Пресиян – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Пресиян.

Тази статия е за българския владетел от IX век. За царя от XI век вижте Пресиян II. За селото в Североизточна България вижте Пресиян (село).

Пресиян
български владетел
Пресиянов надпис от Филипи, първа плоча
Пресиянов надпис от Филипи, първа плоча

Роден
неизв.
Починал
852 г.

РелигияТенгризъм
Управление
Период836 – 852
ПредшественикМаламир
НаследникБорис I
Други титлиАрхонт
Семейство
РодКрумова династия
БащаЗвиница[1]
ДецаДокс Български
Борис I
Пресиян в Общомедия

Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян[2][3][4][5] е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г. Той е син на болярина Звиница, внук на хан Омуртаг и племенник на хан Маламир[6][7]. По времето на управлението му намалява византийската мощ на Балканския полуостров, преди всичко Македония е анексирана от българското ханство. Пресиян е баща на Борис I.

В Надписът от Филипи е титулуван „На многото българи от Бога архонт“.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Война с Византия[редактиране | редактиране на кода]

Територия на България при управлението на хан Пресиян

След възкачването си на престола Пресиян продължава войната с Византия, като изпраща българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун. Целта е да подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.) българите извоюват победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле византийци.[8] За това събитие свидетелства надписът от Филипи от времето на хан Пресиян (836 – 852).

Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.[9]

В резултат на тези събития България овладява Родопската област и за пръв път достига бреговете на Бяло море, като по този начин на византийците е прекъсната сухопътната връзка между столицата Константинопол и Солун.

Присъединяване на Македония[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно в периода 837 – 842 г. българите присъединяват славяните от Македония, западно от река Струма.

Война със Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Пресиянов надпис от Филипи, шеста плоча

Успехите на българското оръжие се дължат до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитира към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, императрица Теодора, регент на малолетния си син Михаил III, се опитва да настрои срещу тях сръбските племена, които са се обединили под управлението на княз Властимир. През 842 г. между българи и сърби, които до този момент живеели в мир, избухва конфликт. Българите нахлуват в сръбските земи, но в продължилата три години война претърпяват поражение. Мирът е възстановен без териториални промени.[10]

Отношения с франките[редактиране | редактиране на кода]

През 843 г. се случва събитие със съдбовни последствия за Западна Европа. Владетелят на Франкската държава и император на Запада, Лудвиг Благочестиви умира, след което управлението на франкските земи е разделено между синовете му. През 845 г. при владетеля на Източнофранкското кралство Лудвиг Немски в Падерборн пристигат български пратеници, които потвърждават мирния договор, който съществува между двете страни.[11]

Край на управлението[редактиране | редактиране на кода]

Така през 843 г. (при разделението на Франкската държава) България вече е на три морета. Персиан умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис I Покръстител.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На хан Пресиян е наречена улица в София (Карта).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г.И.Б.И., Том IX – Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2 – Мъченичество на 15-те тивериополски мъченици, Издателство на Българската Академия на Науките, С., 1994, стр. 67
  2. Надпис от Филипи
  3. Бешевкиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 78 – 80
  4. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том III – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 352
  5. Гюзелев, Васил, История на България, Том I – История на Средновековна България, Дял втори: Езическа България, Глава седма: Хан и ханство „на многото българи" (814 – 852), Анубис, С., 1999, стр. 159
  6. Г.И.Б.И., Том IX – Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2 – Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици, Издателство на Българската Академия на Науките, С., 1994, стр. 67
  7. Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, Том I – История на Първото българско царство, Част I – Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), I изд., С., 1918, стр. 430 – 431
  8. Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII – XIV век, Дял втори: Езическа България, Глава седма: Хан и ханство на „многото българи" (814 – 852), Анубис, С., 1999, стр. 160
  9. Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр 79 – 80
  10. Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII – XIV век, Дял втори: Езическа България, Глава седма: Хан и ханство на „многото българи", Анубис, С., 1999, стр. 161
  11. Л.И.Б.И., Том II, Фулденски летописи, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1960, стр. 43
  12. T. Wasilewski: Historia Bułgarii. s. 289.
  13. Medieval Lands
Маламир
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
кан на България (836 – 852)
Борис I