Сив плъх – Уикипедия

Сив плъх
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Плъхове (Rattus)
вид:Сив плъх (R. norvegicus)
Научно наименование
(Berkenh., 1769)
Разпространение
Сив плъх в Общомедия
[ редактиране ]

Сивият плъх (Rattus norvegicus), познат още като хамбарен плъх, е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae). Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото му е относително дълго – до 25 см[2]. Опашката е малко по-къса или равна по дължина на тялото 22–25 см.[2] Има широка и затъпена муцуната и малки уши[2]. Опашката е гола и покрита с максимум 200 пръстеновидни рогови люспи[2]. Окраската на горната част на тялото е сиво-кафява или по-тъмна[2].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България[2]. Сивият плъх се появява в Европа в края на 17 век. Той е пренесен с търговските кораби. Неговото латинско название „norvegicus" (норвежки) е неправилно, а по-логично би било да се нарича азиатски, тъй като Азия е неговата родина (най-вероятно Южна Азия и Северен Китай). Името си „норвежки" е получил от англичаните, тъй като през 1728 г. той вече достигнал Англия пренесен от Норвегия, където още през 1716 г. е бил много разпространен.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Населява най-вече жилищни и стопански постройки[2]. В умерените климатични зони през лятото се заселва в природни биотопи, а през зимата се връща в постройките[2]. В по-топлите климатични зони може през цялата година да живее извън селищата, като предпочита речни брегове и блатисти места[2]. Среща се също и в зеленчукови и овощни градини, паркове, житни посеви и в купи сено[2]. В селищата се настанява най-вече в ниските жилищни и складови постройки, избени помещения и др., за разлика от черния плъх, който предпочита горните етажи и таваните[2].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

В природата се храни със семена, но предимно с животинска храна – мекотели, риба, жаби, птици и яйца и дребни мишевидни гризачи[2].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Размножава се до 4–5 пъти в годината[2]. Бременността трае до 21–22 дни, след което женската ражда до 15 малки[2]. Новородените са слепи и проглеждат след две седмици[2]. Майката кърми един месец[2]. След 3–4 месеца достига полова зрелост[2]. Живее до 3 години[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rattus norvegicus (Berkenh., 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 164-165