Роджър Спери – Уикипедия

Роджър Уилкот Спери
Roger Wolcott Sperry
американски лекар
Роден
Починал
17 април 1994 г. (80 г.)

Националност САЩ
Учил вЧикагски университет
Оберлински колеж
Научна дейност
ОбластНевропсихология
Работил вХарвардски университет
Калифорнийски технологичен институт
Чикагски университет
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1981)
Роджър Уилкот Спери в Общомедия

Роджър Уолкът Спери (на английски: Roger Wolcott Sperry) е виден американски лекар. Той е изследовател в областта на невропсихологията и е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина през 1981 г.

Научноизследователската работа на Спери се свързва почти изцяло с откритието му, че двете полукълба на мозъка функционират, както заедно в синхрон, така и поотделно, контролирайки висши психични функции.

Спери доказва по оперативен път, че лявото полукълбо отговаря за преработването на вербалните символи, за интелекта поведенческите стратегии, докато дясното полукълбо е функционално специализирано в образното мислене, в процеса на генерализиране на естествените усещания и възприятия. Оперативните експерименти на Роджър Спери, които се провеждат в Калифорнийския технологичен институт, доказват, че двете хемисфери са свързани помежду си от т.нар. „мазолесто тяло“. Мазолестото тяло (corpus callosum) представлява проводник на нервни окончания, които обменят информация между двете полукълба на главния мозък.

Американският неврохирург доказва, че по време на оперативна интервенция, двете полукълба не обменят информация, но продължават да контролират различни функции, които са строго специфични за тях. Това явление Спери и неговия екип наричат „феномена на разделения мозък“. Това откритие на Спери променя традиционната представа за мозъка и централната нервна система като рудиментарни източници на психична активност. Феноменът на разделения мозък се превръща в модел за „мозъчния асоциационизъм на висшите корови функции“. Роджър Спери доказва емпирично, че асоциационизма означава не просто синхронизирана дейност между двете полукълба, а реална възможност за постигане на когнитивно-поведенчески контрол над работата на нервната система.

През 1981 г. получава Нобелова награда за медицина „заради научните му постижения в областта на функционирането на главния мозък и неговата анатомична и междухемисферна асиметрия“. Престижната награда той получава заедно с колегите му – Дейвид Хънтър Хюбел и Торстен Визел.