Първан Стефанов – Уикипедия
Първан Стефанов | |
Първан Стефанов, 22 декември 2010 г. | |
Роден | 1 януари 1931 г. |
---|---|
Починал | 31 декември 2012 г. |
Националност | България |
Жанр | стихотворение, драма |
Съпруга | Надежда Драгова |
Първан Стефанов Рангелов е български поет, преводач и драматург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 януари 1931 г. в с. Чепърлянци, Годечко. През 1948 година завършва гимназия в Годеч, а през 1952 година – Софийски университет, специалност Славянска филология. От 1952 до 1953 година Стефанов работи като учител в Мездра. Редактор е във вестник „Народна младеж“ и в списания „Младеж“ през 1953 – 60 година, в Българска кинематография (1961 – 64, 1971 – 72) и в издателствата „Български писател“ (1967) и „Народна младеж“ (1972).[1] Бил е драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964 – 66), Пазарджик (1984 – 90) и на Театър „София“ (1973 – 84, 1990 – 91).[2]
Умира на 31 декември 2012 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Заедно със съпругата си Надежда Драгова пише пиесите: „Еретици“ (1968), „Има Бог Перун“, „Женски години“, „Между два изстрела“ (1969), „Мечтател безумен“ (1972), „На война като на война“, „Дипломати“, „Насред София“, „Почти идилия“, „Свободна валенция“, „Светът е от майки роден“ (1973), „Столичани“, „Съвременна българска драма“ (1981).[1][3] С Надежда Драгова са сценаристи на филма „Легенда за Паисий“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Стихосбирки
[редактиране | редактиране на кода]Още от 1948 година Първан Стефанов пише поезия и през годините издава над 20 поетични книги, сред които по-значими са:
- 1956 – „Соколови пера“,
- 1958 – „Песни за гнева и радостта“,
- 1962 – „Далечините обещават“,
- 1964 – „Пътуване към усмивката“,
- 1966 – „Насрещно време“,
- 1968 – „Циганско лято“,
- 1969 – „Стихове“,
- 1971 – „Ковано слънце“,
- 1973 – „Арматура за барабани“,
- 1978 – „Малки нашествия“,
- 1981 – „На глас и на ум“,
- 1982 – „Диагноза“,
- 1984 – „Премълчана любов“,
- 1986 – „Лирика“.[2][1]
- 2005 – „Насрещно време и други стихотворения“
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]Първан Стефанов е преводач от немски, руски, полски, сръбски. Превежда на български Валерий Брюсов, Александър Блок, Сергей Есенин, Михаил Светлов, Константин Галчински, Карол Войтила, Тадеуш Ружевич, Десанка Максимович, Душко Трифунович, Анна Саед-Шах, Инна Лиснянская и други.[3]
- 1992 – Карол Войтила, „Поезия“, подбор и превод от полски Първан Стефанов. София: Христо Ботев, 1992, 103 с.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 година Стефанов е обявен за Заслужил деятел на културата.[1]
Носител е на различни награди, сред които:
- 1955 – Сребърен медал за поезия на Международния фестивал на младежта във Варшава: в конкурс за литература с председател на журито Назъм Хикмет.
- 1997 – Почетен диплом „За заслуги по оценяване на полската култура зад граница“, издаден във Варшава от Полския център на Асоциацията за европейска култура SEC – Société Européenne de Culture. [4]
- 2006 – Голямата награда на Сдружението на българските писатели. [5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, с. 452.
- ↑ а б Първан Стефанов: биографична информация, поезия и критика, Литернет.
- ↑ а б Представяне на Първан Стефанов Архив на оригинала от 2009-09-27 в Wayback Machine., сайт на издателство „Жанет 45“
- ↑ Първан Стефанов: Биографична информация и поезия (мъртъв линк)
- ↑ Първан Стефанов с годишната награда на Сдружение на български писатели Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine., Slovo.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Първан Стефанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Поезия от Първан Стефанов в Литернет
- Официален сайт на Първан Стефанов Архив на оригинала от 2017-09-19 в Wayback Machine.
- „12 вълчета ме пасат: Стихотворения на Първан Стефанов“, в. „Труд“, 11 януари 2011 г.
- Божидар Кунчев, „Напусна ни Първан Стефанов“, Портал „Култура“, 2 януари 2013 г.
|