French
DeutschПровадийска река – Уикипедия
| Провадийска река | |
 Провадийска река | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Шумен Община Хитрино Община Шумен Община Каспичан Област Варна Община Ветрино Община Провадия Община Аврен Община Белослав |
| Дължина | 119 km |
| Водосб. басейн | 2131,8 km² |
| Отток | 2,4 m³/s |
| Начало | |
| Място | северозападно от село Звегор, Община Хитрино, Самуиловски височини |
| Координати | |
| Надм. височина | 441 m |
| Устие | |
| Място | в Белославско езеро → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Провадийска река в Общомедия | |
Провадийска река е река в Североизточна България, област Шумен – общини Хитрино, Шумен и Каспичан и област Варна – общини Ветрино, Провадия, Аврен и Белослав, вливаща се в Белославското езеро. Дължината ѝ е 119 km[1], която ѝ отрежда 22-ро място в България.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]
Провадийска река води началото си под името Каменица от карстов извор в Самуиловските височини на 441 m н.в., на 70 m северозападно от шуменското село Боян, община Венец. Горното ѝ течение преминава през географската област Овче поле в югоизточна посока в широка долина. От град Каспичан до град Провадия долината ѝ придобива проломен характер и отделя Провадийското плато на югозапад, платото Стана на север и Добринското плато на изток. След Провадия реката прави голяма дъга изпъкнала на юг, завива на север, а в най-долното течение на североизток и на 2,6 km североизточно от село Разделна, община Белослав се влива в югозападния ъгъл на Белославското езеро, което от своя страна се оттича в Черно море [2].
Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]
Площта на водосборния басейн на Провадийска река е 2131,8 km2, като на север граничи с водосборните басейни на реките Канагьол и Суха река и Батова река, вливаща се в Черно море, а на юг – с водосборния басейн на река Камчия.
Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:
- → Капаклъдереси
- ← Мътнишка река (Мътеница, Мадара)
- → Крива река
- → Златина
- → Язтепенска река
- → Наджакдере
- ← Главница
- → Манастирска река
- → Девня (влива се в Белославското езеро)
Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]
Провадийска река е с дъждовно-снежно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – август-септември. Среден отток при село Синдел 2,4 m3/s.
Селища[редактиране | редактиране на кода]
По течението на реката са разположени 2 града и 11 села:
Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]
Водите на реката основно се използват за напояване и промишлени нужди. Голяма част от горното и цялото долно течение на реката е коригирано с водозащитни диги против наводнения.
По долината на реката преминават и части от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- на протежение от 8,9 km в участъка между село Златина и град Провадия, част от второкласен път № 208 Ветрино – Провадия – Айтос;
- на протежение от 12,8 km в участъка между село Бързица и град Провадия, част от второкласен път № 904 Старо Оряхово – Долни чифлик – Провадия.
По цялото протежение на долината на Провадийска река преминава част от трасето на жп линията Русе – Варна.
Редки или изчезващи видове риби, откривани в реката[редактиране | редактиране на кода]
В реката се срещат следните риби, рядко срещани в България:
- Кедринка(Gasterosteus aculeatus L.)
- Кавказко попче(Knipowitschia caucasica Berg)
- Дългоопашато попче (Knipowitschia longicaudata)[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Цони Анчев. Корекция на Провадийската река и Синделското блато // Свободен глас - 06/12/1911, No. 40
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- ↑ Мичев, Н., Михайлов, Ц., Вапцаров, И., Кираджиев, Св. Географски речник на България. София, 1980, с. 391
- ↑ Карапеткова, М. и Вл. Помаков. Костни риби. В: Даков, М. и др. (съст.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София: Издателство на БАН, 1985, с. 26, 28, 29.
