Ревматология – Уикипедия

Ревматологията е този дял от медицината, който е свързан с двигателно-опорния апарат, макар че разбира се симптомите и някои проблеми могат да бъдат свързани с други системи на организма, заради което понякога може да се счита и за подспециалност или допълваща специалност към вътрешните болести, това също е и дял от медицината, която макар рядко, но в някои случаи работи и с педиатрията.

Ревматологията се занимава с диагностика, проследяването и лечението на ревматичните заболявания. Ревматолозите са лекарите, които работят в тази област и те специализират в областта на физиология и медицина на двигателно-опорния апарат. Съответно тяхната медицинска работа е свързана предимно с преглеждане, диагностициране, и с помощта на рентген, ако основния лекарски и физиологичен преглед не е достъчен, на крайниците, тяхните стави, също в някои случаи на меките (съединителни) тъкани, ако ревматологичното заболяване придобие външни прояви (кожни заболявания в резултат от ревматологични възпалителни процеси), смята се, че някои от ревматологичните заболявания могат да бъдат разглеждани и като автоимунни заболявания, а също така се смята, че много често те могат да бъдат и наследствени болести на двигателно-опорния апарат, на крайниците и ставите, според унаследяемите специфични характеристики на пациента.

За някои от ревматологичните заболяванията се знае, че са автоимунни, като ревматологията в значителна степен е и изучаване на имунната система и е тясно свързана с имунологията.^[1]

Ревматологията изучава ревматичните заболявания като артрит, например ^[2]

В ревматологията, особено за антивъзпалителен ефект се прилагат силни антивъзпалителни лекарства и други фармацевтични препарати.

Съвременни проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Също така в съвременната ревматология се използват фармацевтични препарати, които имат освен възпиращ възпаленията ефект, температурна регулация предназначена за крайниците, двигателно-опорния апарат и т.н., кардиорегулация и прочее, които в допълнение може да имат и имунозадържащ, тоест предпазващ от опасни имунни фактори или дори в най-новите проучвания имуностимулиращ ефект, за да се предотвратят допълнителни или диагностично свързани заболявания (от областта на имунологията).

История и развитие на ревматологията в България[редактиране | редактиране на кода]

В медицината се обособява като самостоятелна специалност в началото на 19 век във Франция и френскоговорящите страни и общности, но се развива като научна медицинска област през втората половина на 19 век в Германия ^[3]. Това е най-вероятно свързано с Индустриалната революция, възникване на масовите производства и особено производството на коли, и тяхната употреба.

През социализма ревматологията е отделна, самостоятелна специалност (макар и донякъде обособена в спортната медицина) ^[4], а след 1991 г. в България ревматологията съществува като отделна медицинска специалност, в областта на педиатрията е част смесената специалност ревмокардиология. От 1991 г. тя се придобива след „Вътрешни болести“.

Кратък списък на ревматологичните заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Основни ревматични заболявания[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Ревматизъм

От гледна точка на физиологията и на съвременната ревматология, основни заболявания са ревматоиден артрит и реактивен артрит, други имат исторически характер (античност, социализъм и други), тоест се отнасят по-скоро до по-ранни периоди в медицината и тяхната поява и регистриране може да са необичайни, но за съвременната ревматология списъкът е дълъг, така че това не е изчерпателен списък.

Възпалителни артритни заболявания[редактиране | редактиране на кода]

• Ревматоиден артрит
  • Реактивен артрит (реактивна артропатия)

Други

• Спондилоартропатии
  • Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев)
  • Псориатичен артрит
  • Ентеропатичен спондилит
• Диагноза с исторически характер подагра

Заболявания в резултат на стоматологична работа[редактиране | редактиране на кода]

Особености на стоматологичната практика. Особености на рисковите фактори

Тъй като в някои случаи при работата на стоматолозите работната машина се разваля, ако машината продължително време не се коригира, или дори работи в неизправност, това може да доведе до малки или по-сериозни оплаквания или ако това има дълга продължителност до заболявания на опорно-двигателния апарат, особено специфично дясна ръка, с която се работи с машина и инструменти, както и съпътстващи заболявания, на ухото (отново от неизправност на машината), както и други допълнителни смущения.

Физиологични фактори[редактиране | редактиране на кода]

Във физиологичен аспект, като рискови фактори може да се разглеждат вибрациите, на недобре настроена стоматологична машина и възпроизведеният от нея шум, който дори и да няма сила (тоест чуваемост на разстояние) може да влияе на стоящите до нея.

