Северосибирска низина – Уикипедия

Северосибирска низина
Местоположение на картата на Русия Красноярски край Координати: 72°00′00″ с. ш. 101°00′00″ и. д. / 72° с. ш. 101° и. д. 72, 101
Общи данни
Местоположение	Русия Красноярски край Якутия
Дължина	1400 km
Ширина	до 600 km

Сѐверосибѝрската низина или Таймирска низина (на руски: Северо-Сибирская низменность, Таймырская низменность) е обширна низина в северната част на Сибир, разположена в северната част на Красноярски край и северозападната част на Якутия в Русия. Простира се на протежение от 1400 km от Енисейския залив на запад до река Оленьок на изток. На север достига до южното подножие на планината Биранга и югозападните брегове на море Лаптеви, а на юг плавно се повишава към Средносибирското плато. Максималната ѝ ширина в средните части достига до 600 km.^[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Северосибирската низина е изградена основно от морски и ледникови наслаги, разположени върху пясъчници и глинести шисти. В централната ѝ част в посока изток-североизток се простират дълги и плоски ридове с височина 200 – 300 m, които рязко се извисяват над широките силно заблатени понижения изпъстрени с хиляди малки термокарстови езера. Повсеместно в низаната е разпространена вечно замръзналата почва. В пределите на низината са установени големи находища на нефт, газ и каменни въглища.^[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е субарктичен, континентален, със студена и продължителна (7 – 8 месеца) зима и кратко и прохладно лято. Средна януарска температура от –30 °C на запад до –35–37 °C на изток. Средна юлска температура от 6 °C до 10 °C. Снежната покривка се задържа около 265 денонощия. Годишната сума на валежите е 250 – 300 mm.^[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По Северосибирската низина протичат множество големи реки: Пясина с притоците си Дудипта, Агапа, Янгода и Пура; Горна Таймира с притоците си Горбита и Логата; Хатанга със съставящите си Хета и Котуй и техните притоци Боганида, Боярка, Голяма Романиха, Маймеча и Новая; Голяма Балахня; Попигай; Анабар с притоците си Удя и Харабил; Уеле; Оленьок с притоците си Бур и Буолкалах и др.^[1]

В низината са разположени хиляди езера най-големи от които са: Таймир, Пясино, Лабаз, Портнягино, Кунгасалах и др.^[1]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават блатните и глинесто-блатните почви със слабо развит хумусен хоризонт. В северната част на низината е развита лишейната тундра, в южната – храстовидната тундра, а по крайната ѝ южна периферия – лесотундрата. На запад, където климатът е по-слабо суров има редки гори от сибирска лиственица, а на изток – редки гори от даурска лиственица.^[1]

Национален атлас на Русия[редактиране | редактиране на кода]

• Полуостров Таймир и Северосибирска низина^[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]