French
DeutschПрироден парк – Уикипедия
Природният парк е вид защитена територия. Целта на създаването на природните паркове е да се осигури дългосрочна защита на естествените екосистеми на неговата територия, като едновременно поддържа дейности като туризъм, земеделие, които да не замърсяват околната среда. Основният стремеж в този вид защитена територия е постигане на устойчиво развитие.
В различните държави природните паркове имат различно определение и попадат в различни категории на защитени територии според Международния съюз за защита на природата (IUCN). В България природните паркове попадат в категория V – защитен ландшафт/акватория.
В природните паркове се спазват по-леки режими на защита в сравнение с националните паркове. Според българското законодателство основната разлика между природен парк и национален парк е в това, че цялата територия на националния парк е държавна собственост и в него не са включени селища. В природния парк не е задължително собствеността да е държавна и включването на селища към територията му са позволени.
Дейности[редактиране | редактиране на кода]
Според Закона за защитените територии в България в природните паркове са забранени следните дейности:
- строителство, което не е разрешено със заповедта за обявяване на парка и плана за управление;
- добив на полезни изкопаеми по открит способ;
- събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
- събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
- внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове и др.
Международни природни паркове[редактиране | редактиране на кода]
Първият международен природен парк в Европа е днешният национален парк Пиенини е основан през 1932 г. съвместно от Полша и Словакия[1]. Те биват два вида:
- Европейски природни паркове: Трансграничните планове и проекти се изпълняват под чадъра на Europarc.
- Мрежа на защитени територии от паркове (PANPark), сертификация от инициативата на WWF, която има за цел да съчетае опазването на пустинята с туризмат Полша и Словакия през 1932 г.
Природни паркове по страни[редактиране | редактиране на кода]
Австрия[редактиране | редактиране на кода]
В Австрия има 47 природни парка с обща площ около 500 000 ха. Те са домакин на близо 20 милиона посетители годишно[2]. Определението за „природен парк“ се присъжда от съответните правителства на държавата. За постигането на тази награда трябва да бъдат изпълнени четирите стълба на природен парк: опазване, отдих, образование и регионално развитие.
Асоциация на австрийските природни паркове (VNÖ)[редактиране | редактиране на кода]
През 1995 г. всички австрийски природни паркове се съгласиха да бъдат представлявани от Асоциацията на австрийските природни паркове (Verband der Naturparke Österreichs) или VNÖ.
Австрийските природни паркове са в области:
- Бургенланд
- Geschriebenstein-Irottkö
- Планини Landseer
- Raab Őrség-Горичко
- Weinidylle
- Нойсидлер Зее-планините Лайта
- Розалия-Когелберг
- Каринтия
- Dobratsch
- Вайсензее
- Долна Австрия:
- Blockheide-Eibenstein Gmund
- Бухенберг-Вайдхофен ан дер Ипс
- Доберсберг-Тайатал
- Eichenhain bei Klosterneuburg
- Айзенварцен NÖ
- Фалкенщайн
- Föhrenberge Mödling
- Герас
- Heidenreichsteiner Moor
- Hochmoor Schrems
- Природен парк Хохе Ванд
- Jauerling-Вахау
- Kamptal-Шьонберг
- Leiser Berge
- Mannersdorf Desert
- Нордвалд Бад-Гроспертхолц
- Ötscher Tormäuer
- Пуркерсдорф Сандщайн Виенски гори
- Seebenstein-Türkensturz
- Sierningtal-Flatzer Wand
- Спарбах (най-старият природен парк от 1962 г.)
- Горна Австрия:
- Mühlviertel
- Obst-Hügel-Land
- Залцбург
- Buchberg
- Ридингтал в Зедерхаус
- Вайсбах близо до Лофер
- Щирия:
- Almenland
- Мюрцер Оберланд
- Sölktäler
- Steirische Eisenwurzen
- Долина Pöllauer
- Südsteirisches Weinland
- Zirbitzkogel-Grebenzen
- Тирол
- Алпийски парк Карвендел
- Каунерграт (Pitztal-Kaunertal)
- Тиролски парк Лехтал
- Цилерталски Алпи
- Ецтал
- Форарлберг
- Биосферен парк
Грос-Валцертал
- Nagelfluhkette
- Констанцко езеро
Белгия[редактиране | редактиране на кода]
В Белгия парковете са разпределени в две различни структури. Едната е във Фландрия с името Регионал Ландшаппен, а другата е във Валония наречена Нейчър паркс. Като брой парковете във Фландрия са 17 регионални,а в Валония са 9 на брой.
Хърватия[редактиране | редактиране на кода]
В Хърватия природните паркове са общо осем национални и 12 природни. Под държавна защита попадат следните:
- Биоково
- Копачки рит
- Лонско поле
- Медвеница
- Папук
- Телашчица
- Учка
- Велебит
- Вранско езеро
- Žumberak-Samoborsko gorje
- Ластово
- Природен парк Завратница
Чехия[редактиране | редактиране на кода]
В Чехия природен парк (Přírodní Park) е голяма площ, осигуряваща защитата на ландшафта от дейности, които биха могли да намалят неговата естествена и естетическа стойност. Те могат да бъдат създадени от всеки държавен орган по опазване на околната среда. В Чехия националните паркове са 4, а природните са 26 на брой.
Национални паркове:
- Кърконоше
- Подий
- Шумава
- Парк Чешка Швейцария
Природни паркове:
- Чешки рай
- Моравски карст
- Шумава
- Изерски хори
- Есеники
- Орлике хори
- Здраске върши
- Чешки карст
- Лабске писковче
- Бескиди
- Славковски лес
- Чешко средогорие
- Кокоринско-мачувски край
- Лужички гори
- Палава
- Кривоклатски парк
- Требонски парк
- Бели Карпати
- Бланик
- Блански лес
- Литовелско поморавие
- Броумовско поморавие
- Поодри
- Железни хори
- Горна палатинска гора
- Бърди
- Новохрадске хори
- Средни поохри
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Регистър на защитените територии и защитените зони в България
- Закон за защитените територии
- Асоциация на парковете в България