Потребител беседа:Mmm-jun – Уикипедия

Здравей, Mmm-jun! Добре дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница пази предишните си версии в история, и загубената информация може лесно да бъде възстановена.

Съвети към новодошлите Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват. Така ще можеш да следиш промените и обсъжданията по тях чрез твоя списък за наблюдение. Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб. Можеш да ги качваш в общото хранилище за свободна мултимедийна информация, Общомедия. Прочети тук повече инструкции. Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни такива. Много от статиите в Българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Don't speak Bulgarian?

Izvora (беседа) 19:52, 19 декември 2012 (UTC)[отговор]

Здравейте. Днес създадохте статия Провинции на Иран. В българоезичната Уикипедия имаме статия Административно деление на Иран, а препратката към аналогичната статия в английската сочи към Provinces of Iran. Смятате ли, че е редно двете статии да се обединят? И още - в статиите за страни в повечето от случаите имаме основни статии за административното деление на съответната. Моля ви да обсъдим иранската. Така ще е добре и четящите да се ориентират по-добре из дебрите на Уики. Поздрави. --Izvora (беседа) 19:57, 9 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Радвам се, че забеляхте моя принос към проекта Иран. Аз видях, че в БГ У има статия Административно деление на Иран и това е аналогично на руската и немската Уикипедии. Освен английската статия персийската също сочи към Провинции в Иран. Така че, според мен е въпрос на избор: както решим, така и ще направя. Моето предложение: да се махне сегашната статия Административно деление на Иран, тъй като тя съдържа същото, което е в статията Иран и това заглавие да се даде на сегашната Провинции на Иран.

Хубав ден, Mmm-jun

Привет отново. Премествам от моята беседа текста за можем да дискутираме на едно място. Не се притеснявайте. Пишете тук. Беседата ми е сред списъка за наблюдение. Принципно е редно съдържанието от "провинциите" да се обедини с това в Административното деление. Този начин на озаглавяване на адмнистративните единици на различните страни е унифициран и е по-лесен за откриване. Този принцип се спазва и при създаването на няколко помощни шаблона. В случая понеже рли съответната страна административната единица е провинция може да оставим името на статията озаглавена от вас като пренасочваща страница към Административното деление на Иран. Предполагам ви звучи крайно объркващо, а и чисто технически е трудно за начинаещ като изпълнение на задачата. Ако желаете мога механично да обединя двете статии, а вие да си изгладите съдържанието. Провинции на Иран ще я оставя пренасочваща. --Izvora (беседа) 18:39, 11 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте. Моля, направете както е най-правилно според правилата на Уикипедия. Аз ще доработя статията. Имам и един въпрос. В английската Уикипедия намерих много дълги списъци с изреждане на административните под-структури на провинциите в Иран (подчинените им райони), които всички ще се окажат червени линкове, ако ги оформя като препратки. Дали докато постепенно не се направят съответните страници:

1. да слагам такъв шаблон - например Нишабур(англ.)бълг. - към всяко название;

2. да оставя имената на тези адм. единици без квадратните скоби, т.е. те да си бъдат черни;

3. да си бъдат червени линкове.

--Mmm-jun (беседа) 21:12, 11 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Привет. Обединих двете статии. Може да изгладите съдържанието. Ако питате мен как да постъпите с препратките, за които нямаме още създадени статии е редно да си остане червена за момента въпреки, че и другите предложения не са грешни. Причината да си мисля така е, че по този начин биха се включили нови потребители, които да се опитат да създадат нови статии. --Izvora (беседа) 18:16, 12 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря. Ще подредя текста.--Mmm-jun (беседа) 18:30, 12 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Алборз(остан)[редактиране на кода]

Здравейте отново. Виждам сте създали статия Алборз(остан), но името е объркано - трябва да има интервал преди скобата. Така, че искам да помоля да направите преместване с бутон преместване „▼“ над статията (намира се горе дясно пред полето за търсене), за да се запази историята ѝ. А настоящата я пуснете за триене, чрез шаблона {{бързо}}. Поздрави. --Termininja 19:04, 19 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Също така обърнете внимание на корекциите, които съм направил, от историята на статията. Благодаря. --Termininja 19:17, 19 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря много за посочените грешки. Разгледах корекциите и ще ги имам предвид. Аз по принцип имам включен adviser, който ми показва доста грешки, но очевидно не всичките. Спорна работа. --Mmm-jun (беседа) 14:12, 20 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Поздравления за добрите и интересно написани статии, които създавате. Радвам се, че сте тук. --Молли (беседа) 11:43, 26 март 2013 (UTC)[отговор]

Приятно ми е, че ги харесахте. Благодаря --Mmm-jun (беседа) 13:42, 26 март 2013 (UTC)[отговор]