• Неравномерните микро и други вибрации на недобре настроена стоматологична машина може да доведат до промени в нервно-мускулната възбудимост и реактивното време. Също така намаляват мускулния тонус и предизвикват намалена сетивност.
• Шумът е основно фонов, предизвикан от високочестотния шум (в деципели (dB) поради работа на турбината за 8 kHz). Той има дразнещо действие върху централната нервна система. Води до общо отслабване на слуха, слухова асиметрия (по-слаба слухова сетивност на дясното ухо), отслабване на вниманието и намаляване на работоспособността.

Химически причинители[редактиране | редактиране на кода]

Химичните рискови фактори са свързани с работата с амалгама, пластмаси и медикаменти.

• Амалгамата повишава концентрацията на живачни пари във въздуха и води до потенциална опасност от интоксикация.
• Пластмасите, които се използват в стоматологичната практика, са под формата на мономери или полимери. Мономерите на пластмасите се натрупват в мастната тъкан и потискат нормалната функция на костния мозък. Могат да доведат до главоболие в тилната област, раздразнителност, виене на свят, сънливост и гадене. Полимерите са прахообразни и предизвикват токсичен бронхит, бронхиолит или пневмосклероза.
• Постоянният контакт с някои химични вещества променя нормалната реактивност на организма и тя може да се превърне в алергична. Потенциални алергени са медикаментите за лечение на зъбни тъкани (хлорфенолкамфор, евгенол и тимол) и пародонта (трипафлавин и фиброзол), анестетиците, антибиотиците и аналгетиците.

Придружаващи психологични аспекти и оплаквания[редактиране | редактиране на кода]

Постоянната концентрация, прекият контакт с пациента и честата необходимост от спешна намеса водят до нервно-психическо напрежение (стрес). Стресът е общ адаптационен синдром за организма. При продължителен и силен стрес се нарушава адаптивността и настъпват патологични промени. Намалява се устойчивостта и превключваемостта на вниманието, както и чувствителността на сензорните анализатори. Стресът води до психични смущения (неврози), до редица соматични заболявания, като хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, язва на стомаха, понижен имунитет и причинява т. нар. синдром на професионално изчерпване.

Артритни заболявания на съединителната тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Системни заболявания на съединителната тъкан

• Lupus Erythematosus (Системен лупус еритематодес)

Други

• Прогресивна системна склероза
• Полимиозит/Дерматомиозит
• Синдром на Бехчет
• Синдром на Сьогрен
• Васкулити

Други[редактиране | редактиране на кода]

• Клинична ревматология: Септичен артрит

Дегенеративни артропатии[редактиране | редактиране на кода]

• Остеоартрит
• Остеохондроза

Средства за лечение на ревматологичните заболявания[редактиране | редактиране на кода]

• Аналгетици
• Стероидни и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВП, NSAIDs)
• Имунозащитни, неутрализиращи антитела и моноклонални антитела
• Биоагенти, видоизменящи болестта, известни и като биологични лекарства (като например инсулин; АВБ, биологични)

Химични съединения, които имат отношение към ревматологията и лечението на ревматологичните болести[редактиране | редактиране на кода]

• Колаген и Колаген тип II
• Глюкоза и фруктоза ^[5][6]
• Хондроитин сулфат
• Метилсулфонилметан

Дерматологични и козметични средства[редактиране | редактиране на кода]

Някои ревматологични заболявания могат да имат силно изразена остра форма, при което да има нужда от дерматологично лечение на проявени симптоми

• Хиалуронова киселина (?!) (NB! e продукт основно на козматичната медицина и дерматологията, което означава, че има действие основно върху епидермиса, въпреки „изследванията“ за възможното действие на този продукт в други области, ненаучно е да се смята, че има друго освен повърхностно дерматологично козметично действие) (NB! тази съставка в козметичната медицина не може да се докаже, че помага при всички типове дерматологични проблеми в ревматологията)

Възможни странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Ако след интензивното лечение на ревматологично заболяване не се възстановят нивата на приемане на глюкоза, може да се развият симптоми на някои заболявания като хипотиреоидизъм и при по-тежките варианти на диабет.

Според някои в модерната ревматология за пробив се счита използването на специфично разработени „биологичните лекарства“ (на английски език: biologics) като например добре известният инсулин, които са известни с това, че изкуствено подпомагат и поддържат организма, иначе жаргонно известни и като агенти, видоизменящи болестта (на английски език: „disease modifying agents“), с които се овладяват сериозни заболявания по-ефективно. (Rheumatology (Oxford). 2012 Dec.)

Клиники по ревматология в България[редактиране | редактиране на кода]

• Клиника по ревматология, София (УМБАЛ „Св. Иван Рилски“)

Критика[редактиране | редактиране на кода]

• Лекарства
• Инсулин, Хипотиреоидизъм и по-тежките варианти на диабет

Източници[редактиране | редактиране на кода]