Ротердам Оупън – Уикипедия

ABN AMRO Open
Основан1972
ГрадРотердам
Държава Нидерландия
Настилкатвърда, на закрито (зала)
Уебсайтwww.abnamrowtt.nl
ATP Тур
Категориясерии 500 на ATP
Състезатели32 сингъл
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд2 224 460 $ (2023)
Ротердам Оупън в Общомедия

ABN AMRO Оупън е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ротердам Ахой

Първият тенис турнир ABN AMRO Open се провежда през ноември 1972 г. и е спечелен от Артър Аш. На следващата година турнирът не се организира, тъй като се премества на дата през март. Първоначално Ротердам Оупън е събитие от веригата Световно първенство по тенис, а през 1978 г. става част от веригата Гран при по тенис. От 1990 г. е част от АТП Тур. Артър Аш печели турнира и през 1975 и 1976 година и държи рекорда за най-много титли на сингъл, три.

През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втория сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.[1]

От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.

Рекордните 115 894 души присъстват на изданието на турнира през 2012 г., когато Роджър Федерер се завърна за първи път от седем години. [2] Този рекорд е подобрен през 2018 г., когато присъстват 120 000 фенове, след като Федерер прие уайлдкард в събитието след петгодишно отсъствие. [3]

Мъже – сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат
2024 Яник Синер Алекс де Минор 7 – 5, 6 – 4
2023 Даниил Медведев Яник Синер 5 – 7, 6 – 2, 6 – 2
2022 Феликс Оже-Алиасим Стефанос Циципас 6 – 4, 6 – 2
2021 Андрей Рубльов Мартон Фучович 7 – 6(7–4), 6 – 4
2020 Гаел Монфис Феликс Оже-Алиасим 6 – 2, 6 – 4
2019 Гаел Монфис Станислас Вавринка 6 – 3, 1 – 6, 6 – 2
2018 Роджър Федерер Григор Димитров 6 – 2, 6 – 2
2017 Жо-Вилфрид Цонга Давид Гофен 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1
2016 Мартин Клижан Гаел Монфис 6 – 7(1–7), 6 – 3, 6 – 1
2015 Станислас Вавринка Томаш Бердих 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4
2014 Томаш Бердих Марин Чилич 6 – 4, 6 – 2
2013 Хуан Мартин дел Потро Жулиен Бенето 7 – 6(7–2), 6 – 3
2012 Роджър Федерер Хуан Мартин дел Потро 6 – 1, 6 – 4
2011 Робин Сьодерлинг Жо-Вилфрид Цонга 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3
2010 Робин Сьодерлинг Михаил Южни 6 – 4, 2 – 0, отказва се
2009 Анди Мъри Рафаел Надал 6 – 3, 4 – 6, 6 – 0
2008 Микаел Льодра Робин Сьодерлинг 6 – 7(3–7), 6 – 3, 7 – 6(7–4)
2007 Михаил Южни Иван Любичич 6 – 2, 6 – 4
2006 Радек Щепанек Кристоф Рокюс 6 – 0, 6 – 3
2005 Роджър Федерер Иван Любичич 5 – 7, 7 – 5, 7 – 6(7–5)
2004 Лейтън Хюит Хуан Карлос Фереро 6 – 7(1–7), 7 – 5, 6 – 4
2003 Макс Мирни Раймон Слютер 7 – 6(7–3), 6 – 4
2002 Никола Ескюде Тим Хенман 3 – 6, 7 – 6(9–7), 6 – 4
2001 Никола Ескюде Роджър Федерер 7 – 5, 3 – 6, 7 – 6(7–5)
2000 Седрик Пиолин Тим Хенман 6 – 7(3–7), 6 – 4, 7 – 6(7–4)
1999 Евгени Кафелников Тим Хенман 6 – 2, 7 – 6(7–3)
1998 Ян Симеринк Томас Йохансон 7 – 6(7–2), 6 – 2
1997 Рихард Крайчек Даниел Вачек 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–5)
1996 Горан Иванишевич Евгени Кафелников 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1995 Рихард Крайчек Паул Хаархойс 7 – 6(7–5), 6 – 4
1994 Михаел Щих Република Южна Африка Уейн Ферейра 4 – 6, 6 – 3, 6 – 0
1993 Андерс Ярид Карел Новачек 6 – 3, 7 – 5
1992 Борис Бекер Русия Александър Волков 7 – 6(11–9), 4 – 6, 6 – 2
1991 Омар Кампорезе Иван Лендъл 3 – 6, 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–4)
1990 Брад Гилбърт Йонас Свенсон 6 – 1, 6 – 3
1989 Якоб Хласек Андерс Ярид 6 – 1, 7 – 5
1988 Стефан Едберг Милослав Мечирж 7 – 6, 6 – 2
1987 Стефан Едберг Джон Макенроу 3 – 6, 6 – 3, 6 – 1
1986 Йоаким Нистрьом Андерс Ярид 6 – 0, 6 – 3
1985 Милослав Мечирж Якоб Хласек 6 – 1, 6 – 2
1984 Иван Лендъл
Джими Конърс
6 – 0, 1 – 0
Финалът е прекъснат
1983 Джийн Майър Гилермо Виляс 6 – 1, 7 – 6
1982 Гилермо Виляс Джими Конърс 0 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1981 Джими Конърс Джийн Майър 6 – 1, 2 – 6, 6 – 2
1980 Хайнц Гюнтхарт Джийн Майър 6 – 2, 6 – 4
1979 Бьорн Борг Джон Макенроу 6 – 4, 6 – 2
1978 Джими Конърс Раул Рамирес 7 – 5, 7 – 5
1977 Дик Стоктън Румъния Илие Настасе 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3
1976 Артър Аш Боб Лутц 6 – 3, 6 – 3
1975 Артър Аш Том Окер 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1974 Том Окер Том Гормън 3 – 6, 7 – 6(7–2), 6 – 1
1973 Не се провежда
1972 Артър Аш Том Окер 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bomb Scare Ends Rotterdam Final // The New York Times, March 19, 1984. Посетен на 27 March 2012.
  2. ABN AMRO WTT History // Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 2023-11-07.
  3. Federer gewinnt ATP-500-Turnier in Rotterdam - NZZ // 18 February 2018. Посетен на 9 April 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]