Правителство на Андрей Луканов 2 – Уикипедия

Правителство на Андрей Луканов 2
 80-о правителство на България
Общи
Държавен главаЖелю Желев
ПредседателАндрей Луканов
Избори1990
Сформиране21 септември 1990
Разпускане20 декември 1990
Продължителност22 дни
Първоначален състав
Партия(и)БСП
Министри17
~ мъже15
~ жени2
Представителство
Велико Народно събрание
211 / 400
Хронология
Назначено отVII ВНС

Луканов 1
Попов

Второто правителство на Андрей Луканов е осемдесетото правителство на Народна република България, назначено с решение на VII велико народно събрание от 21 септември 1990 г.[1] То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 20 декември 1990 г., след което е наследено от правителството на Димитър Попов[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада – не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката – икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима“.

В началото на ноември 1990 г. Съюзът на демократичните сили изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.

В средата на ноември същата година СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември същата година Великото народно събрание я гласува[3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и независими експерти.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 18 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Луканов БСП
зам. председател на Министерския съвет Георги Пирински БСП
зам. председател на Министерския съвет,
финанси
Белчо Белчев БСП
зам. председател на Министерския съвет Нора Ананиева БСП
външноикономически връзки Атанас Папаризов БСП
индустрия, търговия и услуги Валери Цеков БСП
култура Димо Димов безпартиен
наука и висше образование Илия Конев БСП
строителство, архитектура и благоустройство Иван Кръстев БСП
транспорт и съобщения Атанас Попов БСП
земеделие и хранителна промишленост Тодор Пандов БСП
околна среда Александър Александров БСП
външни работи Любен Гоцев БСП
народна отбрана Йордан Мутафчиев безпартиен
вътрешни работи Пенчо Пенев БСП
заетост и социални грижи Емилия Масларова БСП
здравеопазване Иван Черноземски безпартиен
народна просвета Матей Матеев БСП
правосъдие Ангел Джамбазов (и.д.) БСП

В краткия период на управление не са правени промени в правителството.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение на Великото народно събрание от 22 септември 1990 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 77 от 25 септември 1990 г.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 347-350.
  3. Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 325.