Светла Коева – Уикипедия

Светла Коева
български езиковед
Родена
1961 г. (63 г.)

Учила вПловдивски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работила вИнститут за български език при БАН

Светла Пенева Коева е българска езиковедка, доктор по филология (структурна, приложна и математическа лингвистика) и професор в Института за български език при БАН, където е ръководител на Секцията по компютърна лингвистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 юли 1961 г. в Чирпан. Основно и средно образование получава в Пловдив, където живее от 1967 г. Между 1979 и 1983 г. следва българска филология в Пловдивския университет. През 1986 г. става редовен докторант в Института за български език при БАН. През 1991 г. е избрана за научен сътрудник там. През 1990 г. защитава докторска дисертация на тема „Тематични отношения в текста“ с научен ръководител проф. Йордан Пенчев. През 1999 г. се хабилитира като старши научен сътрудник II степен.[1]

Била е председател на Българската асоциация по компютърна лингвистика и директор на Института за български език при БАН (2012 – 2020).

Чете лекционните курсове Увод в компютърната лингвистика и Съвременни лингвистични теории в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Синтаксис на българския език в Пловдивския университет „П. Хилендарски“.

Светла Коева е ръководителка на множество международни научни проекти, свързани с компютърната обработка на естествените езици.

Авторка е на пет книги, студии и статии, свързани с формалното описание на българския език на морфологично и синтактично равнище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кратка практическа граматика на българския език. София: Труд, 2001, 112 стр.
  • Справочник по български език за учениците от IV до VII клас. София: Макрос-2001, 2001, 64 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]