Здравей и от мен. Статиите наистина са добри и си личи, че ги правиш не само за бройката, а просто да има какво наистина да се прочете. И като говорим за бройка тези дни един друг потребител създаде Национално знаме на Иран без да е предполагал, че в момента съдържанието се инкубира в твоя пясъчник. За да не се дублират отново статии предлагам просто да замениш съдържането във вече създадената статия с това от пясъчника. Поздрави. --Izvora (беседа) 08:22, 29 март 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря и на Извора. Ще направя както предлагаш, но първо все пак ще завърша статията. Работя много бавно, защото проверявам препратките и противоречията в статиите от четири други У, които служат за база на моята. Освен това много време отива да уточнявам наименованията на бг, а те са доста произволни и не следват някаква система за транслитерация от персийски на бг. Поздрави --Mmm-jun (беседа) 14:55, 30 март 2013 (UTC)[отговор]

Искам пак да те поздравя за разширението ти на статията Хафез. Тя е една от хилядата статии в проекта Уикипедия:1000 статии. Може би дори не си предполагал, но накратко да те запозная. Това е проект във всички Уикипедии с по 1000 статии, които всяка трябва да има и по възможност да подобри. В момента ние сме на осмо място по разширени статии, които трябва да достигнат размер А (около 45 - 50 МБ). Хафез в момента е точно по средата между двете нива Б и А. --Izvora (беседа) 17:36, 12 април 2013 (UTC)[отговор]

Аз съм в течение на проекта 1000 статии и набелязах още статии, по които мога да правя нещо. Но не знаех, че има някаква стълбица, по която се катерим (8-мо място?). Аз мислех, че А, В, С са оценки за качеството. От теб разбирам, че оценката на качеството се прави и по обема на статията. За Хафез има още за писане, но трябва да проуча някои неща.

То е малко сложно за разгадаване, но общо взето всички трябва да станат А по размер. В случая е логично, че голямата статия ще бъде и качествена, но не винаги се получава. Мога обаче да ти посоча поне десет статии от проекта, които аз ги смятам за най-добри от всички езици. --Izvora (беседа) 18:38, 12 април 2013 (UTC)[отговор]

Здравей отново :) Имам въпрос - защо името на този месец завършва на ШТ, а не на Щ? Има ли някаква специална причина? --Молли (беседа) 11:48, 23 май 2013 (UTC)[отговор]

Здравей. Много се колебах и продължавам да се чудя, дали да се използва Щ или ШТ. Не мога да намеря правило, а по-скоро намирам и двата варианта. Например намирам Тиштрия написано със ШТ, но Аша Вахища е със Щ. Така че, ако ти знаеш нещо по въпроса, ще се радвам да науча нещо ново. --Mmm-jun (беседа) 12:33, 23 май 2013 (UTC)[отговор]

Не зная нищо особено, не съм специалист. Просто си мисля, че ШТ на български се предава с буквата Щ. Затова смятам, че по-правилно би било да прехвърлим статията на Ордибехещ, а Ордибехешт‎ да остане пренасочваща. Оставям те ти да си решиш. Успех, радвам ти се на труда и упоритостта. --Молли (беседа) 15:30, 23 май 2013 (UTC)[отговор]

Нека помислим още. Този въпрос няма правило - убедих се в това. Но ще се консултирам с познатите лингвисти и тогава ще решим.

Добър вечер. Никой не можа да ми каже нещо определено. Но намерих изписването на Ордибехешт в персийско-българския речник - със ШТ. Предлагам да изберем този вариант, още повече, че този речник е редактиран от Иво Панов, който като че ли е най-добрия български иранист. С една дума нека запазим страницата, както е сега. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 17:16, 23 май 2013 (UTC)[отговор]

ОК, след като думата фигурира по този начин в речник, заслужаващ доверие. Лека вечер --Молли (беседа) 20:12, 23 май 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте, колега Юн/Джан/Жюн! Нарочно се обръщам така, за да разберете колко е важно да избирате псевдоним, който да може да се произнася. Дори да пренебрегнем началните съгласни, пак е трудно да изберем как да го четем. Моят псевдоним например е малко тромав, но се чете. Някои колеги в личната си страница си пишат истинско име (което помага), но пък се губи смисълът на псевдонима. Ако искате да улесните колегите, препоръчвам да си промените потребителското име - за целта трябва да помолите някого от 2-та ни бюрократи.

