French
DeutschСвоге – Уикипедия
| Своге | |
 | |
 Изглед на града от местността „Трите бора“ | |
  Своге  Своге  Своге | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7525 души[1] (15 март 2024 г.) 343 души/km² |
| Землище | 21,932 km² |
| Надм. височина | 679 m |
| Пощ. код | 2260 |
| Тел. код | 0726 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 65869 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Ал. Стамболийски“ 7 | |
| Своге в Общомедия | |
Сво̀ге е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е на 42 km северно от град София. Градът е административен център на община Своге.
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 7537 души по настоящ адрес и 7690 души по постоянен адрес.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в Искърското дефиле при устието на Искрецка река (Искрец). Намира се на 28 km от Годеч, на 42 km от столицата София, на 72 km от Враца, на 73 km от Монтана и на 159 km от Видин. На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на град Своге може да се потърси още от Античността, и по-точно от тракийско време, и трябва да се свърже с тракийското племе трибали, тъй като на мястото на днешния квартал Старо село се предполага, че се е намирало тракийско селище и некропол, но само провеждането на систематични археологически разкопки може да потвърди това. Данните от находки, които преди всичко са следствие от иманярска дейност, показват до известна степен твърденията за съществуването на тракийско селище в района и то не едно, а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят, най-вече от монетните находки. В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления трябва да споменем това до село Заселе, чието име се е запазило до наше време – Метериза, и трите тракийски могили, които са разрушени.
В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип, бащата на Александър Македонски, в която той едва се спасява, и впоследствие от това до известна степен става инвалид. Макар и да се подценява, районът е играл известна роля в търговските връзки между северните части на днешна България и егейското крайбрежие. От времето на ранна Византия се запазени останки на десетина крепости, свързани с голямата строителна дейност на император Юстиниан Велики, за укрепване на Балканския п-в, срещу нашествията на славяни, прабългари, готи, авари. От времето на Първото и Второто българско царство също са запазени останки от укрепителни съоръжения, в град Своге – на връх Грохотен, в чието подножие се намира градът. Интересна е и една легенда за наименованието на местност, наречена Латинците, идваща от това, че по времето на един от кръстоносните походи, преминали през нашите земи, там са останали да живеят латинци, които се оженили за местни девойки. Запазена е и една средновековна църква – „Св. Петка“, датираща от 14 век, и една от 17 век, намираща се в местността Кирик до град Своге. В общината се намират и известните манастири – Седемте престола и Искрецкия манастир, като за първия се предполага, че е построен през 11 век, а другият – през 18 век. По времето на османската власт населението в района се увеличило, тъй като то търсело сигурността на Балкана.
Развитието на района идва след построяването на жп линията, преминаваща през Искърското дефиле. Така възникнали и повечето сегашни селища по поречието на р. Искър. По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., в Своге е евакуирана Държавната консерватория.[3]
С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Своге е обявен за град.[4]
Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге. По-романтична легенда за името на града е, че то произлиза от словосъчетанието 'с Бог е', и оттам Своге. Друга теория за произхода е от диалектната дума „свояк“ (мн. ч. „свояци“) – „цилиндрична многоножка (стоножка)“ – както я отбелязва К. Иречек (1974, с. 94, бел. 68) в своите „Пътувания по България“).
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 7797 българи и 62 цигани.[5]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Освен като природни забележителности на 20 km от град Своге се намират Лакатнишките скали – един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В град Своге населението е християнско, преобладаващо източноправославно. В града има две православни църкви, една адвентистка, един параклис и една средновековна църква от XIV век – „Св. Петка“
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В миналото голямо значение за икономиката на града имат многото рудници за антрацитни въглища, както и урановите рудници – по-голяма част от тях са закрити.
В Своге се намира известният завод за шоколадови изделия на „Монделийз България Продакшън“. Има и фирма производител на парапети и хотелско оборудване, предприятие за картонени изделия, фирма за текстилни изделия.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В града се намира читалище „Градище“, СУ „Иван Вазов“, две училища до 4-ти клас, три детски градини и ПГ „Велизар Пеев“ – единственото и най-голямо професионално училище в общината.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Волейбол[редактиране | редактиране на кода]
В града има два аматьорски отбора: ВК „Своге 2016“ и ВК „Асовете“ Своге.
Баскетбол[редактиране | редактиране на кода]
От 2010 г. е учреден Баскетболен клуб „Спортист 1959“.
Футбол[редактиране | редактиране на кода]
Футболният отбор на града – Спортист, е основан 1924 г. За града се състезава и любителският футболен отбор „Джиджовица“, носещ името на едноименния свогенски квартал.[6][7]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Театри[редактиране | редактиране на кода]
Голямо значение за културата на града има читалище „Градище“, в което се изпълняват много постановки и пиеси. Читалището е център на културната дейност в града. Самодейните състави на читалището печелят много национални награди.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
В общината има няколко забележителни природни обекти: Лакатнишките скали при село Лакатник и намиращата се в подножието им пещера Темната дупка, при село Бов – водопадът Скакля, скалното образувание „Джуглата“ в село Церово, пещерата Елата, намираща се близо до село Зимевица, манастирите Седемте престола (близо до Елисейна) и Искрецкия манастир, както и няколкото хижи в района – Пробойница, Тръстеная, Добърчин и др. Природата около Своге впечатлява с разнообразието на горите и красивите поляни.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празникът на града е на Петровден. Всяка предпоследна събота и неделя на месец август се провежда туристически събор на връх Грохотен.
Всяка втора събота срещу неделя на август се провежда събор на връх Церецел.
От 2006-та, на всеки две години Община Своге съвместно със Съюза на българските писатели връчва литературната награда „Александър Вутимски“ на името на родения в гр. Своге поет.[8]
От 2016-та, всяка година в началото на лятото в града се провеждат „Празници на хляба“.[9]
Родени в Своге[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Вутимски (1919 – 1943), български поет
- Константин Янакиев (1918 – 1999), български кинооператор
- Паисий Врачански (1888 – 1974), български духовник
- Христо Йовов (р. 1977), български футболист
- Чавдар Цветков (р. 1953), български футболист
- Лазар Минтов (р. 1934), български инженер и политик от БКП
Други[редактиране | редактиране на кода]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Кухнята на района е свързана най-вече с отглежданите в условията на Балкана култури – картофи, фасул, грах, зеле и др., както и свързаните съответно с тях ястия.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
- ↑ Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Хроника на празничните събития, протекли между 20 и 24 юни 2014 г. Уебсайт на община „Своге“. Посетен на 27 декември 2014.
- ↑ Kamenitza Фен Купа 2014[неработеща препратка]. Kamenitza.bg. Посетен на 27 декември 2014.
- ↑ Поетът Димитър Милов – носител на литературната награда „Александър Вутимски“ за 2023-та година. svoge.com. Посетен на 1 септември 2023.
- ↑ Големият финал на „Празниците на хляба“ се състоя на 20 май на площада в Своге. svoge.com. Посетен на 1 септември 2023.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Новини от Своге и региона
- Официален сайт на град Своге
- Местен информационен сайт
- Информационен портал на Своге – своге.eu Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine.
- ПФК Спортист – Своге Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine.
| ||||||||
|
