Предаването на Бреда – Уикипедия

„Предаването на Бреда“
ХудожникДиего Веласкес
Година1634 г.
Техникамаслени бои върху платно
Размери307 × 367 cm
ИзложенаПрадо, Мадрид
Предаването на Бреда в Общомедия

„Предаването на Бреда“ (на испански: La rendición de Breda или „Копия“, Las lanzas) е картина на Диего Веласкес, нарисувана в периода 1634 – 1635 г. Изобразява сцената при предаването на ключовете на града от неговия губернатор Юстин ван Насау на главнокомандващия испанските войски Амброзио Спинола на 5 юни 1625 г. Алтернативното име на картината – „Копия“, е породено от това, че една трета от платното е заета от изображението на копията на испанската армия и съставлява важна част от композицията. Картината се намира в музея „Прадо“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

„Предаването на Бреда“ е една от дванадесетте батални картини, създадени за увековечаване на победите на войските на Филип IV. Картините са предназначени за Залата на кралствата в двореца Буен Ретиро.[1] Наред с тях е изложен цикъл от платна, изобразяващи десет епизода от живота на Херакъл на Франсиско де Сурбаран, както и конни портрети на трите управляващи поколения на кралското семейство, нарисувани от Веласкес и учениците от ателието му. Картините символизирали славата и непобедимостта на испанските Хабсбурги.

Обсада на Бреда[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Бреда от атласа на Фредерик ван Лун

Сцената по предаването на ключа от крепостта, изобразена на платното, е предшествана от многомесечна (28 август 1624 – 2 юни 1625 г.) обсада на града от испански войски под командването на Амброзио Спинола. През Осемдесетгодишната война, Испания се бори за запазване на властта на Хабсбургите над Испанска Нидерландия, чиято протестантска част се е разбунтувала и отделила от испанската корона, създавайки Утрехтската уния. Амброзио Спинола, използвайки паузата, възникнала по време на Тридесетгодишната война, обсажда крепостта. От военна гледна точка, обсадата на Бреда е крайно рисковано и абсолютно безполезно начинание, и има за основна цел повдигането на духа на войските; но от политическа гледна точка има голям ефект. Цяла Европа по това време следи в очакване развитието на събитията при обсадата на Бреда.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Някои изследователи на картината предполагат, че крайният персонаж вдясно изобразява самия художник.
  • Във филма „Капитан Алатристе“ е включен епизодът, който е изобразен на картината. Интересното е, че и самата картина също се появява във филма.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Justi, Carl. Diego Velázquez and his Times. London: H. Grevel & Co., 1889.
  • López-Rey, José. Velázquez’ Work and World. Greenwich, CT: New York Graphic Society, 1968.
  • Morris, Jan. Spain. London: Faber & Faber, 1964.
  • Museo Nacional del Prado, «The Surrender of Breda, or The Lances.»
  • Jonathan Brown, John Huxtable Elliott. A palace for a king: the Buen Retiro and the Court of Philip IV, ISBN 0-300-10185-6
  • White, John Manchip. Diego Velazquez: Painter and Courtier. Chicago: Rand McNally & Company, 1969.
  • Horst Lademacher, Simon Groenveld. Krieg und Kultur, ISBN 3-89325-575-3
  • Esther Singleton. Great pictures as seen and described by famous writers, New York, 1907

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Horst Lademacher, Simon Groenveld. Krieg und Kultur, p. 275

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]