Прилеп на Сави – Уикипедия

	Прилеп на Сави
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
триб:	Vespertilionini
род:	Hypsugo
вид:	Прилеп на Сави (H. savii)
	Научно наименование
	Hypsugo savii Bonaparte, 1837
	Разпространение
	Прилеп на Сави в Общомедия
	[ редактиране ]

Прилепът на Сави (Hypsugo savii) е вид малък прилеп от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae), който е разпространен в Европа, Северна Африка и Азия, включително в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото с главата е 42-55 mm, дължината на опашката – 31-45 mm, размахът на крилете – 220-230 mm, а масата – 6-10 g. Козината на гърба е променлива, най-често тъмнокафява до черна, като върховете на космите са светлозлатисти. Ушите и летателните мембрани са тъмни. Крилата са сравнително широки.^[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Прилепът на Сави е разпространен в Европа, южно от Алпите и река Дунав, в Северна Африка до Канарските острови и Кабо Верде и в голяма част от Азия до Япония и Бирма. В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони.^[3]

Обитава различни места – пукнатини, тавани, кухи дънери.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Излиза на лов 20-30 минути след залез. Ловува през цялата нощ и лети над корони на дървета, къщи, хълмове и тревисти равнини.

Унищожава вредни насекоми - нощни пеперуди, Hymenoptera и Diptera. ^[4]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

През юли женските раждат две малки. Прилепът на Сави образува летни размножителни колонии, включващи от 15-20 до 50-70 женски и малките им.^[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Hypsugo savii (Bonaparte, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Прилеп на Сави. Посетен на 2022-03-28
↑ ^а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 267-271.
↑ Hypsugo savii - Science for Nature Foundation

[1] Hypsugo savii (Bonaparte, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Прилеп на Сави. Посетен на 2022-03-28

[ФБ-3] а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 267-271.

[4] Hypsugo savii - Science for Nature Foundation

[1]

[2]

[3]

[4]