Смолча – Уикипедия

Смолча
Общи данни
Население14 души[1] (15 март 2024 г.)
1,21 души/km²
Землище12,108 km²
Надм. височина938 m
Пощ. код2255
Тел. код07193
МПС кодСО
ЕКАТТЕ67641
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Годеч
Радослав Асенов
(ГЕРБ; 2015)
Смолча в Общомедия
Околностите на Смолча
Околностите на Смолча

Смолча е село в Западна България. То се намира в община Годеч, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Смолча е разположено в планинска котловина, известна като Висок или Горни Висок, която днес се намира предимно в Сърбия. В българската ѝ част освен Смолча влизат още две села - Комщица и Бърля.

Селото се намира на 500 метра от границата със Сърбия, на 15 km от общинския център Годеч и на 65 km от столицата София. Теренът е предимно скален с утайки. Привлекателно е това, че изгледът е граничната полоса заедно с две сръбски и една българска застави. През селото минава малко поточе, което лятно време почти пресъхва. Околното пространство е пасища, ниски широколистни дървета, храсти и стръмен терен. Два големи хълма ограждат селото от изток. Пътят за достъп е единствен в посока от гр. Годеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото влиза в състава на Пиротска каза. От 1878 г. е в пределите на България, в Царибродска околия. През 1920 г., след окупацията на Западните покрайнини от Сърбо-хървато-словенското кралство границата е прокарана през землището на Смолча, което се е отразило изключително неблагоприятно на селото. Според устни сведения в миналото населението на селото е било с около 500 жители. Основните дейности са били местното ТКЗС и кошарата, чиито останки могат да се видят по югоизточния склон, където са се гледали 4000 глави овце. Имало е кози, прасета и кокошки естествено. До преди промените от 1989 г. до селото се е стигало с граничен лист.

През средата на петдесетте и от средата на осемдесетте до средата на 90-те години на ХХ век, в периодите на частично затопляне на отношенията между Югославия и България край село Смолча се провеждат ежегодни свиждания (събори) на населението от двете страни на границата, където се изявяват известни югославски естрадни и фолклорни изпълнители.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Няма църква. Населението е християнско. Няма следи от други религии.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Затворено училище. Няма поща или кметство. Има спирка на междуградски автобус.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селцето е доста приятно за почивка независимо от сезона. Разположението му е сравнително разнообразно с високи хълмове и широко поле. В зависимост от сезона могат да си наблюдават различни животни и птици. Селото разполага с 5 чешми, от които 4 са самостоятелно извиращи от хълмовете с различно качество, но всички са с добри показатели и препоръчвани от местното население за здравословен живот. В местността могат да се намерят най-различни лековити билки и растеня. Местностите около селото дават възможност за Екотуризъм с големи възможности за палатков лагер. При подходящи условия през пролетта полето край селото дава възможност на опитните гъбари да проверят своите възможности, там виреят печурка и майска гъба, но през лятото могат да се намерят и масловки и пърхутки. С разнообразния си релеф селото привлича хора, желаещи почивка в тиха и приятно обстановка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Поради намалелия брой на жителите на селото вече липсват масови прояви, като събори и банкети. Преди, а и сега при повече проявено желание от по-младите в селото се празнуват Св. Спас с даване на курбан на „Кулата“ (местност на един от хълмовете наречен Песие) с викане на свещеник от съседния град и коледуване.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Старите хора и най-вече бабите от местността са умели в месенето на баници, погачи и различни видове дребни сладки. Различават се от други области главно по начина на замесване и оформление на приготвените тестени изделия. Отглеждането на млекодайни животни допринася за разнообразието в трапезата на населението като домашно кисело мляко, саламурено сирене, извара и месо. За дълготрайното съхранение на зеленчуци, плодове, месо и млечни продукти местните могат да ви споделят големи тайни. Добронамерения местен нрав с приветствие ще ви покани в къщите на милите хора, за да опитате от местните специалитети, а с повече време и търпение може и да Ви научат на запазени с векове готварски тайни. При разходки около селото, и по-точно в близост до заставата е необходимо да се носят лични карти и дори разрешение от началника на полицията в гр. Годеч. Затова е добре да внимавате и да не доближавате заставата. Гранична полиция обикаля в района понякога и не е изключено да си навлече човек проблеми, ако не спазва закона.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Местното население (вкл. сезонните летни жители) още обработва сравнително голяма част от земите край селото. Най-често много се садят картофи, боб (разполагат с голямо разнообразие от сортове запазило се през годините), царевица, грах, тикви, лук, чесън и други подправки. Количеството на добивите е сравнително малко и е за лично ползване. Обработването на земята се извършва ръчно и започва към края на април или в зависимост от атмосферните условия и продължава до към септември. Лятото местните земеделци и скотовъдци обработват полето, като го косят и пластят сеното за изхранване на добитъка през зимата.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Смолча е предимно от коренни жители на родове от преди 120 – 130 г. По етнически състав са българи. Селото е до 15% заселено, като през лятото населението достига до 100 души. Къщите са предимно калени и пред разруха. Много от тях се продават в порядъка до 6000 лв. Животни почти не се гледат.

Селото е постоянно захранено с вода и ток. Има една телефонна линия на частен абонат. От мобилните оператори в селото покритие има Виваком. Има магазин, който работи четири (понеделник, вторник, четвъртък и събота) дни в седмицата и доставя повечето продукти по предварителна поръчка.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]