Аденския залив релефът се повишава рязко и достига височини до 2000 m. Най-високият връх е Шимбирис (2416 m).[2] Това Сомалийско плато се спуска на юг на няколко стъпала. На югоизток по протежение на Индийския океан, приморската низина, осеяна с многобройни дюни, е много по-голяма от крайбрежния регион в северната част.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Сомалия е горещ и пустинен на север и екваториален на юг, със сезонни мусони и неравномерни валежи – периодично се появяват суши. Средномесечните температури са 25 – 32 °C.[2] Максимални температури през лятото – от 30 до 40 °C, а през зимата около 10 – 15 °C. Годишното количество на валежите е от 100 до 600 mm.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В най-южната част текат реките Веби Шабели и Джуба. И двете образуват една обширна наносна равнина със селскостопанско значение.

Сомалия е полусуха страна с близо 2% обработваема земя. Гражданската война има голямо въздействие върху тропическите гори като улеснява добива на дървени въглища при периодично появяващите се суши. Сомалийският природозащитник и носител на наградата Златен природозащитник, Фатма Жирбел, става първият сомалиец, който спасява и защитава природата чрез местни инициативи, организира местни общности за защита на провинцията и околната среда. Жирбел основава екип от млади хора, като им обяснява необратимото нараняване на някои растения и продукти. Тя се присъединява и към институт до Буран, в който организира програмата на Керван от камили. Този проект, освен че пази околната среда, помага за сътворяването на мир между сомалийците.

Фатма Жирбел се бори срещу горските пожари, събирайки дърва. Нейните кампании подобряват значително околната среда и затова тя получава наградата Златен природозащитник. Тя е също и ръководител на организацията за помощ с Хорн и развитие.[30]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Държавно устройство на Сомалия
Абдула Юсуф Ахмед.

След независимостта от 1960 г. страната е управлявана от Абдирашид Али Шермарке, който е убит през 1969 г. След неговото управление настъпва политически вакуум. Военните се възползват от ситуацията и завземат властта. Президент на страната става Сиад Баре. Той управлява успешно страната и въвежда съветски социалистически модел. Проведени са модернизации на инфраструктурата, повишава се грамотността. През 1977 г. Сомалия напада Етиопия с цел окупирането на Огаден. Войната е неуспешна и през 1991 г. тя води да свалянето на Баре от власт.

Между януари 1991 г. и август 2000 г. Сомалия няма работещо правителство, в страната цари глад и гражданска война, в северната част се отделя независима република. След резолюция на ООН през 1992 г. в Сомалия са изпратени международни умиротворителни части (предимно сили на САЩ), които са победени и бързо се оттеглят. Слабо парламентарно управление е създадено през 2000 г. с президент Абдикасим Салад Хасан, но през 2003 г. то завършва мандата си, без да успее да установи стабилен държавен контрол в страната. На 10 октомври 2004 г. временен парламент, който заседава в съседна Кения, избира за президент Абдула Юсуф Ахмед от клана Дарод – един от двата най-мощни и многобройни клана в Сомалия, който се ползва и с подкрепа от Етиопия. Вторият по значение клан – Хавеи, дава на страната новия премиер – Али Мохамед Геди. Но от съображения за сигурност президентът и премиерът управляват от Найроби, столицата на съседна Кения.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление в Сомалия

Преди Гражданската война, Сомалия е разделена на осемнадесет района. Те са:

Де факто Северна Сомалия сега е разделена сред почти независимите държави – Сомалиленд, Пунтленд, Галмудуг и Маакир.

Население[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Население на Сомалия
Гъстотата на населението в Сомалия за 2002 според ЦРУ

Населението на Сомалия е около 10,7 млн. според оценката на ООН за 2003 г. Близо 85% от тях са от сомалийската етническа група, което прави страната една от най-хомогенните в Африка в демографско отношение. Голяма част от населението води номадски начин на живот (около 30% номади и 20% полуномади[2]), което затруднява точната оценка на броя на жителите. От друга страна, градското население е 34% от общото за страната, като урбанизацията е средно между 5 и 8% на година. Много от селата бързо прерастват в градове. Заради дългогодишната гражданска война, сомалийската диаспора е многобройна, една от най-големите в Африка. Само в Африка извън страната си живеят около 1 000 000 етнически сомалийци, без да се броят Огаден и Джибути.

Въпреки това населението на Сомалия е относително изолирано заради анархията. Положителен ефект от тази изолация е изключително ниският процент на заразените със СПИН – между 1,5 и 2% от общото население.

  • Естествен прираст: 29‰
  • Средна продължителност на живота – мъже – 47 г., жени – 51 г.[2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Икономика на Сомалия

Заетостта на повечето сомалийци се ограничава до животновъдство и земеделие. За много от тях отглеждането на камили е жизнено важно. Те доставят месо, мляко и кожи, които се продават и в други държави, те са и транспортно средство. Също се отглеждат и кози, крави и овце. Култивиране на земята е възможно само в долините на големите реки на юг, където се отглеждат предимно банани, захарна тръстика, памук и житни растения[31]. Реколтите обаче не са достатъчни за населението, а случайни суши затрудняват още повече положението[32][33].