А сега по въпроса как да пишем - ШТ или Щ. Препоръчвам да ползвате Наредба № 6, т.к. е публикувана онлайн (на мен поне ми е по-удобно). Понеже там няма регламентация по фарси/персийски, то може да се извлече правилото от аналогичния случай с руското ШТ - в чл. 67, т. 1 изрично се казва, че съчетанието "шт" се транскрибира на български с "щ". Ако имате нужда от помощ (а в началото често се случва), не се колебайте да ни питате. Поздрави! --Elkost (беседа) 21:20, 24 май 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте Елкост. Малко ме изненадахте, че има проблем с моето име. Не ми е минавало през ум, че може да има някакви трудности, понеже в средата на У то не се произнася, а само се пише. (А моите близки и го произнасят лесно .) А при писането е достатъчно транслитериране, така че можете да пишете: ммм-джун. Това е едно име, което има голямо съдържание и ако мога да си позволя малко свобода, нека го оставя както е. Едва ли е много по-сложно от имената, които съдържат по няколко цифри.

Имате пълната свобода да се именувате, както Ви харесва, само потребителското име да отговаря на изискванията; моята препоръка е извън тях.

По отношение на Щ и ШТ: изчетох наредбата, видях, че и при немския език, когато е в началото на морфема съчетанието „шт“ на бг се изписва като „щ“. Така че, както се реши - аз нямам категорично мнение по въпроса. Ако искате мога да сменя всичките „шт“ в моите статии на „щ“. Но в персийско-българския речник от 2009 г. във всяко име съчетанието „шт“ се пише със „шт“ (например Зардошт и Заратуштра). Възможно това да идва от транскрибирането, което автоматично се пренася в транслитерацията. Дали да не се проведе дискусия и да се вземе решение, което да се спазва от всички (защото търсейки отговор в бг У на този въпрос, аз намирах различни подходи)?. Поздрави --Mmm-jun (беседа) 08:22, 25 май 2013 (UTC)[отговор]

Сещам се за близко правило от Наредба 6, което тук би било полезно: „Чл. 42. Двойните съгласни се предават като единични с изключение на случаите, когато са на морфемна граница.“ - май там е разковничето. Може и дискусия да спретнем, но по-бързо е да питате вашия приятел Иво Панов (за мен обаче А. Орбецов е най-добрият ни иранист, понеже него познавам). Само да не е учил на руски, че неминуемо ще е повлиян (а точно там пишат ШТ вместо нашето Щ) - съдя по себе си: трябваше ми време след Москва, за да поизчистя руското влияние, което противоречи на БГ нормите. --Elkost (беседа) 12:03, 25 май 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря за съвета. За съжаление не познавам лично Иво Панов, но имам учебника на Орбецов - там пише „ордибехеЩ“. Май и иранистите нямат едно мнение по въпроса . Но Орбецов не е лингвист, затова ше потърся още малко инфо по този въпрос. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 13:16, 25 май 2013 (UTC)[отговор]

Джун, сетих се, че имам учебника „Персийски език“ от Джемшид Сайяр, СУ „Климент Охридски“, 1982 (нали съм арабист, поне мога да чета криво-ляво и схващам арабизми). Не открих месеците обаче - в съдържанието има само граматически теми, а вътре не ми се рови. Ангел Орбецов преподава персийски език в СУ, учил го е по 2-4 учебни часа дневно 6 уч. години (в моя ВУЗ), практикувал го е в самата езикова среда. Поздрави! --Elkost (беседа) 14:05, 25 май 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте Молли и Елкост. Ето новините по въпроса, който разисквахме преди време (дано ми следите още беседата).Свързах се с доц. Иво Панов - правилно е със "Щ". Той не забелязал грешката в речника и обеща при преиздаването му да я поправи. И така, уточняването на спорните моменти при работа над статии за У, донесе допълнителни странични ползи извън У! Сега трябва да се поправят няколко неща - срещнах имена на зороастрийските язати да се пишат със "ШТ". Преместих статията за Ордибехещ. Поздрави--Mmm-jun (беседа) 17:47, 29 май 2013 (UTC)[отговор]

Радвам се, че проблемът е разрешен. Успех! --Молли (беседа) 20:50, 29 май 2013 (UTC)[отговор]

Здравей! Впечатлен съм от българския ти език при положение, че не ти е роден и допълнително съм респектиран от труда ти! Имам една молба. Преди време, когато работих върху избирането на статията гепард създадох няколко статии за ирански национални паркове. Притесненията ми са да не би да не съм превел правилно името на парковете. Би ли ги погледнала? Най лесно може би ще ти е от тук. Досетих се да те питам от факта, че при последния брой на NG България от юли на стр.15 в под снимка на стадо кулани е записано, че същата е правена в нац. парк „Туран“. Предварително благодаря! --Izvora (беседа) 16:25, 5 юли 2013 (UTC)[отговор]

Ще погледна днес-утре. Какво е това - NG България?--Mmm-jun (беседа) 13:46, 6 юли 2013 (UTC)[отговор]

