Развиващи се страни – Уикипедия

  Развиващи се страни
  Няма данни

Класификации от Международен валутен фонд и ООН
Текущи и 3 бивши страни с висок доход според Световната банка

Развиващите се страни или още като по-слабо развитите страни[1] са страни с нисък жизнен стандарт, не добре развита индустриална база и нисък индекс на човешкото развитие (ИЧР) в сравнение с развитите страни.[2][3]

Страни, които имат по-напреднали икономики отколкото други развиващи се страни, но все още не показват признаците на развита страна се категоризират под термина новоиндустриализирани държави.[4][5][6][7]

Световната банка класифицира страните в четири групи по доход. Икономиките са разделени според БВП на глава на населението, като се използват следните диапазони през 2019 г.:[8]

  • Страни с нисък доход от БВП на глава на населението от 1035 щ.д. или по-малко.
  • Страни със среднонисък доход – между 1036 и 4045 щ.д.
  • Страни със средновисок доход – между 4046 и 12 535 щ.д.
  • Страни с висок доход – над 12 535 щ.д.

Измерване на степента на развитие[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на една страна се измерва със статистически показатели, като например доход на човек от населението, брутен вътрешен продукт на човек от населението, продължителност на живота, нивото на грамотност и др. ООН е разработва ИЧР, обобщаващ показател на база посочените статистически данни, за да се прецени нивото на човешкото развитие за страните, в които има налични данни.

Развиващите се страни са страните, които не са достигнали значителна степен на индустриализация и в повечето случаи имат среден и нисък стандарт на живот. Съществува силна връзка между ниските доходи при тях и високия им прираст на населението. По данни на Международния валутен фонд България, Босна и Херцеговина, Русия, Сърбия, Полша , Румъния и други държави от Източна Европа са сред развиващите се страни.

Другите понятия, които се използват в литературата за най-изостаналите от тази група са: най-слабо развитите страни, най-слабо развити икономики, „Третия свят“, „неиндустриализирани нации“ и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Farlex Financial Dictionary. Financial Definition of less-developed country // TheFreeDictionary.com. Farlex, Inc. Посетен на 18 ноември 2011.
  2. ((en)) Sullivan, Arthur и др. Economics: Principles in Action. Upper Saddle River, New Jersey 07458, Prentice Hall, 2003. ISBN 0-13-063085-3. с. 471. Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine.
  3. ((en)) Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings (footnote C) // Статистическо подразделение на ООН, преработено издание от 17 октомври 2008. Посетен на 30 декември 2008.
  4. ((en)) Paweł Bożyk. Newly Industrialized Countries // Globalization and the Transformation of Foreign Economic Policy. Ashgate Publishing, Ltd, 2006. ISBN 0-7546-4638-6.
  5. ((en)) Mauro F. Guillén. Multinationals, Ideology, and Organized Labor // The Limits of Convergence. Princeton University Press, 2003. ISBN 0-691-11633-4.
  6. ((en)) Waugh, David. Manufacturing industries (глава 19), World development (глава 22) // Geography, An Integrated Approach. Nelson Thornes Ltd., 3-то издание 2000. ISBN 0-17-444706-X. с. 563, 576 – 579, 633, 640.
  7. ((en)) Mankiw, N. Gregory. Principles of Economics. 4-то издание 2007. ISBN 0-324-22472-9.
  8. ((en)) World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 1 юли 2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Developing country в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​