Слепота – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Слепота.

Слепота
Класификация и външни ресурси
МКБ-10H54.0 Слепота на двете очи
H54.1 Слепота на едното око, намалено зрение на другото око
H54.2 Намалено зрение на двете очи
H54.3 Неопределена загуба на зрението на двете очи
H54.4 Слепота на едното око
H54.5 Намалено зрение на едното око
H54.6 Неопределена загуба на зрението на едното око
H54.7 Загуба на зрението, неуточнена
МКБ-9 369
Слепота в Общомедия

Слепотата (на латински: Anopia) е състояние на функционална загуба на зрително възприятие, което може да се дължи на офталмологични или неврологични причини.

В зависимост от механизма на възникване слепотата може да бъде вродена и придобита. В зависимост от продължителността на състоянието слепотата може да бъде временна и постоянна. В зависимост от степента на загуба на зрение, слепотата може да бъде пълна или частична – в резултат на заболяване, включително наследствено и прогресивно, или травма.

Разработвани са различни модели, които да опишат степента на зрителна загуба като целта е да се определи нивото на зрителното възприятие.[1] Пълната слепота се изразява в пълната липса на визуално възприятие на светлината и клиничната му формулировка се нарича „липса на светлинно възприятие“[1].

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Световната здравна организация оценява за 2002 г. наличието на 161 милиона хора със зрителни увреждания (около 2,6% от цялата популация). От тях 124 милиона (около 2%) имат намалено намалено зрение и 37 милиона (около 0,6%) са напълно слепи.[2] Водещите причини за увреждане на зрението са катаракта, некоригирана аметропия (късогледство, далекогледство, астигматизъм), глаукома, макулодистрофия[3].

В световен мащаб значително повече хора от развиващите се страни страдат от увредено зрение, както и сред тях има много по-висок риск от развитие на слепота.

В страните от третия свят, там където средната продължителност на живота е много по-ниска главните причини за зрителни нарушения са катаракта и водни паразити – и двете лечими. Голяма част от засегнатите могат да възвърнат частично или напълно зрението си при правилно лечение.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Аномалии и травми[редактиране | редактиране на кода]

Очните травми, най-често срещани при хора под 30, са водещата причина за мононуклеарна слепота (загуба на зрение на едното око) в развитите страни. Травмите и катарактата засягат самото око, докато аномалии като хипоплазия на очния нерв засягат отвеждането на сигнала от окото до зрителната зона в мозъчната кора, което води до намалена зрителна способност.

Пациенти с увреждания на оптичния лоб на главния мозък, въпреки напълно здравите си очи и зрителни нерви, могат да бъдат напълно слепи.

Генетични дефекти[редактиране | редактиране на кода]

Хора с албинизъм често имат загуба на зрения в различна степен, макар че малко от тях не могат да виждат в действителност. Вродената амавроза на Лебер причинява сериозна загуба на зрение или пълна слепота от раждането до ранното детство.

Напредъка в картирането на човешкия геном доведе до индентифицирането на различни генетични причини за намалено зрение и слепота. Такъв пример е синдрома на Барде-Бидл.

Отравяне[редактиране | редактиране на кода]

Рядко слепота може да бъде причинена от определени химикали. Добре познат е примерът метанол, който е умерено токсичен и слабо интоксикиращ, но когато не е в конкуренция за метаболизиране с етанол, метанола се преобразува до формалдехид и мравчена киселина, които на свои ред причиняват слепота, а понякога по-сериозни увреждания и смърт[4].

Бремето на онхоцеркозата: деца водят слепи възрастни в Африка

Според Световната здравна организация най-честите причини за слепота по света са[5]:

Катарактата е виновна за повече от 22 милиона случая на слепота, глаукомата за 6 милиона, а на проказата и onchocerciasis са жервти около един милион в световен мащаб. Броят на загубилите зрението си вследствие на трахома намалява драстично за последните 10 години от 6 на 1.3 милиона, като така се нарежда на седмо място сред топ причинителите на слепота. Ксерофталмията засяга около 5 милиона деца всяка година като 500 хиляди от тях получават усложнения засягащи роговицата, а при половината се стига до загуба на зрението. Улцерация на роговицата, също е значима причина за мононуклерана слепота по света, като се оценява, че е причина за роговична слепота при 850 хиляди нови случая само на Индийския субконтинент. В резултат сумарно всички видове увреждания на роговицата се нареждат на четвърто място сред причинителите на слепота.[6].

Населението от развиващите се държави страда в значително по-висока степен от зрителни нарушения следствие от болести и състояния лечими в развитите държави. Докато проблемите със зрението се срещат със съизмерима честота при хората над 60-годишна възраст, то тези при децата са много по-разпространени сред най-бедните общества.

Връзката между нищетата и лечимите зрителни смущения е още по-ясна, ако се прави сравнение по региони. Повечето нарушения при възрастните от Северна Америка и Западна Европа са следствие от старческа макулодистрофия и диабетна ретинопария. Двете състояния са практически неизлечими.

В развиващите се страни, където и средната продължителност на живот е по-къса, най-честите виновници за слепота са катарактата и различни водолюбиви паразити, като и двете са ефективно лечими. От вероятно съществуващите 40 слепи хора разпръснати по целия свят, при 70 – 80% чрез нужното лечение могат да възстановят частично или напълно зрението си.

В развитите държави, където по принцип паразитните заболявания са по-редки, а оперативното лечение на катаракта е възможно, макулодистрофия, глаукома и диабентна ретинопатия са водещите причини за слепота[7].

Слепотата често е в комбинация с друго заболяване като умствено изоставане, аутизъм, церебрална парализа, глухота и епилепсия.[8][9] При изследване на 228деца със зрителни смущения В Атланта, САЩ в периода 1991 до 1993, при 154 (68%) е установено наличието на допълнително заболяване освен слепотата.[8] Състоянието на едновременна слепота и липса на слух се обозначава като слепоглухота.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б International Council of Ophthalmology. "International Standards: Visual Standards – Aspects and Ranges of Vision Loss with Emphasis on Population Surveys." Архив на оригинала от 2009-09-21 в Wayback Machine. April 2002.
  2. World Health Organization (Web) // World Health Organization, 2006. Посетен на 16 декември 2006.
  3. WHO | Visual impairment and blindness // Архивиран от оригинала на 2016-07-05.
  4. Methanol (Web) // Symptoms of Methanol Poisoning. Canada Safety Council, 2005. Архивиран от оригинала на 2007-02-20. Посетен на 27 март 2007.
  5. Causes of blindness and visual impairment // World Health Organization. Архивиран от оригинала на 2009-01-02. Посетен на 19 февруари 2009.
  6. Vaughan & Asbury's General Ophthalmology, 17e
  7. Bunce, C и др. Leading causes of certification for blindness and partial sight in England & Wales // BMC public health 6. 2006. DOI:10.1186/1471-2458-6-58. с. 58.
  8. а б Causes of Blindness // Lighthouse International. Архивиран от оригинала на 2010-06-12. Посетен на 27 май 2010.
  9. Autism and Blindness // Nerbraska Center for the Education of Children who are Blind or Visually Impaired. Архивиран от оригинала на 2008-08-08. Посетен на 27 май 2010.