French
DeutschСмядово – Уикипедия
| Смядово | |
  | |
 | |
  Смядово  Смядово  Смядово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4044 души[1] (15 март 2024 г.) 41,8 души/km² |
| Землище | 96,758 km² |
| Надм. височина | 200 m |
| Пощ. код | 9820 |
| Тел. код | 05351 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 67708 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Смядово Иванка Николова (ГЕРБ; 2011) |
| Адрес на общината | |
| ул."Княз Борис I" 2 п.к. 9820 тел.: 5351/20 – 33 | |
| Смядово в Общомедия | |
Смя̀дово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до Велики Преслав. Градът е административен център на община Смядово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Община Смядово е разположена в полите на северните склонове на Източна Стара планина и попада в две физико-географски области: на Дунавската равнина, източна подобласт (Лудогорско-Добруджанска); Шуменско-Провадийски район и Старопланинската област, подобласт на Предбалкана. На север граничи с община Шумен, на североизток с общините Провадия и Дългопол (област Варна), на юг с общините Руен и Сунгурларе (област Бургас), на запад с община Върбица и на северозапад с община Велики Преслав. В източната част на общината и на няколко километра от града преминава река Голяма Камчия като в близост до нейните брегове са разположени няколко от селищата на общината. През града преминава жп линията Шумен – Комунари, на която Смядово е гара. Оттук преминава и главен път от Шумен в посока юг като навлиза в Ришки проход и е пряка връзка с Южна България. Градът има пряка връзка и с градовете Велики Преслав и Дългопол.
История[редактиране | редактиране на кода]
Древност[редактиране | редактиране на кода]
При извършени археологически разкопки на Неделчо Попов през 1974 – 1991 г. са открити артефакти доказващи наличието на живот в района от средата на 5 хил. пр.н.е. Известна е селищната могила наречена с името Назлъмова могила или Дядо Златева могила, населявана през късния халколит. Тя е с диаметър 70 на 90 м и височина 7 м, разположена на 2,5 км западно от града в местност Голям Юрдан, на брега на Смядовска река. В нея се разграничават седем пласта от седем последователно съществуващи селища. Тук са намерени и много оръдия на труда като ножове, върхове на копия, брадви, мотики и много глинени съдове с разнообразна големина и украса. На 150 м северозападно от нея, в местността Горломова курия, през 2005 – 2008 г. на Стефан Чохаджиев разкрива некропол. В него са проучени 34 гроба – 28 от късния халколит и 6 от бронзовата епоха.[2][3]
Османски период[редактиране | редактиране на кода]
Легендата за основаването на днешния град Смядово се свързва с българка на име Смеда.[4]
В града е регистрирано и заселване на бежанско население от село Медвен, Котленско.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620 – 1621 година е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства)[5] Според Евлия Челеби през 1667 година Смедовак е чисто българско, невернишко село.[6]
След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]
През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 година е общински център.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8][9]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3 846 | 100,00 |
| Българи | 2 724 | 70,82 |
| Турци | 347 | 9,02 |
| Цигани | 210 | 5,46 |
| Други | 41 | 1,06 |
| Не се самоопределят | 25 | 0,65 |
| Не отговорили | 499 | 12,97 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В града се намира православният храм „Свети Архангел Михаил“.
-
Църковният комплекс -
Камбанарията -
Входът на църквата -
Надписът над входа
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Археологическите находки в околностите на Смядово говорят за непрекъснат живот в продължение на хилядолетия. Проучванията, които са извършени на праисторическата могила в местността „Голям Йордан“, разкриват културата на човека от 3500 – 3100 г. пр.н.е. Десетте могилни некропола, намиращи се в Смядово, се свързват с живота на траките от V-IV в. пр.н.е. Гръко-римската култура се потвърждава от намерените монети.
През 2000 година е открита Тракийска гробница датираща IV век пр.н.е. Тя е изключително красива и с ефектна фасада и е единствената известна гробница в България от този период, на която има надпис. В Община Смядово интерес представляват селищните могили и крепости, разположени в Смядово и селата Кълново, Янково, Веселиново, Бял бряг, Желъд, Черни връх и Риш.
С цел да се увековечи паметта на загиналите войници по време на войните през 1912 – 1918 година, в центъра на Смядово е построен мост-паметник.
-
Мостът-паметник в центъра на Смядово -
Паметна плоча -
Паметна плоча -
Паметна плоча
През май 2015 година е открита Художествената галерия „Стойчо Преснаков“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегоден градски събор в предпоследната неделя на ноември и традиционен панаир в последната неделя на август.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Смядово са:
- Йордан Овчаров (1912 – 1944), български революционер
- Александрина Милчева (р. 1934), оперна певица
- Филю Чакъров (р. 1943), български политик от БКП
- Галена (р. 1985), попфолк и фолклорна певица
- Доника (р. 1997), попфолк певица
Други[редактиране | редактиране на кода]
На герба на община Смядово е изобразен стилизиран образ на прасе от породата Източно балканска свиня.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
През XX век градът става известен с производството на Смядовска луканка.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Футболният отбор на Смядово е „Юнак“, който през 2006 г. се отказва от „В“ група. През последните години той захранва състава на ФК „Шумен“ с млади футболисти и на практика се е превърнал в сателитен отбор на шуменци. Отборът се състезава в окръжната група.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
- ↑ Уникални археологически находки край Смядово
- ↑ truestory.bg
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 278.
- ↑ Евлия Челеби, Пътепис, София 1972, с. 78
- ↑ „Справка за населението на град Смядово, община Смядово, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-19. Посетен на 10 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- Сведения за града Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Смядово- ((bg)) Официален сайт на община Смядово
- Официална страница на Смядово във
Facebook
| ||||||||||
|
