Розмари Стателова – Уикипедия

Розмари Стателова
български музиколог
Стателова през 2008 г.
2008 г.
Родена
Розмари Константинова Стателова
29 юли 1941 г. (82 г.)

Учила вНационална музикална академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работила вБългарска академия на науките
Розмари Стателова в Общомедия

Розмари Константинова Стателова е български музиколог и музикален критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 29 юли 1941 г. във Варна. Започва да се занимава с музика в ранна детска възраст. През 1958 г. завършва Средното музикално училище „Добри Христов“ във Варна, а през 1962 г. се дипломира в теоретичния отдел на Държавната музикална академия. Работи като учител по музика в Института за детски учителки във Враца (1962 – 1965) и като музикален оформител в Българската телевизия (1969 – 1973).

През 1973 г. постъпва в Института по култура към тогавашния Комитет за култура и БАН, а от 1983 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. – за изкуствознание) при Българската академия на науките. От 1996 г. е ръководител на секция „Етномузикология“ на Института за изкуствознание към БАН. Като изследовател работи в областта на музикалното изпълнителство и на попмузиката, а от 2000 г. – в сферата на малцинствената музика.

През 1980 г. защитава дисертация на тема „Естрадата като социокултурно явление“ с научен ръководител Кръстьо Горанов. Доктор на изкуствознанието от 1996 г. с втора дисертация на тема „Ценностно-смислови аспекти на популярната музика в България“.

Професор от 1998 г. Пенсионира се през 2010 г.

Автор е на стотици научни студии и статии, публикувани в България, Германия, Русия, Финландия и Унгария. Изявява се като музикален критик.

Преподава във Факурлтета по журналистика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1990 – 2009), в Техническия университет в София, във Варненския свободен университет и в АМТИИ в Пловдив.

През 1995 г. е гост-професор в Хумболтовия университет в Берлин.

От 1968 г. е член на Съюза на българските композитори. Член е на Международния съвет за традиционна музика към ЮНЕСКО, изследователска група „Музика и малцинства“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Панка Пелишек“. София: Наука и изкуство, 1970
  • „Песента-оръжие“ (1976)
  • „Попмузиката“. София: Музика (1983 – в съавторство с Чавдар Чендов)
  • „Обърнатата пирамида“ (1993)
  • „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990 – 1994“. София: Рива, 1995
  • „Лятото на българската култура“. Варна: Сталкер, 1995
  • „Студии за попмузиката“. Варна: Варненски свободен университет, 1999
  • „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“. София: Просвета, 2003
  • „The Seven Sins of Chalga: Toward an Anthropology of Ethnopop Music“. Sofia: Prosveta Publishing House, 2005
  • „Чуждата култура отблизо. Актуални музикални практики на сербите в двукултурната област Лужица в Германия“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011
  • „През годините“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011
  • „Musikalische Begegnungen bei den Sorben“. Bautzen: Domowina-Verlag, 2013

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Константин Стателов
(1864 – 1923)
 
Елена Стаматова
(1862 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Стателов
(1883 – ?)
 
Олга Абаджиева
 
Борис Стателов
(1886 – 1959)
 
Евгения Генова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Стателов
 
 
 
 
 
Тони Стателов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Розмари Стателова
(р. 1941)
 
 
 
Борис Стателов
(р. 1942)
 
Тони Стателов
(р. 1950)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тони Стателов
(р. 1976)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]