Салют-7 – Уикипедия

Салют-7 (ДОС-6)
Характеристика на станцията
Позивна	Салют-7
Екипаж	3
Запуск	19 април 1982
Космодрум	Байконур, СССР
Обратно навлизане	8 февруари, 1991
Сегашно състояние	свалена
Маса	19 824 kg
Дължина	~16 m
Ширина	4,15 m
Обитаем обем	90 m³
Перигей	219 km
Апогей	278 km
Орбитална инклинация	51,6 градуса
Орбитален период	89,2 минути
Дни в орбита	3217 денонощия
Обитавана	816 денонощия
Брой на орбитите	51 917
Изминато разстояние	2 106 297 129 km
Статистика до обратното навлизане в атмосферата.
Конфигурация
Салют-7 (ДОС-6) в Общомедия

Салют-7 е съветска орбитална станция престояла ниска околоземна орбита в периода април от 1982 до февруари 1991 година.^[1] Предназначена е за провеждане на научни, технологични, биологични и медицински изследвания в условията на безтегловност. Последната станция от серията „Салют“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Орбиталната станция „Салют-7“ е създадена за продължаване на научните изследвания в космоса, започнати на предишните станции от серията „Салют“. Станцията „Салют-7“ е модернизирана в сравнение с предшестващата я „Салют-6“ и разчетена за по-дълъг период на експлоатация (до 5 години). Предният и скачващ възел е усилен за прием на тежки спътници от серията „Космос“, увеличен е обема на вътрешното обитаемо пространство, подобрени са битовите условия за екипажа на станцията. В сравнение с предните станции са монтирани допълнителни слънчеви батерии. За излизания в открития космос, на станцията „Салют-7“ се използват усъвършенствани скафандри Орлан, които са разчетени до 6,5 часа работа в открития космос.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Станцията „Салют-7“ се състои от три цилиндрични отсека, съединени помежду си с конични преходи.

• Дължина – около 16 m
• Mаксимален диаметър – 4.15 m
• Обитаем обем – 90 m³
• Тегло при изстрелването – 19 824 kg
• Ракета-носител – Протон (три степени)
• Орбитален наклон – 51.6°
• Разпереност на слънчевите батерии – 17 m
• Площ на слънчевите панели – 51 m²
• Брой слънчеви панели – 3
• Електрическа наличност – 4.5 kW
• Снабдителни кораби – „Союз Т“, „Прогрес“, ТСК (космически кораб)
• Скачваща система „Игла“ или ръчно
• Брой скачващи възли – 2
• Пилотирани мисии – 12
• Непилотирани мисии – 15
• Основни (дълговременни) мисии – 6
• Брой главни двигатели – 2
• Тяга на основния двигател – (всеки) по 300 kg (2.9 kN)

За времето на експлоатация на станцията „Салют-7“ са работили 6 основни екипажа и 5 посетителски експедиции. В състава на посетителски експедицие влизали: първите космонавти на Франция и Индия. Всичко на станцията са работили: 21 космонавта, три космонавта по два пъти и един три.

Към станцията са летели 11 пилотирани кораби „Союз Т“, 12 товарни кораба „Прогрес“ и 3 товарни кораба серия ТСК под името „Космос“.

Продължителността на най-дългите експедиции на станцията „Салют-7“: са 211 и 237 денонощия.

От станцията „Салют-7“ са осъществени 13 излизания в открития космос, с обща продължителност 48 часа 33 минути.

Особености на полета[редактиране | редактиране на кода]

ТСК-4 („Космос-1686“) е изстрелян на 27 септември 1985 г., скачен за станцията на 2 октомври 1985 г. С помощта на своите двигатели орбитата на станцията е качена на височина 495 км.

Модулът служил и като „камион“, доставяйки на борда и около 4322 кг материали и специално оборудване – агрегати на системите за обезпечаване на газовия състав и жизненото обезпечаване, контейнери с храна, вода, дрехи, резервни батерии, кабели, бордова документация, научна апаратура, включително подвижната ферма „Маяк“.

