Скопски студентски процес – Уикипедия

Скопски студентски процес
— съдебен процес —
Осъдените студенти: (седнали) Димитър Гюзелов, Димитър Нацев, Борис Андреев, Борис Светиев; (прави): Щерьо Боздов, Харалампи Фукаров, Димитър Чкатров, Иван Шопов и Тодор Гичев
Осъдените студенти: (седнали) Димитър Гюзелов, Димитър Нацев, Борис Андреев, Борис Светиев; (прави): Щерьо Боздов, Харалампи Фукаров, Димитър Чкатров, Иван Шопов и Тодор Гичев
МястоСкопие, Кралство на сърби, хървати и словенци
Дата5 декември 1927 г.
Скопски студентски процес в Общомедия

Скопският студентски процес се провежда на 5 декември 1927 година от властите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация.

Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти: Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманов от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил (Мано) Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нацев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.[1]

Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич, от местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев и хърватския адвокат Анте Павелич. Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди: [2]

  • Димитър Гюзелов – общо на 30 години затвор, но тъй като според сръбското законодателство максималната присъда, която може да получи един подсъдим, е 20 години, той е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с тежки окови.
  • Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;
  • Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години затвор. Всички са на строг тъмничен режим с тежки окови.
  • Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Кузманов, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.

Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения[3].

За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“[4]. Тайната културно-просветна организация на македонските българки взема активно участие по време на Скопския студентски процес, организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н.[5] В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главния прокурор по делото.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 31.
  2. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 40.
  3. в. „Македония“, 8.03.1928 г., в: Обезродяването на Македония 1919 – 1929, в. Атака, 12.10.2011 г.[неработеща препратка]
  4. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.221
  5. Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки.