Пъдарски реформи – Уикипедия

Пъдарски реформи

Пъдарските реформи е нарицателно название на проекта, изработен от Австро-Унгария и Русия за въвеждане на реформи в Османската империя и омиротворяване на Македония през 1903 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Горноджумайското въстание от 1902 година Османската империя обявява, че започва да провежда реформи. Целта му е да попречи на намесата на Великите сили във вътрешните дела на империята, както и за да избегне ново въстание на християнското население в Македония. Хилми паша е назначен за главен инспектор по реформите в европейските вилаети.

Австро-Унгария и Русия не остават удовлетворени от предвидените промени. Те изработват нов проект, който се съобщава на Високата порта още на 8 февруари 1903 година, а бива изработен окончателно на 17 февруари 1903 година. Според тях се пристъпва към реорганизация на полицията и жандармерията и включване на чуждестранни офицери в нея, въвеждане на отделен бюджет за трите вилаета, койта да се контролира от Османската банка, заместване на мюсюлмански с християнски пъдари и въвеждане на поземлен данък на мястото на десятъка, създава се специален инспекторат и поляците турци се заменят с християни във вилаетите на Солун, Битоля и Скопие.[1][2] Създаването на инспекторат се заема от турския проект за реформи, като дори признават назначения вече от Хилми паша. Турското правителство възприема предложените му реформи, но не ги прилага на практика, като само част от турците пъдари са заменени, с което се изчерпва прилагането на реформите и заради което те стават известни с името пъдарски реформи.[3][4] Реформите са приети първоначално и под натиска на Великите сили, но и поради факта, че не съдържат реална подкрепа на християнското население чрез чуждестранен контрол.[3]

През април 1903 година са извършени солунските атентати, а през юни избухва Илинденско-Преображенското въстание, след чието потушаване се преминава към изработването на Мюрцщегска реформена програма през 1904 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 192.
  2. Кратка информация от сайта www.znam.bg, посетен на 16.09.2011 г.[неработеща препратка]
  3. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 193.
  4. История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 29: Национално движение на българите в Македония и Тракия (1893-1912). София, 2002, стр. 376.
  5. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 211.