Скейтборд – Уикипедия

Скейтбордист прави кикфлип–трик – основен трик при скейтбординга, представляващ завъртане на борда на 360 º във въздуха

Скейтборд (англ: skateboard), наричан и само скейт, в класическия си вид представлява платформа от слепени пластове тънко дърво във вид на гъвкава дъска, поставена върху четири колела. Използва се за спортна и развлекателна дейност. Задвижва се с единия крак чрез бутане от земята, докато другият остава върху платформата или се използва наклонът на рампите или естествените склонове. Важно е да не се бърка с лонгборда, който е с по-различни възможности и стил на каране.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Първият скейтборд е направен 1930-те години в Америка и е представлявал сърф, прикачен към 4 колелца. Тогава не е бил измислен полиуретанът (от който се правят колелцата в наши дни) и за това е бил много опасен поради лошо сцепление и е вдигал много шум. Когато е минавал по улиците, всички са се сърдели и полицията е имала проблеми. От 1930-те до 1960-те години е било забранено да се кара скейтборд. През 1960-те години отново е нашумял сред младите и е започнало масовото му производство.

Части[редактиране | редактиране на кода]

Скейтбордист прави оли–трик над преграда.

Скейтът се състои от три основни части, като всяка от тях има по няколко подосновни части.

1. Основни части:

  • дъска – която най-често се прави от канадско кленово дърво;
  • колесници(trucks) – 2 броя;
  • колелца – 4 броя.

2. Подосновни части:

  • на дъската: дървена плоскост и шкурка;
  • на колесниците: главна ос, болт (наречен „кингпин“), гумички тампони(bushings) и основа;
  • на колелцата: полиуретанова част и лагери по 2 бр.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]