Русенски Лом – Уикипедия

Русенски Лом
43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
43.835° с. ш. 25.9311° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Русе
Община Иваново
Община Русе
Дължина50 km
Водосб. басейн2874 km²
Отток5,6 m³/s
Начало
Мястосливането на реките Черни Лом (лява съставяща) и Бели Лом (дясна съставяща)
Координати43°41′07.08″ с. ш. 26°00′03.96″ и. д. / 43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
Надм. височина47 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 498-и км) → Черно море
Координати43°50′06″ с. ш. 25°55′51.96″ и. д. / 43.835° с. ш. 25.9311° и. д.
Надм. височина16 m
Русенски Лом в Общомедия
Река Русенски Лом край Басарбовския манастир в село Басарбово. Вижда се каменната плоча с вдълбан в скалата надпис, означаващ участъка от реката, където са открити мощите на св. Димитър Басарбовски.

Русенски Ломантичността на латински Tїbisis, Тибизис) е река в Северна България, област Русе – общини Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 km, която ѝ отрежда 86 място сред реките на България. Заедно с дясната съставяща я река Бели Лом дължината на Русенски Лом става 197 km и заема 12-о място по дължина в България. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия (на изток има още 5 реки, водите на които периодично достигат до Дунав).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Русенски Лом се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни Лом (лява съставяща) и Бели Лом (дясна съставяща) на 47 m н.в., на 3,2 km източно от село Иваново, област Русе. Посоката, в която протича реката е север-северозапад през Дунавската равнина в дълбока каньоновидна долина с множество меандри поради малкия наклон на течението ѝ (0,62 m/km). По права линия от образуването на реката до устието ѝ разстоянието е едва 17,6 km, а истинската ѝ дължина е 50 km. Влива се отдясно в река Дунав (на 498-и km), на 16 m н.в., в град Русе. На устието ѝ в река Дунав е изградено Пристанище Русе – Запад.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Русенски Лом е 2874 km2, което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад и югозапад – с водоброрния басейн на река Янтра;
  • на североизток – с водосбрните басейни на реките Топчийска река, Царацар и Сенковец, достигащи до река Дунав като суходолия;
  • на югоизток – с водосборния басейн на река Камчия.

Водосборният басейн на Русенски Лом обхваща голяма част територия на Русенска област, югозападната част на Разградска област, северозападната част на Търговишка област и малки части от Великотърновска и Шуменска област.

Двата основни притока на Русенски Лом са двете съставящи го реки – Черни Лом и Бели Лом.

Речна система на река Русенски Лом

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишен отток при с. Басарбово – 5,6 m3/s, с ярко изразено пролетно пълноводие когато се оттичат окол 60% от водното количество. Подхранването е дъждовно-снежно.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:


Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Русенски Лом се използват главно за напояване. По отвесните скални корнизи покрай бреговете на реката, от сливането на двете съставящи я реки до село Басарбово, през средновековието изкуствено са издълбани множество пещери, в които са се помещавали монаси-отшелници, църкви и манастири, т.нар. Ивановски скални църкви

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 420.
  • Реки в България.