Съществуващите природни ресурси (сред които медна, желязна и калаена руда) не се използват заради липсата на капитал и специалисти, производствени предприятия почти няма. Сомалия зависи до голяма степен от помощи. Плажовете по южния бряг и националните паркове са атрактивни и неоткрити туристически цели, но все още е много рисковано да се посещават, тъй като все още има опасност от размирици, преди всичко по южните и централни части на страната. През изминалите години има случаи на отвличане на чужденци[34].

Комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Hormuud Телеком.

Сомалия разполага с изключително ограничена мрежа от стационарни телефони, достъпна само в Могадишу. За сметка на това обаче процъфтява бизнесът с мобилни телефони. Сомалийските мобилни телекоми са с най-ниските цени в Африка и затова се радват на голяма популярност сред цивилното население, което може да си позволи телефон. Различните компании предлагат все по-ниски цени и това намалява цените за говорене по телефоните.[35] Най-голямата компания е SOMTEL. В страната има 90 000 интернет потребители.[36] Телефонният код на страната е 252. Съществуват 4 телевизионни центъра – 2 в Могадишу и 2 в Харгейса. През 2003 г. има 57 уеб страници[37].

Компании, предоставящи телекомуникационни услуги, са:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Сомалия има 67 летища, като 7 от тях са с павирани писти – 3047 m. Общата дължина на пътищата в Сомалия е 22 100 km. Държавата има излаз на море, обаче корабоплаването не е много развито – цялостно количество – 1 кораб.[38] Главни пристанищни градове са Бербера, Могадишу и Кисмайо. в страната няма жп линии.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Сомалия се различава от другите африкански държави по това, че е една от малкото африкански страни, които са съставени почти изцяло от една етническа група – сомалийците. Традиционни групи като Уабери Хорсийд стават популярни из Сомалия. Други групи съчетават традиционната музика със съвременните стилове музика – рок, хип-хоп, джаз. Повечето сомалийски песни са ориентирани към любовта.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята на Сомалия варира от район на район, като обхваща различни начини на готвене. Нещото, което обединява сомалийската кухня, е халал – религиозните правила за хранене. Затова няма никакви ястия със свинско месо и не се сервира алкохол. Сомалийците сервират основното ядене много късно – 9 часа вечерта. По време на религиозния празник рамазан се сервира след молитвите, като има случаи, когато се сервира в 11 часа вечерта. Cambuulo е едно от най-популярните ястия в Сомалия. Прави се от добре сготвен фасул, смесен с масло и захар.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Сомалия произвежда голямо количество литературни творби чрез ислямската поезия. С възприемане на латинската азбука през 1973 г. много сомалийски автори издават творби на латински, които добиват широка популярност. Един от тях е Нуруддин Фарах. Романите му са считани за важни литературни постижения и благодарение на тях той печели големи литературни награди през 1998 г. Една от най-известните сомалийски писателки е Уорис Дири, написала автобиографичната си книга „Пустинно цвете“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Могадишу университет.

С провалянето на централното правителство от 1991 г. образователната система става частна. Началните училища значително се увеличават – стават от 600 (до Гражданската война) до 1172 училища днес. Записването в основните училища се увеличава на 28% за последните 3 години.[39] През 2006 г. Пунтленд поставя началото на безплатното първостепенно обучение в Сомалия с учители, които получават заплатата си от президентството на Пунтленд.[40] В Могадишу се намират три от осемте университета в Южна Сомалия. В Пунтленд – два университета, а в Сомалиленд има три университета. Три сомалийски университета са в Топ 100 университета в Африка.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Джамията на ислямската солидарност в Могадишу.

Сомалийците почти изцяло са сунити. Влиянието на християнството значително намалява през седемдесетте, когато повечето ръководени от църкви училища са закрити и мисионерите са изпратени у дома. От 1989 г. в страната има католически архиепископ; катедралата в Сомалия е управлявана много зле по време на Гражданската война от януари до февруари 1992 г. Сомалийската конституция обезсърчава развитието и разпространението на религия, различна от исляма. Това разграничава Сомалия от съседните държави, които са християнски или привърженици на африканските вярвания.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор по футбол

