Славчо Даскалов – Уикипедия

Славчо Даскалов
български военен
Роден
Починал
1974 г. (74 г.)
Погребан„Свети Георги“, Разлог, Република България

Учил вНационален военен университет

Славчо Благоев Даскалов е български военен, полковник и краевед, изследовател на историята на град Разлог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 февруари 1899 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският църковен деец Димитър Даскалов. Славчо Даскалов постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва и на 11 април 1922 година е произведен в чин подпоручик.[1][2] Службата му започва в казармата в Разлог. Между 1 октомври 1929 и 1 октомври 1930 г. завежда прехраната в Школата за запасни офицери в София. През 1931 г. завършва курс за ротни командири. От 1933 до 1934 г. е командир на граничен взвод в 22-ри граничен участък. В периода 1938 – 1940 г. е командир на 21-ви граничен участък. През 1939 г. завършва курс за командири на дружина.

Завършва Щабния офицерски курс във февруари 1940 година и във военната си кариера достига до чин полковник. Военен командир е в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая, София, Лом, Търново, Тасос, Пирот, Видинско, Ботевград. Работи като преподавател в Школата за запасни офицери в София и в Пехотната школа в Търново. Славчо Даскалов е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград в периода 1 октомври 1941 – 1 август 1944 година. Отличен е с най-високия военен орден „За храброст“ IV степен, I и II клас като командир на Петдесети пехотен нишавски полк, който взима участие в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. Командир на полка е в периода 1 септември 1944 – 31 януари 1945 г.[3] Отличен е с високия орден „Свети Александър“ с мечове – IV степен за изключителната си служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария. Началник на строевото отделение от 1 февруари 1945 г. до края на войната. Пенсионира се в 1946 година.[1][2] Първоначално е освободен „по разпореждане“, а след това е променено на за фашистки прояви" и по-късно на „за груби фашистки прояви“.[4]

В 1948 година е отнета офицерската му пенсия от новата комунистическа власт и е изселен от София в Разлог. На 15 февруари 1951 г. е взет на оперативно-наблюдателно дело (ОНД) „Лакей“ от Държавна сигурност. Осъден е на 10 години затвор в 1953 година, конфискация на половината имущество и 10 000 лева глоба и лишаване на права за 13 години. Славчо Даскалов лежи три години в концентрационния лагер „Белене“ и в Благоевградския и Пазарджишкия затвор. В април 1956 година присъдата му е отменена. В следващите години развива широка дейност по изследването на историята на родния си град – изследва архивите и разговаря с участници в исторически събития. В резултат издава книга, посветена на историята на Разлог от края на ХІХ – началото на ХХ век, озаглавена „Бележки из близкото минало на град Разлог“.[1]

Умира в 1974 година. По негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в църквата „Свети Георги“ пред училището, основано от неговия прадядо Михаил Манзурски в родния му град.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Подпоручик (11 април 1922)
  • Поручик (1925)
  • Капитан (май 1934)
  • Майор (1939)
  • Подполковник (1943)
  • Полковник (6 май 1945)

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
Катерина Чолакова
 
Никола Чолаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 
Георги Чолаков
(1853 — 1919)
 
Илия Чолаков
(1865 — 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славчо Даскалов
(1899 — 1974)
 
 
 
Димитър Даскалов
(1903 — ?)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Нови книги: Славчо Даскалов – Бележки из близкото минало на град Разлог // Агенция „КРОСС“, 14 октомври 2011 г. Посетен на 25 юни 2020 г.
  2. а б Македонски преглед, томове 28 – 29, Македонски научен институт, София, 2006, стр. 128.
  3. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.612
  4. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.612