National Geographic България --Izvora (беседа) 16:09, 6 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей. Ако правилно съм разбрала, ти искаше да проверя, дали верно си изписал на бг имената на иранските паркове. Опитах се да проверя тези, които са в категорията "Национални паркове в Иран". Исках да намеря оригиналните им названия в иранската У, но там фигурират само някои. Като ги изпиша на фарси в търсачката, за тези в провинция Йезд нищо не излиза. Интересно ми е, ти къде си ги намерил. Може би там фигурират оригиналните названия, изписани на фарси. Като търсих, прегледах набързо и статиите от тази бг категория - само да ти обърна внимание, че някои от препратките в тях не работят. И още нещо - в статията за иранския леопард — планината в Иран е Алборз, а не Елбрус (това е честа грешка). Сега какво намерих и какво мисля по въпроса:

• Бафт - верно, ако се съди по това как се произнася градът, за парка нищо не намерих.
• Дар Анжир - Във всички случаи трябва да е Даре Анжир (или Дар-е, така се изписва тази частица на руски и англ.) Но се чудя, дали не е Даре Анджир. Тогава в превод значи Смокинова порта (или врата), но за да се реши трябва да се види изписването на фарси, а не намерих за този парк нищо. Жалко, че няма правило всичките названия във всички У-кита да имат в скоби изписването на оригиналния език.
• Кавир - верно.
• Кхар Туран - верното е Хар Туран, още по-верно е Хартуран (една дума). (На латиница иранската буква, съответстваща на българската „Х“, се транслитерира като KH). Същият парк се нарича и само Туран.
• Найбандан - верно.

Благодаря ти, че ми поправяш грешките - някой път обърквам правописа на руски и бг.--Mmm-jun (беседа) 18:50, 6 юли 2013 (UTC) Дано бях полезна.[отговор]

О, много съм ти благодарен за забележките. Извинявай, че чак сега забелязвам какво си ми писала, а и последните дни малко отсъствам. Със сигурност си спомням, че много трудно открих данни за някои от парковете и навярно с годините линковете, от които съм почерпил информация са станали неактивни. Туран със сигурност ще го преместя, защото и преводачите в NG навярно са много добри и никога досега не съм откривал несъответствия в преводите. С другите ще помисля малко. Радвам се, че може взаимно да си помагаме. Поздрави! --Izvora (беседа) 18:24, 9 юли 2013 (UTC)[отговор]

Аз много разчитам на твоята помощ и съжалявам, че съм оставена на автопатрул. Имам проблем с форматирането на Списък на градовете в Иран. Вчера проверявах статията и видях, че картинките, които бяха наредени в стълб отдясно на таблиците, са останали сами като дясна колона, а таблиците бяха слезли долу под тях. Не можах да възстановя предишния вид и пренаредх картинките като галерия. Но сега пък Източниците се центрираха на страницата и не мога да ги наместя вляво. Не мога да разбера, къде бъркам, а не ми се иска да остане така.

Има и още нещо, причинено от моята неопитност: Тази статия на практика е свързана с англ. статия en:List of Iranian cities by population. Има ли начин да се преименува „Списък на градовете в Иран“ като „Списък на големите градове в Иран“ или като „Списък на градовете в Иран според население“. Някой ден ще направя другите списъци на градовете — по провинции, на древните, на всичките, подобно на тези в англ.У и техните наименования ще трябва да са съгласувани. Поздрави--Mmm-jun (беседа) 08:34, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей :) Извинявам се, че се намесвам в разговора ви, но мога и аз да помогна. Наредих снимките в дясната страна на статията, ще ти обясня на твоята беседа, да не разводняваме тук. По принцип всеки може да премести статия под друго заглавие, ще ти обясня пак на твоята беседа. --Молли (беседа) 09:27, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Много ти благодаря и за поправките и за бъдещите обяснения. Чудесно, че ми следиш беседата. За пренасочената статия трябва да се дадат МЕП към другите езици - ще ми обясниш ли и това, как се прави. Опитах се да разбера от разни описания, не съм сигурна, че съм разбрала верно и не искам да го правя сама без контрол. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 09:53, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте, нямаше ме известно време в Уики и чак сега забелязах вашето присъствие. Физик! каква приятна изненада, аз също съм завършила физика на твърдото тяло. Не можах да разбера кой е родният ви език, но май не това е важното. Забелязах статията Пьотър Чайковски и много ми хареса. Много труд е вложен и то с качество. Поздрави! --Радостина 17:32, 9 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте Радостина. Благодаря за добрите думи. Аз всъщност съм завършила физика на полупроводниците, а що се отнася до родния ми език - самата аз се затруднявам да го определя. Майчиният ми език (в буквалния му смисъл) е персийски, според мен най-добре знам руски (но отдавна не го упражнявам), досега най-продължително използвам българския и той е най-активен. С една дума, радвам се, че езиковите грешки са рядкост, но бих искала някой да ме контролира.

