Предикация – Уикипедия

Предикацията е свързването на подлога и сказуемото в едно изречение. Глаголът е центърът, ядрото и неговата синтактична функция е да изразява предикация.^[1] Това е функцията му да бъде сказуемо в изречението.

От тази гледна точка действието или състоянието могат да бъдат наречени и с термина предикативен признак, защото връзката между глаголното лице и действието или състоянието е предикативна^[2]. Чрез такъв тип връзка действието или състоянието се приписва на своя носител, производител (глаголното лице).

Предикативността^[3] се изразява чрез формите на личния глагол. Предикативната връзка е динамична и в тази връзка субектът и признакът^[4] не могат да образуват едно общо понятие, както е при атрибутивния^[5] тип връзка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]