Ракета земя-земя – Уикипедия

Ракетите тип земя-земя са вид управляеми ракети, предназначени да унищожават наземни цели.

Те се изстрелват от залпови установки, ракетни силози, влакове, танкови установки или преносими зенитно-ракетни комплекси. Има два вида ракети земя-земя - управляеми (например BGM-71 TOW и 3М11 Фаланга) и неуправляеми (като РПГ-7).

Според предназначението си се делят на няколко групи:

Френска ракета „Плутон“
  • балистични (летят високо в небето по балистична траектория)
    • тактически (с обсег, по-малък от 600 км, служат за унищожаване предимно на вражески военни обекти и войскови формирования)
    • стратегически
      • С малък обсег (от 600 до 1300 км)
      • Със среден обсег (от 1300 до 4800 км)
      • С голям обсег (от 4800 до 5500 км)
      • Междуконтинентални балистични ракети (МКБР) (с обсег от 5500 км или повече)
  • крилати (летят по ниска траектория и с обсег най-често от 2500 км)
  • противотанкови (най-често с обсег от около 5 км)
  • противокорабни (най-често с обсег от около 130 км)