За моя изненада се оказа, че не мога да пиша по физика - твърде много време съм се занимавала с наука в много тясна област и всичкото писане и четене беше на английски език. Смятам след време да се обзаведа с учебници по обща физика за студенти, за да понауча някои термини на бг. А дотогава ще се опитам да допринасям за БГ У на общи теми. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 09:00, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей и тук :)

• Преместването на статия под ново име става много лесно и може да бъде направено от всеки регистриран редактор. Над текста на статията, в дясната страна, непосредствено до полето за търсене, има стрелкичка, сочеща надолу. Кликва се върху нея, избира се "Преместване" и се появява нова страница, където се попълват данните. В полето "Към ново заглавие:" се записва исканото от теб ново заглавие, а срещу "Причина:" обясняваш много кратко защо го правиш. Кликваш "Преместване" и е готово.
• Подреждане на картинки - Аз го правя така: Поставя се на мястото на картинката следния текст: [[Картинка:|дясно|мини|250п|]]. След "Картинка:" се записва заглавието ѝ в Комънс, например "Tehran Skyline.jpg". След последната вертикална чертичка се прави описание на съдържанието ѝ. "Дясно" означава, че искаш картинката да се появи в дясната част на страницата. Можеш да го замениш с "ляво" и тогава тя се появява вляво от текста. "Мини" означава, че искаш картинката да има рамка, може със или без това. "250п" означава каква ще бъде ширината на картинката. Може да се променя, като при промяна на дължината, височината ѝ автоматично също се променя, за да се запази пропорцията. В статията за иранските градове съм дала "200п", за да може краят на снимките да се изравни приблизително с края на текста. Поне на моя екран е така. Ако не ти харесва, можеш да промениш този показател.
• Галерия - поставя се най-отдолу под целия текст. "Източници" беше центрирано защото се е подчинило на текста "center", който си задала за галерията.
• Беше забравила да добавиш МЕП. Аз го направих, а ако не знаеш как, пиши за да ти обясня.

--Молли (беседа) 09:47, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря пак. Аз имах зададено „дясно“ при поставянето на картинки. Разликите са, че го правих на англ. използвайки англ. шаблон и размерът бе 250п. И другото е, че намествах картинките преди първата таблица. Странното, че това всичко работеше нормално, когато го правих, а се размести след много време само. За МЕП-овете ти писах по-горе — там, където ти се включи в разговора с Извора. Би ли обяснила и за тях.--Mmm-jun (беседа) 11:36, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Виж Уикипедия:Междууики#Междуезикови препратки и пробвай. Ако има проблем питай. --Izvora (беседа) 17:22, 10 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте, търся съвет или помощ. Подготвям статия за планинска верига Алборз в Иран. Тези на англ. и перс. съдържат една хубава таблица с карта на планината, названия на върхове, реки и др. Не мога да я пренеса в моята (тя все още е в моя пясъчник) и не знам как да направя подобна. Интересно, че и на самата карта означенията за Каспийско море и Техеран са дадени на език съответен за всяка Уики. Да ми подскажете, как се прави това?

И още един въпрос. Понеже на бг се използва и названието Елбурс, как да направя, че за двата варианта да идва на страницата Алборз (планина)? --Mmm-jun (беседа) 13:16, 13 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей :) Ще те посъветвам да се обърнеш към Потребител:A nedev, понеже е спец на теми свързани с географски обекти. В географските карти на български съм срещал планината като Елбурс, но може и Алборз да е. Между другото моите поздравления за приносите ти свързани с Иран. Аз ги чета с интерес, понеже знам че българите сме родствени с персите. --Родолюбец 18:34, 13 юли 2013 (UTC)[отговор]

Привет и от мен. По първия ти въпрос помолих Tourbillon да ти окаже помощ. Относно втория ти въпрос трябва първо да започнем със създаването на пояснителна страница - виж Уикипедия:Пояснителна страница. Мисля, че е редно да създадеш първо такава, вярвам, че има повече от едно значение на думата Алборз. В английската Уики също имат такава. Относно пренасочването на името Елбрус, Елбурс или нещо друго виж Уикипедия:Преместване и пренасочване, раздел Пренасочване. Поздрави! --Izvora (беседа) 18:44, 13 юли 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря за съветите. За пояснителната страница и пренасочването разбрах - ще направя и двете неща след като сложа статията в основното пространство. --Mmm-jun (беседа) 20:23, 13 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей, таблицата е под формата на шаблон, който можеш спокойно да копираш оттук, просто трябва да предадеш названията. – Tourbillon ^Да ? 20:41, 13 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей Tourbillon. Благодаря за помощта, но още нещо... Би ли погледнал в моя пясъчник - там сега има две карти. Едната е топографска на Алборз и на нея липсва надпис за Каспийското море. Втората карта е в шаблона и върху нея надписите са на англ. Знаеш ли как се слагат/сменят тези надписи? Специално за картата от шаблона - в иранската Уики надписът е на персийски, т.е. има начин да се сменя този текст. Не е критично, разбира се, но ми е любопитно, а и е по-хубаво всичко да е на бг (често се отказвам от някоя карта точно заради надписите на други езици).--Mmm-jun (беседа) 20:00, 14 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей, ако правилно съм разбрала, планината Алброз всъщност е Елбрус, за която вече има статия. Да не би тази Алброз да е само част от Елбрус? --Молли (беседа) 11:41, 15 юли 2013 (UTC)[отговор]

