Смядово – Уикипедия

Смядово
Знаме
      
Герб
Общи данни
Население4044 души[1] (15 март 2024 г.)
41,8 души/km²
Землище96,758 km²
Надм. височина200 m
Пощ. код9820
Тел. код05351
МПС кодН
ЕКАТТЕ67708
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул."Княз Борис I" 2
п.к. 9820
тел.: 5351/20 – 33
Смядово в Общомедия

Смя̀дово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до Велики Преслав. Градът е административен център на община Смядово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Смядово е разположена в полите на северните склонове на Източна Стара планина и попада в две физико-географски области: на Дунавската равнина, източна подобласт (Лудогорско-Добруджанска); Шуменско-Провадийски район и Старопланинската област, подобласт на Предбалкана. На север граничи с община Шумен, на североизток с общините Провадия и Дългопол (област Варна), на юг с общините Руен и Сунгурларе (област Бургас), на запад с община Върбица и на северозапад с община Велики Преслав. В източната част на общината и на няколко километра от града преминава река Голяма Камчия като в близост до нейните брегове са разположени няколко от селищата на общината. През града преминава жп линията Шумен – Комунари, на която Смядово е гара. Оттук преминава и главен път от Шумен в посока юг като навлиза в Ришки проход и е пряка връзка с Южна България. Градът има пряка връзка и с градовете Велики Преслав и Дългопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Смядово.
СОУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Древност[редактиране | редактиране на кода]

При извършени археологически разкопки на Неделчо Попов през 1974 – 1991 г. са открити артефакти доказващи наличието на живот в района от средата на 5 хил. пр.н.е. Известна е селищната могила наречена с името Назлъмова могила или Дядо Златева могила, населявана през късния халколит. Тя е с диаметър 70 на 90 м и височина 7 м, разположена на 2,5 км западно от града в местност Голям Юрдан, на брега на Смядовска река. В нея се разграничават седем пласта от седем последователно съществуващи селища. Тук са намерени и много оръдия на труда като ножове, върхове на копия, брадви, мотики и много глинени съдове с разнообразна големина и украса. На 150 м северозападно от нея, в местността Горломова курия, през 2005 – 2008 г. на Стефан Чохаджиев разкрива некропол. В него са проучени 34 гроба – 28 от късния халколит и 6 от бронзовата епоха.[2][3]

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Легендата за основаването на днешния град Смядово се свързва с българка на име Смеда.[4]

В града е регистрирано и заселване на бежанско население от село Медвен, Котленско.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620 – 1621 година е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства)[5] Според Евлия Челеби през 1667 година Смедовак е чисто българско, невернишко село.[6]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 година е общински център.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8][9]

Година на
преброяване
Численост
19345733
19466044
19565916
19655342
19755013
19855303
19925043
20014430
20113846
20213459

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 3 846 100,00
Българи 2 724 70,82
Турци 347 9,02
Цигани 210 5,46
Други 41 1,06
Не се самоопределят 25 0,65
Не отговорили 499 12,97

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В града се намира православният храм „Свети Архангел Михаил“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки в околностите на Смядово говорят за непрекъснат живот в продължение на хилядолетия. Проучванията, които са извършени на праисторическата могила в местността „Голям Йордан“, разкриват културата на човека от 3500 – 3100 г. пр.н.е. Десетте могилни некропола, намиращи се в Смядово, се свързват с живота на траките от V-IV в. пр.н.е. Гръко-римската култура се потвърждава от намерените монети.

Тракийската гробница в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ (надпис)

През 2000 година е открита Тракийска гробница датираща IV век пр.н.е. Тя е изключително красива и с ефектна фасада и е единствената известна гробница в България от този период, на която има надпис. В Община Смядово интерес представляват селищните могили и крепости, разположени в Смядово и селата Кълново, Янково, Веселиново, Бял бряг, Желъд, Черни връх и Риш.

С цел да се увековечи паметта на загиналите войници по време на войните през 1912 – 1918 година, в центъра на Смядово е построен мост-паметник.

През май 2015 година е открита Художествената галерия „Стойчо Преснаков“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден градски събор в предпоследната неделя на ноември и традиционен панаир в последната неделя на август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

д-р Севи Севев, бивш кмет на Смядово при откриване на Ветеринарномедицинската историческа експозиция на Шуменска област, 17 декември 2010 г.

Родени в Смядово са:

Други[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на глиган посреща гостите на града

На герба на община Смядово е изобразен стилизиран образ на прасе от породата Източно балканска свиня.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

През XX век градът става известен с производството на Смядовска луканка.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на Смядово е „Юнак“, който през 2006 г. се отказва от „В“ група. През последните години той захранва състава на ФК „Шумен“ с млади футболисти и на практика се е превърнал в сателитен отбор на шуменци. Отборът се състезава в окръжната група.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
  3. Уникални археологически находки край Смядово
  4. truestory.bg
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 278.
  6. Евлия Челеби, Пътепис, София 1972, с. 78
  7. „Справка за населението на град Смядово, община Смядово, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-19. Посетен на 10 януари 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  9. Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]