French
DeutschРоналд Дуоркин – Уикипедия
| Роналд Дуоркин Ronald Dworkin | |
| американски философ на правото | |
 | |
| Роден | 11 декември 1931 г. |
|---|---|
| Починал | 14 февруари 2013 г. |
| Учил в | Модлин Колидж Харвардски колеж |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век Философия на XXI век |
| Интереси | Философия на правото, политическа философия |
| Повлиян | Лърнид Хенд Хърбърт Харт Джон Ролс |
| Повлиял | Робърт Алекси Джеръми Уолдрън |
| Право | |
| Област | Конституционно право |
| Работил в | Йейлски университет Университетски колеж Лондон Нюйоркски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Бетси Рос Ирене Брендел |
| Деца | Антъни Дуоркин Дженифър Дуоркин |
| Уебсайт | |
| Роналд Дуоркин в Общомедия | |
Роналд Майлс Дуоркин (на английски: Ronald Myles Dworkin, р. 11 декември 1931 — п. 14 февруари 2013) е правен теоретик, философ на правото и политически философ, един от най-добре известните съвременни представители на англо-американската традиция.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1931 година, образован в Харвард и Оксфордския университет (като стипендиант на наградите Роудс). Един от възпитаниците на Х.Л.А. Харт, а по-късно и негов заместник в длъжността му на Оксфордски професор по юриспруденция. В края на 90-те години прекъсва активната си професорска роля в Оксфорд, но продължава в съвместената от по-рано роля в Нюйоркския университет, и поема нова (и по подразбиране по-задочна) функция към Университетски колеж Лондон.
Пътува активно и чете лекции в различни точки на света, но прекарва по-голяма част от времето си споделено между Великобритания и САЩ.
Умира от левкемия в Лондон на 14 февруари 2013 на 81-годишна възраст.[1]
Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Избран е за член на Британската академия и за член на Американската академия на изкуствата и науките.
Получава много научни награди и отличия, сред които медала „Джеферсън“ (2005), медала „Луман“ в Германия (2006), Холбергова награда (2007)[2] и наградата „Балзан“ (2012)[3].
Почетен доктор на Пенсилванския университет (юни 2000)[4], Харвардския университет (юни 2009)[5] и Университета на Буенос Айрес (август 2011)[6].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Taking Rights Seriously. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1977.
Да се отнасяме към правата сериозно. Превод от английски език Ивелина Иванова. София: Критика и хуманизъм, 2003, 480 стр.[7] - The Philosophy of Law (Oxford Readings in Philosophy). Ed. New York: Oxford University Press, 1977.
- A Matter of Principle. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1985.
- Law's Empire. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1986.
- Philosophical Issues in Senile Dementia. Washington, DC: U.S. Government Printing Office, 1987.
- A Bill of Rights for Britain. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press, 1990.
- Life's Dominion: An Argument About Abortion, Euthanasia, and Individual Freedom. New York: Alfred A. Knopf, 1993.
- Freedom's Law: The Moral Reading of the American Constitution. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1996.
- Sovereign Virtue: The Theory and Practice of Equality. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2000.
- A Badly Flawed Election: Debating Bush v. Gore, the Supreme Court, and American Democracy. Ed. New York: New Press, 2002.
- From Liberal Values to Democratic Transition: Essays in Honor of Janos Kis. Ed. Budapest: Central European University Press, 2004.
- Justice in Robes. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2006.
- Is Democracy Possible Here? Principles for a New Political Debate. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2006.
Възможна ли е демокрацията тук?. София: Критика и хуманизъм, 2010, 230 стр. ISBN 978-954-587-134-4[8] - The Supreme Court Phalanx: The Court's New Right-Wing Bloc. New York: New York Review Books, 2008.
- Justice for Hedgehogs. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2011.
- Religion Without God. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2013.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ In Memoriam: Professor Ronald Dworkin // Law.ucla.edu, 14 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 19 август 2018.
- ↑ Ronald Dworkin. Winner of the 2007 Holberg Prize // Holbergprisen.no. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 19 август 2018.
- ↑ Ronald Dworkin. Premio Balzan 2012 per Teoria e filosofia del diritto // Balzan.org. Посетен на 19 август 2018.
- ↑ COMMENCEMENT 2000: Honorary Degree Recipients - Almanac, Vol. 46, No. 27, 4/4/2000 // Upenn.edu, 4 април 2000. Посетен на 31 май 2017.
- ↑ Ronald Dworkin ’57 receives honorary doctorate from Harvard - Harvard Law Today // Law.harvard.edu, 5 юни 2009. Посетен на 31 май 2017.
- ↑ Ronald Dworkin receives honorary law doctorate from University of Buenos Aires // Law.nyu.edu, 22 ноември 2011. Посетен на 19 август 2018.
- ↑ Смисълът на индивидуалните права // Kultura.bg, 11 март 2004. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Възможна ли е демокрацията? Тук и сега? Разговор с участието на Антоанета Колева, Антоний Тодоров, Емил Григоров и Стилиян Йотов // Литературен вестник 22 (19). 16 юни 2010. с. 3, 12-13. Архивиран от оригинала на 2016-05-16.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Роналд Дуоркин в
Internet Movie Database - ((en)) Godfrey Hodgson, Ronald Dworkin obituary, в-к Гардиън, 14 февруари 2013 г.
- Философия на правото: Роналд Дуоркин за достойнството, правото и морала (интервю на Клер-Лиз Буис) Архив на оригинала от 2018-12-21 в Wayback Machine., превод от английски език Господин Тонев, Ценности и общност
|