Здравей Молли. Това е много разпространена грешка. Алборз, на някои езици наричана ЕлбУРс, е планина в Иран. ЕлбРУс (разминават се буквите У и Р!) е връх в Кавказ. Кавказките планини и Алборз/Елбурс са съвсем различни, макар и да се разполагат географски близко. Близостта на имената не е случайна - има предположения, че те имат един лингвистичен индо-европейски произход, характерен за големите планини в региона. В момента търся по-ясни обяснения за приликата в имената и ако намеря нещо убедително, ще включа в двете статии - за Алборз и ЕлБРус, та хората по-малко да се объркват. На български планината в Иран по-рано се казваше изключително ЕлбУРс - вероятно дошло от руски, както много други географски названия. Но сега в бг получи разпространение названието Алборз - пуснах с Гугъл двете имена и Алборз се появи с много статии на бг, а Елбурс Гугъл заменя с Елбрус :-). Като настоявам за Елбурс, намира много по-малко, отколкото за Алборз. Мисля, че хубаво е БГ Уики да налага по-съвременния вариант Алборз - той почва да надделява и в другите езици, които досега са използвали ЕлбУРс. (и аз много внимавам, да не разбъркам У и Р :) ) Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 12:18, 15 юли 2013 (UTC)[отговор]

Ха-ха-ха, как можах да сбъркам толкова тъпо. Сигурно някъде из статията трябва да наблегнеш на тази прилика, дано да успееш да намериш достатъчно добри източници. Поздрави и успех! --Молли (беседа) 13:17, 15 юли 2013 (UTC)[отговор]

Много се извинявам, но пак имам нужда от помощ. Струва ми се, че за да направя преместване/пренасочване на Елбурс, за който няма страница, към Алборз, за който направих страница, трябва първо да направя страница за Елбурс. Дали е така и какво да съдържа тогава страницата Елбурс?

Трабва да направиш страница за Елбурс, а в полето за писане на поставиш #виж Страница и на мястото на "Страница" пишеш Алборз. Този текст можеш да извикаш от първия бутон вляво при бутоните в режим "Редактиране". На него пише "вж". Успех! --Молли (беседа) 12:24, 17 юли 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря ти Молли. Получи се! --Mmm-jun (беседа) 12:41, 17 юли 2013 (UTC)[отговор]

Сложих шаблони за "планина" и "населено място" на двете. Виж дали става и дали е добре. Направих и препратки в Таблицата на Елборз, за да ги има, когато се правят. Поздрави!--Rumensz (беседа) 17:18, 2 август 2013 (UTC)[отговор]

Здравей :-). Видях, че правиш шаблоните, но изчаках, докато свършиш с експериментите. Много ти благодаря, че се сети за тях. Аз ги виждах в другите У, но не знам как се правят. Сега по същество: в шаблона за Алборз за височина си сложил 5610 м, а в текста е 5670 м. Ще сложа 5610 и ще дам източник за тази стойност, за да не се оспорва от някой.

За Дизин - шаблонът е много голям и според мен съдържа ненужни неща (регион, район). Дали не може да се направи специален шаблон за зимни или планински курорти? Този ми изглежда много широк и голям. Той свива таблицата в статията и някои от названията в нея се нареждат на 2 реда. Ако може да се дадат най-високата и най-ниската точка на отделни редове (както в англ. У) - така може би шаблонът може да стане по-тесен. Обърни внимание, моля, че площта е дадена в ха, а има и квадр. метри. Кв.метри трябва да се махнат.

Аз направих още 3 ирански ски курорта и може би си струва да се направи шаблон за ски курорти.

А можеш ли да направиш и категория Ски курорти на Иран (такава има в англ. У)? Аз тогава ще направя статия за още един-два ски курорта в Иран.

Благодаря. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 17:56, 2 август 2013 (UTC)[отговор]

И аз се уча. Затова и ги слагам. По-малко от "250px" май не е възможно, защото текста разширява автоматично шаблона. Всичко е според шаблона, който е доста сложен (ще пишем ха -> км2). И в Алборз нещата са на два реда, нищо не му пречи. Самите таблици също могат да се регулират по ширина.