Футболът е най-популярната игра в Сомалия. Първият мач на национлания отбор на страната е през 1957 година срещу отбора на Кения. За пръв път футболното първенство в страната се провежда през 1967 година. Първият победител в това първенство е отборът на Сомалийска полиция Могадишу, известен още като Болиска.[41]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Джибути
Етиопия Север Индийски океан
Запад   Сомалия    Изток
Юг
Кения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2016-07-01. Посетен на 2008-03-08.
  2. ↑ а б в г д е ж з и Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров. Страните в света 2002 – справочник. Глория Палас. София, 2002, ISBN 954-90833-2-2, стр. 301
  3. ↑ а б Robinson, Simon и др. In Peril on The Sea // Time, 2005-11-07. Архивиран от оригинала на 2006-02-13. Посетен на 2 януари 2007.
  4. ↑ История на Сомалия от английската уикипедия
  5. ↑ The beginning of the Somali nation after independence, архив на оригинала от 23 април 2008, https://web.archive.org/web/20080423014035/http://www.worldsat.ca/image_gallery/ngs/ngs_somalia.html, посетен на 8 март 2008 
  6. ↑ а б The dawn of the Somali nation-state in 1960
  7. ↑ The making of a Somalia state
  8. ↑ Aden Abdullah Osman the founding father
  9. ↑ The founding father of Somalia
  10. ↑ A tribute to the Somalia founding father, its president in 1960s, архив на оригинала от 23 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080223085204/http://www.markacadeey.com/june/aden_cadde_20070609_1.htm, посетен на 8 март 2008 
  11. ↑ The making of Somalia, Somaliland
  12. ↑ The beginning of the Somalia state
  13. ↑ Historical self-governing clan factors in present day Somalia
  14. ↑ Специален доклад за Гражданската война в Сомалия през 1991 г., архив на оригинала от 9 март 2008, https://web.archive.org/web/20080309080906/http://www.france24.com/france24Public/en/special-reports/20070105-somalia.php, посетен на 9 март 2008 
  15. ↑ Somaliland citizens ask to be recognised as a state
  16. ↑ Гласуването в Сомалиленд за независимостта
  17. ↑ Regional court orders closure of khat kiosks // Garowe Online, 2006-11-22. Посетен на 2 януари 2007.
  18. ↑ Barnett, Antony и др. US accused of covert operations in Somalia // The Observer, September 10 2006. Посетен на 2 януари 2007.
  19. ↑ Somali Islamists to ask AU to end peace force plan, Reuters, September 9, 2006.
  20. ↑ Gollust, David. US Concerned Somalia Conflict Could Spread // Voice of America, 2 ноември 2006. Посетен на 2 януари 2007.
  21. ↑ Carnage as Somalia 'in state of war' // CNN, December 22 2006. Посетен на 2 януари 2007.
  22. ↑ Ethiopia attacks Somalia airports // BBC, 2006-12-25. Посетен на 2 януари 2007.
  23. ↑ Gentleman, Jeffrey. Ethiopian Jets Strafe Mogadishu Airports // The New York Times, 2006-12-26. Посетен на 2 януари 2007.
  24. ↑ Yare, Hassan. Ethiopia says forced into war with Somali Islamists // Yahoo!, Reuters, 2006-12-24. Посетен на 2 януари 2007.
  25. ↑ Ethiopia declares war on Somalia // Al Jazeera, December 25 2006. Посетен на 2 януари 2007.
  26. ↑ Reuters, Chronology of Somalia's collapse, conflict, page 2 (посетен на 6.4.2008)
  27. ↑ BBC News, Mogadishu crowds greet Somali PM (6.4.2008)
  28. ↑ BBC News, Profile: Somalia's Islamic 'lads' (6.4.2008)
  29. ↑ BBC News, Last Somali Islamist base 'falls' (6.4.2008)
  30. ↑ Fatima Jibrell: Nursing Nature // Worldpress, July 2002. Посетен на 16 март 2007.
  31. ↑ Министерството ва външните работи – България
  32. ↑ Икономически данни за Сомалия
  33. ↑ Ресурси на Сомалия
  34. ↑ Икономика на Сомалия // Архивиран от оригинала на 2016-07-01. Посетен на 2008-04-03.
  35. ↑ Winter, Joseph. Telecoms thriving in lawless Somalia // BBC, 2004-11-19. Посетен на 2 януари 2007.
  36. ↑ Internet Usage Statistics for Africa
  37. ↑ Landreville, Kristen. Journalists online in Somalia // World Watch, November 28 2003. Архивиран от оригинала на 2005-08-31. Посетен на 2 януари 2007.
  38. ↑ Развитостта на транспорта в Сомалия според ЦРУ // Архивиран от оригинала на 2016-07-01. Посетен на 2008-03-24.
  39. ↑ Ihebuzor, Noel. EC and UNICEF join hands to support education in Somalia // United Nations Children's Fund (UNICEF), 2005 01 31. Посетен на 9 февруари 2007.
  40. ↑ Staff writer, Staff writer. Puntland (Somalia) to introduce free primary schools // Afrol News, 2006 04 06. Посетен на 9 февруари 2007.
  41. ↑ Somalia Champions and championships kubadda.com

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Войната в Сомалия видео на CNN от 10 октомври 2007 г.

Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Алжир · Ангола · Бенин · Ботсвана · Буркина Фасо · Бурунди · Габон · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Джибути · Египет · Екваториална Гвинея · Еритрея · Етиопия · Замбия · Зимбабве · Кабо Верде · Камерун · Кения · Коморски острови · Кот д'Ивоар · Демократична република Конго · Република Конго · Лесото · Либерия · Либия · Мавритания · Мавриций · Мадагаскар · Малави · Мали · Мозамбик · Намибия · Нигер · Нигерия · Руанда · Сао Томе и Принсипи · Сейшели · Сенегал · Сиера Леоне · Сомалия · Судан · Есватини (Свазиленд) · Танзания · Того · Тунис · Уганда · Централноафриканска република · Чад · Република Южна Африка · Южен Судан

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сомалия&oldid=12028386“.