French
DeutschСервия – Уикипедия
| Сервия Σέρβια | |
| — град — | |
 Църквата „Света Неделя“ | |
  Сервия  Сервия  Сервия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 3410 души (2001 г.) |
| Покровител | Света Неделя[1] |
| Пощенски код | 505 00 |
| Телефонен код | 2464 |
| Официален сайт | www.dservionvelventou.gr |
| Сервия в Общомедия | |
Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (на гръцки: Σέρβια; на турски: Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония. Градчето има население от 3437 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в западното подножие на Камбуница (Камвуния) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Според Константин Багренородни в неговото произведение „За управлението на империята“, Сервия и районът през първата половина на VII век са заети от прабългарите на Кубер, които по всяка вероятност завлекли Бойки по тези места на Балкана и сърбите. Последните обаче решили да се върнат в старата си родина, но в крайна сметка измолили от император Ираклий да останат като федерати в Илирик. Вероятно етимологията на името Сервия е свързано с това на сърбите.
В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.[2]
В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[3]
Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X,[4] църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век,[5] а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.[6]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):
| „ | Сервия, малък град, който се населява от турци и малко гърци.[7] | “ |
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.[8]
„Населението въ Сервия е повечето турско, има 100 гръцки и 50 аромѫнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забѣлезвание е тука, че и гърцитѣ говорятъ аромѫнски или поне го разбиратъ и то се обяснява съ туй, че като по-бѣдни, усланятъ се на аромѫнете.“[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селфидже (Сервия) е град, център на Серфидженската каза и Серфидженския санджак с 665 къщи, от които 290 къщи гръцки, 305 къщи турски, 50 къщи албански мюсюлмански и 20 къщи помашки (гръцки мохамедански).[10]
Според гръцка статистика от 1904 година в Сервия живеят 1000 „гърци елинофони“ и 250 „гърци влахофони“, от които нито един румънеещ се.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.
В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Треблики[13] или Треплики[14] | Τρεμπλίκι | Амбелия | Άμπέλια[15] | местност на СЗ от Сервия[13] |
| Булсико | Μπουλσίκο | Просилиакон | Προσηλιακόν[15] | |
| Табак баир[13] | Ταμπά Μπαΐρ | Синорон | Σύνορον[15] | възвишение на ССЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица (332,6 m)[13] |
| Янозлу[14] | Γιανοζλοϋ | Амудес | Άμμοΰδες[15] | местност на СЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица[14] |
| Борандза[14] | Μποράντζα | Потамия | Ποταμιά[15] | местност на С от Сервия на десния бряг на Бистрица[14] |
| Махмут[13] | Μαχμούτ | Стратопедон | Στρατόπεδον[15] | извор на ССИ от Сервия[13] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Μαλούτας, Μηνάς Εμμ., „Τα Σέρβια, ιστορική και λαογραφική επισκόπησις“, Θεσσαλονίκη 1956.
- Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Συμβολή στην ιστορία της επαρχίας Σερβίων, κατά την περίοδο 1350 – 1912. Τόμος Α', 1350 – 1880“, Μορφωτικός Όμιλος Σερβίων „Τα Κάστρα“, Σέρβια 1995.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София, 1927, стр. 681
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163 – 187, 189 – 194, 339 – 340.
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βασιλική των Κατηχουμένων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Θεοδώρων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Αναργύρων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 202.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
|
| ||||||||||||||||||||
