Сава Михайлов – Уикипедия

Сава Михайлов
български революционер
Роден
Починал
1 март 1905 г. (27 г.)
Сава Михайлов в Общомедия

Сава Михайлов Йосифов, наречен Струмски,[1] е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Участниците в аферата „Мис Стоун“ – Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев

Роден е на 25 декември 1877 година в село Мачуково, Гевгелийско (днес Евзони). В 1892 година завършва Българското класно училище в Цариград, а в 1895 година с десетия випуск и Солунската българска мъжка гимназия.[2] Още в същата година става член на ВМОРО и като учител в Кавадарци (1895/1896), Ракита (1896/1897) Неготино (1897/1898), Богданци (1898/1899), Гевгели (1899/1900), Горна Джумая (1900/1901)[3] разширява комитетската мрежа.[4]

В Гевгерийско в 1898 - 1900 е член на революционното ръководство.[3] В 1900 година по заповед на Централния комитет на ВМОРО се мести като учител в Горна Джумая и става районен ръководител на организацията (1900 - 1902).[3] През 1901 година, преследван от властите, става нелегален и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев, с която участва в отвличането на Елън Мария Стоун.[5]

На 10 януари 1903 година заедно с Борис Сарафов заминава за Гевгелийско с чета от 10 души, динамит и 30 пушки.[3] Пристига в края на февруари 1903 година и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Успява да помири враждуващите войводи Аргир Манасиев и Иванчо Карасулията. С доставени от Солун 70 пушки преди Солунските четата става около 100 души. На 28 юли 1903 година организират успешен атентат над железопътния мост на Вардар край Гевгели. На 24 август двете чети на Михайлов и Манасиев потеглят да разрушат моста на железопътната линия при Демир Капия и след предателство водят бой при село Клисура. На 25 септември четите на Михайлов и Манасиев и Кукушката чета водят успешен бой при Бешбунар в Паяк планина. В същия август е направен неуспешен опит за атентат при станция Гумендже и на 10 октомври при атентат над товарен влак при Смоквица е разрушен последният вагон.[6]

След потушаването на въстанието се прехвърля в България, където Любомир Милетич записва спомените му.

През лятото на 1904 година Задграничното представителство на ВМОРО го изпраща в Белград, за да проследи преговорите между пратениците Борис Сарафов и Стефан Симич.[3]

В 1904 - 1905 година е гевгелийски околийски войвода.[3] През февруари 1905 година навлиза в Гевгелийско с четата на Апостол войвода. Четата е забелязана и издадена на турците от овчари арнаути. На 1 март 1905 година са обградени от турска войска и башибозук край гевгелийското село Смол (днес Микро Дасос) на височината Голема Рудина.[7] Боят продължава 4 – 5 часа. След като му свършват патроните, Сава Михайлов се самоубива с отрова. От обкръжените 42-ма четници се спасяват само раненият в петата Апостол войвода и един негов четник.[8][9]

Турците са изключително щастливи от успеха си и особено от смъртта на Сава Михайлов. По предложение на солунския Хилми паша, султанът награждава с орден бригадния генерал Етхем паша, повишава гевгелийския каймакамин, повишава в по-горен чин всички участвали офицери, награждава с по една лира войниците и дава по 10 лири на семействата на загиналите.[8]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Сава Михайлов е наречена улица в Гевгелийския квартал и в кварталите „Илинден“ и „Западен парк“ в София (Карта).

Загинали четници на Михайлов[редактиране | редактиране на кода]

Дописка в „Ню Йорк Таймс“ относно битката при гевгелийското село Смол между четите на Сава Михайлов и Апостол Петков и турска войска и башибозук
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
  • Васил Христов Кьортошев от Богданци[10]
  • Гоно Мицов Каркаляшев от Богданци[10]
  • Гончо Миндин от Лесково[11]
  • Димитър Стоянов Гошев от Лесково[11]
  • Михаил Георгиев Пешков от Богданци[10]
  • Мито Траев Радналиев от Извор[12]
  • Мицо Донин Кадията от Богданци[10]
  • Мицо Янов Марков от Богданци[10]
  • Петър Каркалашев от Богданци[10]
  • Христо Траянов от Извор[12]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Портрет на Сава Михайлов.
    Портрет на Сава Михайлов.
  • Паметник в Гевгели
    Паметник в Гевгели
  • Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сава Михайлов (девети във втората колона)
    Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сава Михайлов (девети във втората колона)
  • Кръстьо Лазаров с четника си Цветко Думановски, загинал заедно с четата на Сава Михайлов
    Кръстьо Лазаров с четника си Цветко Думановски, загинал заедно с четата на Сава Михайлов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 94.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 410.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 107.
  5. ↑ Алберт Сониксен „Изповедта на един македонски четник“ // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-09-03.
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 348.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 302.
  8. ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 165.
  9. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 579.
  10. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  11. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  12. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сава_Михайлов&oldid=12206766“.