French
DeutschСаум – Уикипедия
| Част от поредицата относно |
| Ислям |
|---|
 |
| Вярвания |
| Практики |
| Текстове и закони |
| История и лидери |
| Култура и общество |
| Вижте също |
| Ислямски портал |
Саум (на арабски: صوم) е арабска дума за говеене, разпространена чрез ислямското вероизповедание.
В терминологията на ислямското право терминът означава въздържане от ядене, пиене и полови контакти. Спазването на саум по време на свещения месец Рамадан е сред Петте стълба на исляма, но не се ограничава само до този месец.
Етимология и превод[редактиране | редактиране на кода]
Думата саум е производна на сирийската дума саумо. Буквално означава въздържане.
Мюсюлманите в Афганистан, Индия, Иран, Бангладеш и Пакистан използват думата роза, която е от индоарийския език дари. В Турция се използва думата оруч, докато в Индонезия, Малайзия и Сингапур се използва терминът пуаса, което произхожда от санскритската дума упвааса.
В България официално се използва думата говеене, но много често се чува и турската дума оруч, както и неподходящата дума постене. Думата постене означава, че се яде само постно ядене, тоест без месо и други животински продукти, а това не отговаря на по-обхватния термин саум, означаващ пълно въздържане от храна и напитки, пушене и полови контакти денем.
Предписания[редактиране | редактиране на кода]
На мюсюлманите се забранява да ядат, пият, пушат и да извършват полови актове от пукването на зората до края на залеза. Говеенето е начин за сближаване с Аллах и увеличаване на набожността. Сред по-далечните цели на говеенето е да се съчувства на тези, които не винаги разполагат с храна и вода. Освен това по време на говеене е желателно да се избягва псуването, проклинането и злите мисли. Говеенето се разглежда и като инструмент за контрол на собствените желания (глад, жажда, нагон, гняв) и фокусиране повече върху себеотдаването на Аллах.
Условия за говеене[редактиране | редактиране на кода]
Намерение (ниях)[редактиране | редактиране на кода]
За да бъде валидно говеенето, най-напред трябва да бъде извършено намерение (ниях) за говеене преди започване на самото говеене. Това се разглежда като клетва.
Ако намерението не е осъществено преди започването на говеенето, то тогава последното не е валидно.
Общи условия[редактиране | редактиране на кода]
По време на говеенето мюсюлманите се въздържат от определени благини, които при нормални условия са позволени от Аллах: консумиране на храна и вода и полово съвкупление. В допълнение на това и греховете, които са забранени в Корана, също развалят говеенето. Такива са например: лоша реч, правене на свади, сбиване и лоши мисли. Без спазването на тези предписания говеенето се счита само за безполезно гладуване.
Който е болен или пътува, се освобождава от говеенето. Според Корана във всички други случаи човек се задължава да говее. Изключение правят само случаите, когато има опасност за здравето, например: слабост, старост, някои болести (като диабет), бременност, кърмене.
Говеенето не е позволено на жени в менструален цикъл. Но когато периодът приключи, жената е длъжна да продължи говеенето. Всички пропуснати дни трябва да бъдат наваксани до идването на следващия месец Рамадан.
Нарушаване и санкции[редактиране | редактиране на кода]
Когато говеенето се наруши по погрешка, то трябва да продължи, тъй като ще остане валидно. Но ако говеенето бъде прекъснато съзнателно, то пак трябва да се продължи, да се добави 1 ден и да изплати наказание (фидях). Ислямските школи определят размера на фидях по различен начин – в Малайзия фидях е ориз, колкото за 1 ядене.
Ако говеенето се наруши чрез извършване на полов акт, тогава се прилага пакет от наказания (кафара). Има 3 форми, от които сгрешилият си избира една:
- говеене още 60 дена – ако нарушителят е непосилен, тогава:
- нахранване и обличане на 60 души в нужда – ако нарушителят е непосилен, тогава:
- освобождаване на роб-мюсюлманин.
Горните наказания важат за нарушения на говеенето в месеца Рамадан. Когато мюсюлманинът говее по желание извън Рамадан и прекъсне говеенето, наказанието е да говее още 3 дена или да нахрани и облече 10 души.
Започване и завършване[редактиране | редактиране на кода]
В съответствие с традицията на Мухаммед мюсюлманите се хранят преди пукването на зората, като това ястие се нарича сухур (или суфер, както е по-известно в някои райони в България). Яденето и пиенето трябва да приключат преди пукването на зората. Има различни мнения кога настъпва астрономическата зора. Учените избират момента, когато слънцето е между 12 и 21 градуса под хоризонта или 40-60 минути преди гражданската зора. След приключване със сухур мюсюлманите изпълняват сутрешната молитва. Забранява се преглъщането на храна и вода след тази молитва. За разлика от храната, вода може да бъде поставяна в устата, за да се извърши ритуалното обмиване преди молитва.
Ястието, което се яде след края на говеенето, се нарича ифтар. Много мюсюлмани, следвайки примера на Пророка, приключват говеенето с палмови фурми и вода, преди да изпълнят вечерната молитва, след което се нахранват.
Ползи от говеенето[редактиране | редактиране на кода]
Говеенето поражда чувство на братство и солидарност, след като мюсюлманите могат да разберат как се чувстват гладните им братя и сестри. Но дори гладните, нуждаещите се и бедните се задължават да говеят. Още повече че Рамадан е месец на благотворителността и споделяне на храната за завършване на говеенето заедно. Това прави наградата от говеенето по-голяма. Най-важното е, че говеенето е голямо доказателство за подчинението пред Аллах. Спазването на саум компенсира греховете и пропуснатите задължения и помага за спечелването на място в рая.
Както беше споменато по-горе, говеенето може да бъде извършвано и доброволно извън месеца Рамадан (като част от По-големия джихад). Саумът учи вярващите на търпение и самоконтрол над изкушенията и греховете, а и подсилва вярата. Говеенето също така служи за изчистване на душата и освобождаването ѝ от вредни неща.
Докато говеенето през Рамадан е задължително, ислямът препоръчва да се говее по желание и през следните дни:
- всеки понеделник и четвъртък;
- всеки 13-и, 14-и и 15-и ден от лунния календар;
- 6 дена от месеца Шауал (след Рамадан);
- деня Арафат с 1 или 2 дена преди и/или след него
Забранени времена[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че говеенето е почитано в исляма, има определени дни, в които то е забранено:
- на празника Рамазан байрам
- на празника Курбан байрам
- на 11-и, 12-и, 13-и ден от месеца Зул ал-Хиджах
- в петък (без Рамазан) или ако човек е говял преди петък или има намерение да говее след петък.
Говеене в Корана[редактиране | редактиране на кода]
- يٰأَيُّهَا ٱلَّذِينَ آمَنُواْ كُتِبَ عَلَيْكُمُ ٱلصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى ٱلَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ
Говеене в други религии[редактиране | редактиране на кода]
Последователите на християнството, юдаизма, индуизма и будизма също постят или говеят.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Салих ел-Мунеджджид, Мухаммед. Свещения месец Рамазан и говеенето оруч. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2008]. ISBN 978-954-9880-17-5.
- Хамидуллах, М. Защо се говее в исляма?. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [1999].
- islamska-duhovnost.blogspot.com