Иначе специалист по шаблоните е Нинджата. И аз видях, че има за ски-курорти в Дизин в У:Е (и не само в Иран). Трябва да питаме него.--Rumensz (беседа) 20:35, 2 август 2013 (UTC)[отговор]

Видях поправения шаблон в Дизин — стана почти добре . Успех с опитите!--Mmm-jun (беседа) 20:53, 2 август 2013 (UTC)[отговор]

Почнах шаблона "Ски курорт", но не съм специалист. Можеш да го оставя като английския, но искам да има карта и Общомедия. Дано да помогнат.--Rumensz (беседа) 07:13, 5 август 2013 (UTC)[отговор]

Здравей Rumensz. Когато си готов или дори полуготов, обади се да влюча шаблона в статиите за ски курорти, направени от мен. Много хубаво, че се захвана с това. Успех в начинанието.--Mmm-jun (беседа) 08:54, 5 август 2013 (UTC)[отговор]

Здлавей! Мисля, че към момента шаблонът е почти завършен и може да се ползва. Когато Нинджи има възможност ще го погледне.--Rumensz (беседа) 08:38, 25 август 2013 (UTC)[отговор]

Здравей и много ти благодаря . До 5 септ. нямам секунда време, но след това ще го включа в страниците. Само кажи как да го намеря (под какво име да го търся сред шаблоните). --Mmm-jun (беседа) 17:52, 25 август 2013 (UTC)[отговор]

Шаблон:Ски курорт--Rumensz (беседа) 19:08, 25 август 2013 (UTC)[отговор]

Hi,

I saw you've previously worked on medical articles on the Bulgarian Wikipedia that have been translated from English. We are working hard to get more translations out there, and would be very happy if you wanted to help out integrate our finished translations. Take a look at the Translation Taskforce, and be sure to take part of the integration guides. Don't hesitate to help out, we need any help we can get! Also feel free to contact me here, or through mail or on my talk-page.

-- CFCF 🍌 (email) 13:42, 17 July 2014 (UTC)

Здравей, благодаря ти, че се включи в Месеца на Азия. Бих те помолил да записваш статиите си и тук. Ако има някакъв проблем съм насреща. Благодаря!

ПС. На 17 и 18 декември 2016 г. подготвяме национална конференция на българските уикимедианци, ако ти е интересно, може да се регистрираш тук. --Предният неподписан коментар е направен от Спасимир (приноси • беседа) 18:02, 1 ноември 2016‎ (проверка)

Здравей - за съжаление, забрави да сложиш подпис и не знам как да се свържа с теб. А имам нужда от повече обяснения, защото не знам как точно да си записвам статиите там. --Предният неподписан коментар е направен от Mmm-jun (приноси • беседа) 18:14, 1 ноември 2016‎ (проверка)

Извинявай, в бързината така е станало. Иначе виждам, че всичко е станало точно. --Спасимир (беседа) 19:54, 1 ноември 2016 (UTC)[отговор]

	„Месец на Азия 2016“
	Много благодаря за твоите приноси в „Месец на Азия 2016“! Всичките ти 10 статии са страхотни, за мен е щастие да ги чета. --Спасимир (беседа) 13:25, 1 декември 2016 (UTC)[отговор]

Това можеш да си го копираш на потребителската си страница, даже е препоръчително. Надявам се да не забравиш да споделиш мнение за състезанието и 2 – 3 от твоите статии, които ти харесват най-много.--Спасимир (беседа) 13:25, 1 декември 2016 (UTC)[отговор]

Congratulations! You have more than 4 accepted articles in Wikipedia Asian Month! Please submit your mailing address (not the email) via this google form. This form is only accessed by me and your username will not distribute to the local community to send postcards. All personal data will be destroyed immediately after postcards are sent. Please contact your local organizers if you have any question. Best, Addis Wang, sent by MediaWiki message delivery (беседа) 07:58, 3 декември 2016 (UTC)[отговор]

Здравей! Гледам че допринасяш със много статии свързани с Иран, смятам че ще е хубаво да направим един портал за Иран, и да поставим шаблони в статиите свързани по темата. Поздрави :) --Уикимашина (беседа) 18:51, 18 декември 2016 (UTC)[отговор]

Здравей Уикимашина. Честно казано, не разбирам предложението. Има много шаблони свързани с Иран, има и различнки категории за Иран и аз ги поставям в статиите. Иначе съм за всичко, което би обогатило БгУики, и с удоволствие ще помагам, стига да имам подходяща компетентност. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 18:59, 18 декември 2016 (UTC)[отговор]

Създадох шаблон който да свързва към бъдещ портал за Иран, който да се слага най долу в статиите свързани с темата – {{Портал|Иран}}, като ако статията е свързана и с политика може да се добави – {{Портал|Политика|Иран}}, или пък и с география – {{Портал|География|Иран}}, и други. Порталите помагат на редакторите да се организират в определена тематика, както е примерно Портал:Македония. Хубаво ще е да има повече изработени портали, Поздрави! --Уикимашина (беседа) 19:47, 18 декември 2016 (UTC)[отговор]

