Пролетариат – Уикипедия

Пролетариа́т (на немски: Proletariat от на латински: proletarius — които нямат, граждани от най-ниската класа) (ед.ч. – пролетарий) са онези, които са идентифицирани с най-ниската класа, обикновено това е работническата класа. Това е социална класа на производителите на добавъчен продукт, които нямат собственост над средствата за производство и за които основният източник на средства за живот е продажбата на собствената работна сила. Определението за пролетариат в марксизма конкретно е дадено от Фридрих Енгелс в Принципи на комунизма (1847).

Исторически в Рим и римското право[редактиране | редактиране на кода]

Според римската конституция, пролетариите са тези, които нямат или имат малко собственост. Определението за пролетариат е дадено от Цицерон в За държавата, като proles означава "дете", т.е. от пролетариите се очаква само да имат деца, да бъдат продължение на държавата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Proletariat“ и страницата „Пролетариат“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.