Сава Катрафилов – Уикипедия

Сава Катрафилов
български националреволюционер
Роден	1836 г. Елена, Османска империя
Починал	18 май 1876 г. (40 г.) Милин камък, Османска империя

Сава Георгиев Катрафилов или Сава Киров Катрафилов^[1] е деец на българското националноосвободително движение, свещеник, член на щаба на Ботевата чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Възпитаник^[2] на първото класно училище в България, Еленската даскалоливница. Завършва духовна семинария в Болград, Русия.

Работи като учител в с. Тодювци (1858), Търговище, Разград, Шумен, Бургас (училище Св. св. Кирил и Методий (1872 – 1875)^[1]), Малко Търново, Асеновград и други.

Приема свещенически сан и става архиерейски наместник в Разград.

Едновременно с това участва дейно в църковно-националната и революционна борба. Като учител в чирпанското с.Меричлери оглавява бунт срещу против появилите се там протестанти^[3]. Член на Чирпанския частен революционен комитет. Като учител в Хасково е съучастник в покушението срещу хаджи Ставри Примо. Член е на Айтоския частен революционния комитет.

През 1875 г. се отдава само на революционна дейност и преминава в Румъния. Събира малка чета, с която се присъединява към четата на Христо Ботев. Член на щаба. При стъпването на родна земя поп Сава Катрафилов произнася клетвата на четата.

Проявява голяма храброст в сраженията. Ранен е тежко в боя при рида Милин камък на 18 май 1876 г. Вероятно е доубит на място от турците.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Сава Катрафилов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Биографии“          Портал „Православие“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“