В резервоарите на ТСК имало 1550 кг гориво за поддържане орбитата на станцията „Салют-7“, нейната ориентация и стабилизация. Всички тези функции след скачването на „Космос-1686“ се прехвърлят на модула. Значителен принос модулът има и в системата на електрозахранване, които предава на „Салют-7“ (1.1 кВт електроенергия).

Но най-важното е научното оборудване с маса 1255 кг. Апаратурата е предназначена за провеждане на повече от 200 експеримента. Военно-приложния оптически комплекс „Пион-К“ с лазерно-електронен телескоп (разработен от КБ „Фотон“ КОМО) е предназначен за оптически наблюдения с висока резолюция, а също така за изпълнение на програмата „Октант“ в интерес на системите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана. Планирани са за наблюдение на различни обекти на Земята (експеримент „Повърхност“), на повърхността на океана („Зебра“) и летящи обекти в атмосферата („Обвивка“).

За провеждане на военно-приложни изследвания на спектралните характеристики на радиационния фон на Земята в инфрачервения диапазон е предназначен масрадиоспектрометър на Фурие МРСФ-ИК. Специални ъглови отражатели, които е трябвало да се изстрелват от модула, при работа заедно с „Пион-К“ служили за отработка на методите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана.

За провеждане на „граждански“ експерименти на ТКС-М имало следната научна апаратура:

• Радиометър „Озон“ – разработен е от Ленинградския държавен университет и КБ „Интеграл“. Предназначен е за изследване на слънчевата радиация и концентрация на озона на височина 15 – 70 км.
• Спектрометър „Фаза“ (разработен от ЦАФА АН ЕССР), служи за изучаване на сребристите облаци (измерване на спектралните характеристики на аерозолите в атмосферата).
• Апаратура „Севан“ (разработка на НИИ по физика на кондензираната материя в Ереванския държавен университет) – за измерване на ядрения състав на космическите лъчи и леките частици с висока енергия.
• Инсталация „Канопус“ (НИИЯФ МГУ) – за изследване на параметрите на пространството и тяхната стандартизация.
• Прибор „Нега“ (ИКИ АН на СССР) – за откриване на неутрони и гама-лъчи.
• Апаратура ИТС 7 – служи за изследване на звездите и Слънцето в инфрачервения диапазон (разработчик ФИАН СССР).

Следва да се отбележи, че в резултат на заболяване на командира на основната експедиция „Союз Т-14“ Владимир Васютин, и последвалото извънпланово предсрочно прекратяване програмата на полета както на работата със специалното оборудване, инсталирано на ТСК, така и на планираната посетителска експедиция на напълно женския екипаж, начело със Светлана Савицка.

След това в плана на медицинските изследвания на космонавтите включва анализ, наречен „проба Васютин“.

Работата с „Пион-К“ е завършена по време на следващата експедиция на Леонид Кизим-Владимир Соловьов.

Екипажи на станцията[редактиране | редактиране на кода]

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Товарни кораби[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнени са общо 14 безпилотни полета към станцията (12 полета на космическия кораб „Прогрес“ и 2 от серията „Космос“. Освен снабдяване, техните двигатели са използвани за коригиране на орбитата на станцията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Орбитална станция „Салют-7“
• Орбитална станция „Салют-7“ Архив на оригинала от 2005-02-08 в Wayback Machine.
• „Оптическия процесор“ ТКС

п б р Програма Салют Станции Салют (ДОС) Салют-1 (ДОС-1) • ДОС-2 • Космос 557 (ДОС-3) • Салют-4 (ДОС-4) • Салют-6 (ДОС-5) • Салют-7 (ДОС-6) Станции Алмаз (ОПС) Салют-2 (ОПС-1) • Салют-3 (ОПС-2) • Салют-5 (ОПС-3) • ОПС-4 (не е летяла) Еволюция на програмата Мир (ДОС-7) • Звезда (ДОС-8) Транспортен кораб за снабдяване Космос 1267 (ТКС-2) • Космос 1443 (ТКС-3) • Космос 1686 (ТКС-4) Обслужващи кораби Союз • Прогрес