Пресиян II – Уикипедия

Пресиян II
владетел на България
Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, изобразяваща подстригването на Пресиян за монах[1]
Роден
997 г.
Починал
1061 г. (64 г.)
ПогребанСловакия
Управление
Периодняколко месеца през 1018 г.
Коронацияняма
ПредшественикИван Владислав
НаследникПетър II
Други титликняз, магистър
Семейство
БащаИван Владислав
МайкаМария
Братя/сестриЕкатерина
Алусиан
Траян
ДецаВасилий Придунавски
Самуил
Пресиян II в Общомедия

Пресия̀н II (познати са също варианти на името му Прусиан, Персиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав. Някои историци го приемат за последния владетел (1018 г.) на Първото българско царство[2]. Носи името на бащата на княза-покръстител Борис I – хан Пресиан.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След гибелта на цар Иван Владислав в битката при Драч с византийците през февруари 1018 г. повечето от болярите се подчиняват на византийския император Василий II и възпрепятстват възкачването на Пресиян на престола. Заедно с двамата си по-малки братя Алусиан и Аарон, Пресиян не се предава и се оттегля с малки сили в крепостта Томор в едноименната планина Томор (сегашна Югоизточна Албания).[3] В същия район съпротива срещу византийските войски организира и боляринът Ивац. При все че не е доказана категорично съгласуваността в действията им, прави впечатление, че Пресиян и братята му оставят личния си дворец на Ивац[4], за да го отбранява, и се изтеглят в една от укрепените си крепости като продължават да действат съвсем близо до периметъра на военните действия на Ивац. Това предполага както голямо доверие в Ивац (за когото някои историци допускат родствена връзка със Самуилово-Ароновата династия), така и определено обща военна тактика. За съжаление тази хипотеза не е подкрепена с неоспорими доказателства.

В същото време майка му царица Мария, патриарх Давид и по-голямата част от българските боляри, включително дотогава непримиримият Кракра Пернишки, капитулират пред византийския император. Причината е не само в стремежа да запазят своите привилегии, но и във факта, че след толкова десетилетия изтощителни борби с Византия българите вече не разполагат с достатъчен военен капацитет, за да противостоят, и те преценяват безпреспективността на по-нататъшната съпротива. Това затруднява много задачата на Пресиян II.

След като Василий II заема тогавашната българска столица Охрид, войските му завардват планинските проходи и блокират всички подстъпи към Томор като блокадата се ръководи лично от императора в продължение на цели четири месеца. Блокиран по този начин, без възможност да получи подкрепа, Пресиян е принуден заедно с братята си през август 1018 г. да се предаде според византийския хронист Йоан Скилица след като получава гаранции от византийския император за живота си.[5] Според проф. Пламен Павлов[6] Василий отделя подчертано внимание на Пресиян и братята му, т.е. схваща ги като български владетели, което обяснява защо в тази кампания са ангажирани както самият император, така и всички налични ромейски части.[7] Нещо повече – Йордан Вълчев застъпва тезата, че неслучайно Петър Делян чака чак до 1040 г., за да вдигне въстание – тогава вече Пресиян II е ослепен/детрониран и замонашен. Това значи, че той също е признавал първенството на Иван Владиславовия син. Фактът, че е бил готов да подели властта с Алусиан говори за неписана йерархия сред Самуилово-Ароновите наследници.

Пресиян II е приет от Василий II в Девол, удостоен е с титлата „магистър“, а след отвеждането му в Константинопол е назначен за стратег на тема Вукеларион в Мала Азия – достатъчно отдалечена от българските земи територия, същевременно в йерархията на ромейските стратези тази област осигурява най-високопоставена и добре заплатена позиция, което показва високия статут на българина в империята.

Заговори[редактиране | редактиране на кода]

Срещу Константин VIII[редактиране | редактиране на кода]

Наскоро след 1025 г. Пресиян участва в заговор срещу император Константин VIII, но влиза в конфликт с византийския аристократ Василий Склир, също участник в подготвяния метеж. Скарването бързо прераства във въоръжен двубой, който някои съвременни изследователи наричат дуел. В действителност става въпрос за сражение между войските на двамата претенденти за престола и този конфликт е третиран от Константин VIII с цялата строгост на закона като държавна измяна. Пресиян и Василий Склир са заточени от императора на Принцовите острови в Мраморно море. Но докато Василий Склир е ослепен, а също и някои от приближените на Пресиян, сред които бившият български ичиргу боил Богдан, а на монаха Захарий е наложено наказание отрязване на езика,[8] то към Пресиян отношението е по-предпазливо – той е заточен на остров Плати.[9]

Срещу Роман III Агрир[редактиране | редактиране на кода]

През 1029 или 1030 г. Пресиян участва в заговор срещу новия византийски император Роман III Аргир, възцарил се благодарение на брака си с дъщерята на Константин VIII Зоя. Двете дъщери на Константин VIII, Зоя и по-малката Теодора, са единствените наследнички на византийската Македонска династия.[10] Заговорът се организира след неуспешния поход на Роман III Аргир срещу Сирия, в който както свидетелства арабският хронист Камдлин Халеби участва и Пресиян, наречен от него „цар на българите“ – „И били с Роман: Царят на българите, както и печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците.“[11] Планът на заговорниците предвижда и брак на Пресиян с принцеса Теодора.'[12] Заговорът обаче е разкрит. Пресиян е поставен под арест в манастира Св. Мануил в Константинопол, осъден като изменник и ослепен.[13] През 1030 г. е насила замонашен. Това събитие е илюстрирано в Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица. Пламен Павлов смята, че поради симпатиите на принцеса Теодора (по-късно станала императрица) и поради ангажираността ѝ в двата опита за заговор, в които участва Пресиян, тя се ангажира да изкачи на високи постове неговите наследници като един вид компенсация.

Бягство от Византия[редактиране | редактиране на кода]

Според Войчех Ткадлчик Пресиян успява да напусне пределите на Византия и да се установи в Унгарското кралство като тази теза е възприета и от други изследователи, сред които М. Виздал и Н. Николов[14] Ткадлчик смята, че българинът успява да избяга от манастира и начело на група български сподвижници стига до Унгария, където е в очакване на някакъв маджарско-ромейски конфликт, при който да вдигне въстание срещу империята. Според хипотезата на Виздал и Николов е възможно Пресиян след възцаряването на Исак I Комнин и неговата съпруга Екатерина Българска (сестра на Пресиян) да е изпратен там като високопоставен православен монах с духовна мисия.

Надгробен надпис[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Надгробен надпис на Пресиян II

Във връзка с Пресиян се дискутира намерения през 1978 година при археологически разкопки на средновековна ротонда в град Михаловце (днес в Словакия) кирилски надгробен надпис, разчетен от неговия откривател и изследовател Войчех Ткадлчик:

„ Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997], [починал] в годината [1060/1061].[15] “

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица (Мадридски препис, лист 203)
  2. ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – Заговорите на „магистър Пресиан Българина“ (посетен на 26.1.2007)
  3. ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 729 – 736
  4. ↑ Павлов, Пламен – Векът на Самуил, ИК Изток-Запад 2014
  5. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 87
  6. ↑ Павлов, Пламен – Векът на самуил 2014 – Изток – Запад
  7. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 87 – 88
  8. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 88
  9. ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.251
  10. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 91
  11. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92
  12. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92
  13. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92
  14. ↑ Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 96
  15. ↑ Павлов, Пл., Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иван Владислав →
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
български владетел (1018 – 1018) 		→ Иван Асен I
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пресиян_II&oldid=12041494“.