Рашко Сугарев – Уикипедия

Тази статия е за българския писател. За литературната награда вижте Рашко Сугарев (награда).

Рашко Сугарев
български писател
Роден
Починал
16 март 1995 г. (53 г.)

Рашко Младенов Сугарев е български писател[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 април 1941 г. в Пловдив. Завършва медицина в Пловдив (1967) и завежда окръжния психиатричен кабинет в Смолян (1968-1972). Живее в София от 1977 г.

Той е преводач, романист (има публикувани няколко романа) и автор на разкази.

Умира на 16 март 1995 г. в София.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ „Рашко Сугарев“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ние, праведните, 1971
  • Старшината и слънцето. Разкази, 1973 (1983)
  • Дунавско хоро. Повест, 1976
  • Синева и сняг, 1978
  • Балада за князе. Разкази и повести, 1982
  • Отказ от наследство. Роман, 1984
  • Преображения господни. Роман. Кн. 1, 1988
  • Светлината на онези дни. Новели, 1988

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]