Прешлен – Уикипедия

Прешлен
lang=bg
Латински vertebra
Прешлен в Общомедия

Прешлените (на лат. Vertebra) са многобройни самостоятелни костни образувания, които изграждат гръбначния стълб. Те са разположени в медианната равнина, под кожата на гърба. Ембрионално произлизат от гръбната хорда (на лат. chorda dorsalis).

Гръдни прешлени при човека


Общо устройство на прешлените[редактиране | редактиране на кода]

Всеки прешлен се състои от тяло (на лат. corpus vertebrae), дъга (на лат. arcus vertebrae), странични израстъци (на лат. processus transversus vertebrae), ставни израстъци (на лат. processus articulares vertebrae) и бодлест израстък (на лат. processus spinosus vertebrae).

Видове прешлени[редактиране | редактиране на кода]

  • Шийни (на лат. Vertebrae cervicales) – При домашните животни са 7, както при повечето бозайници, с изключение на дървесния ленивец – 8 и ламантина – 6.[1] Първият шиен прешлен или атлас, atlas, дава началото на гръбначния стълб и непосредствено се свързва с тилната кост на черепа.[1] Вторият шиен прешлен или осев при повечето видове има дълго тяло, чиито краниален край участва заедно с по-голямата част от тялото на атласа в образуването на зъбоподобен израстък, dens axis.[1] Дорзално зъбът има грубо поле за прикрепване на връзки.[1] Останалите прешлени стават прогресивно по-къси към гръдния кош.[1] Седми шиен прешлен притежава най-късото тяло и някои белези характерни за гръдните прешлени.[1]
  • Гръдни (на лат. Vertebrae thoracicae) – Участват в образуването на скелета на гръдния кош и се съединяват ставно с ребрата и отговарят на техния брой (чифта).[1]
  • Поясни (на лат. Vertebrae lumbales) – За разлика от гръдните прешлени имат по-еднообразна форма и по-голяма дължина.
  • Кръстцови (на лат. Vertebrae sacrales) – При новородени и млади животни те са съединени чрез междупрешленни хрущялни плочки.[1] Пълно срастване настъпва на различна възраст: човек – 16 – 30 години, месоядни – 1/2 години, преживни – 3 – 4 години, свиня – 1 1/2 години и кон – 4 – 5 години.[1]
  • Опашни (на лат. Vertebrae caudales (coccygeae)) – Техният брой много варира дори вътре в отделните видове и показват прогресивно опростяване на формата.[1]

Брой на прешлените при различните видове[редактиране | редактиране на кода]

Вид Прешлени
шийни гръдни поясни кръстцови опашни общ брой
Човек 7 12 5 5 3 – 4 32 – 33
Кон 7 18 6 5 15 – 21 51 – 57
Говедо 7 13 6 5 18 – 21 49 – 52
Овца 7 13 6 – 7 4 16 – 18 46 – 49
Прасе 7 14 – 15 6 – 7 4 20 – 23 51 – 56
Куче 7 13 7 3 20 – 23 50 – 53
Котка 7 13 7 3 22 – 23 52 – 53
Заек 7 12 7 4 16 46
Морско свинче 7 13 – 14 6 2 – 3 4 – 6 32 – 36
Видра 7 14 6 3 18 48
Жираф 7 14 6 3 11 41

Пет от седемте шийни прешлени при торбестите къртици са срастнали в обща кост, която придава здравина на тялото при копаене под земята.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни, Том I. Стара Загора, 2000, 2-ро изд. 2016. ISBN 954-487-037-7. с. 31 – 48.
  2. Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 842.