Радон – Уикипедия

Радон
Спектрални линии
Астатий ← Радон → Франций Xe ↑ Rn ↓ Og H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Радон, Rn, 86
Група, период, блок	18, 6, p
Химическа серия	благороден газ
Електронна конфигурация	[Xe] 4f14 5d10 6s2 6p6
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 18, 8
CAS номер	10043-92-2
Свойства на атома
Атомна маса	[222] u
Ковалентен радиус	150 pm
Радиус на ван дер Ваалс	220 pm
Степен на окисление	6, 2, 0
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,20
Йонизационна енергия	I: 1037 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	газ
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	9,73 kg/m3
Температура на топене	202 K (−71 °C)
Температура на кипене	211,5 K (−61,5 °C)
Моларен обем	0,0228 m3/mol
Критична точка	377 K; 6,28×106 Pa
Специф. топлина на топене	3,247 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	18,1 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 110 121 134 152 176 211
Специф. топл. капацитет	93,65 J/(kg·K)
Топлопроводимост	3,61×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм	немагнитен
История
Наименуван	от латинското radius – „лъч“
Откритие	Ърнест Ръдърфорд и Робърт Оуенс (1899 г.)
Изолиране	Уилям Рамзи и Робърт Уитлоу-Грей (1910 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 210Rn синт. 2,4 часа α 206Po 211Rn синт. 14,6 часа α 207Po ε 211At 222Rn радио 3,8235 дни α 218Po 224Rn синт. 1,8 часа β- 224Fr
Радон в Общомедия

Радонът (Rn) (стари наименования – радиева еманация, еманация, нитон) е радиоактивен химичен елемент от период 6, група 18 (по старата класификация – група 8А) и пореден номер 86. Има три природни изотопа, които принадлежат към радиоактивните семейства на урана, тория и актиния и имат собствени имена – актинон (²¹⁹Rn), торон (²²⁰Rn) и радон (²²²Rn). Изотопът ²²²Rn с най-дълъг период на полуразпадане (Т_1/2 = 3,8229 дни) е открит през 1900 г. от немския химик Фридрих Дорн. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп ²²⁶Rа. Съдържанието на радон в атмосферата се оценява на 7×10^-17 % (обемни). Много отровен – пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е 6,5×10^-17 g/l. При обикновена температура радонът е газ с температура на топене -71 °C и температура на кипене -62 °C. Аналогично на ксенона дава молекулни съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, Rn·6H₂O), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) – за лечение на болести на обмяната на веществата, ставите, периферната нервна система и други. Използва се и за определяне на повърхността на метални предмети и при търсене на радиоактивни елементи в природата.

Замърсяване с радон[редактиране | редактиране на кода]

Уникалността на газа е, че той е радиоактивен и се появява в някои вериги на разпадане на радиоактивността. Газът получава голямо обществено внимание, защото е намерен в нови сгради, особено в мазета. Източник на радон в сградите е почвата, която съдържа малки количества радиоактивни материали, които в процеса на разлагане създават радон, или състава на строителните материали (особено цимент). Въпреки това емисиите на радон от стените са бавни и емитираното количество е малко. При нормална вентилация това количество не представлява опасност за здравето. Радонът прониква в дихателната система при вдишване, облъчвайки тъканите на дихателната система. Колкото по-висока е концентрацията на радон, толкова по-голям е рискът от рак на белия дроб. Най-податливи на експозиция на радон са децата и пушачите.

Радонът е отговорен за около половината от експозицията на естествено радиоактивно лъчение. Тази експозиция представлява една десета от случаите на рак на белия дроб в развитите страни. Поради тази причина съществуват редица експерти, които препоръчват вентилиране на закрити пространства, като например мазета, и винаги да се държат прозорците отворени.

Радонови тестове се извършват от много частни компании. В повечето случаи натрупване на радон се наблюдава в затворени помещения. Строителят трябва да провери и пречисти помещението, преди да го прехвърли на ползвателите, така че в помещенията да няма газ радон. За да се определи дали в определена стая е наличен радонов газ, се инсталира устройство за един месец, за да се провери нивото на радоновия газ в помещението. През този период е забранено да се отваря или влиза в стаята.

Има основания да се смята, че високото съдържание на радон в жилищата може да доведе до образуване на рак на белите дробове. Такива изследвания са правени и в България, в град Раковски.^[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Защита на околната среда

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Радон в жилищни сгради
• Призрачният враг радон БНР, програма Христо Ботев; интервю с проф. Добромир Пресиянов от катедра „Атомна физика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, публикувано на 16 ноември 2017