Обикновено в по-големите езикови версии на Уикипедия се създават подшаблони които имат в червени препратки идеи за създаване на нови статии които имат и линкове препратени за тях; имат предложени шаблони които да се създадат, както и да се обрабоват. Тука все още нещата в това отношение са много зле. --Уикимашина (беседа) 20:01, 18 декември 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря Уикимашина. Аз сега разширявам всичките мъничета за провинциите в Иран. Там ще добавя {{Портал|Иран}}. Но имам още един въпрос - тези шаблони за портала се слагат в допълнение към шаблоните за категории? И ако да, то къде - след тях, преди тях? Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 08:30, 19 декември 2016 (UTC)[отговор]

Да, категоризират се, но все още не съм се замислял как трябва да точно. --Уикимашина (беседа) 10:35, 19 декември 2016 (UTC)[отговор]

Luchesar, за плс се сетих, за Тнх подозирах по контекста, но ми трябваше сигурно знание :-). Пиша тук, за да не пълня беседата на статията с частни теми. Хубав ден, --Mmm-jun (беседа) 13:05, 15 март 2017 (UTC)[отговор]

Между другото, „тнх“ изглежда е някакво мое изобретение, което може би само аз и си разбирам. Дори на англоезичните ми колеги навремето също им звучеше странно, за разлика от „10х“. Хубав ден и на Вас (или по-скоро вече хубава вечер)! ;)
— Luchesar • Б/П 15:09, 15 март 2017 (UTC)[отговор]

Алиса Селезньова, благодаря за поправките. Дали можете да оправите и грешките в инфокутията на Елена Образцова - всичко е в мъжки род. Благодаря, --Mmm-jun (беседа) 19:52, 28 март 2017 (UTC)[отговор]

Здрасти - може ли на „ти“? Шаблонът се поправи сам, след като вързах статията с обекта в Уикиданни, където на свой ред е отбелязан полът на обекта на статията. От там се появяват автоматично и други данни, които са попълнени в Уикиданни - дата на раждане и смърт, категория в Общомедия, данните в шаблона нормативен контрол и т.н. (в случая май само тези данни се дърпат автоматично от Уикиданни). Хубавото на Уикиданни е, че освен че свързва статиите за един обект в различните Уикипедии, централизирано „захранва“ свързаните статии в Уикипедиите с такива дребни, но съществени детайли като дата на раждане, пол, категория в Общомедия, координати (за населени места например) и др. Ако има нещо неясно, не се притеснявай да питаш - Уикиданни е малко странно място на пръв поглед, но е много полезно.--Алиса Селезньова (беседа) 19:59, 28 март 2017 (UTC)[отговор]

Vodnokon4e, имам пак грешка при превода. Не забелязах, че заглавието е в руски вариант. Може ли да се смени Мессерер, Асаф Михайлович (руския вариант) на българско заглавие Асаф Месерер. Благодаря, --Mmm-jun (беседа) 12:49, 29 март 2017 (UTC)[отговор]

Готово от ShockD.--Vodnokon4e (беседа) 13:42, 29 март 2017 (UTC)[отговор]

Здравейте Молли. Не знам към кого да се обърна и затова пиша на вас, че бързо ми се откликвате на призивите :-). Има една статия Азиатска кухня, която отдавна искам да поправя, но все се отказвам. Не съм сигурна в своите познания на български за общоприетите названия на кухни, за да се намеся в нея. От друга страна, езикът и правописа на статията не са никак енциклопедични (меко казано). Дали няма да имате време да й хвърляте едно око и малко да я приведете в божески вид :-). Благодаря, независимо какво ще решите. --Mmm-jun (беседа) 16:22, 30 март 2017 (UTC)[отговор]

Ей сега ще я погледна, но и аз не съм сигурна в познанията си за различни кухни. Дано се справя, ще пиша тук. --Молли (беседа) 17:32, 30 март 2017 (UTC)[отговор]

Прочетох я, прегледах и единствения даден източник. Оттам е взимал заглавията на кухните. Но нямам представа дали на български те наистина се наричат така. Освен това, тази част, отнасяща се за българските названия на същите тези кухни, няма никакъв източник. На мен пък темата не ми е близка и познанията ми по въпроса са почти нулеви. Има и правописни грешки. Затова ти предлагам да напишеш отново, съвсем самостоятелно статията, и дано намериш български източници за нея. Напиши я в пясъчника си, а след това съществуващата направо може да се замени.Аз направих преди време така с Зеолити и съм доволна от решението си. Можеш да попиташ на Разговори дали някой има някакви познания по въпроса. Ако има такъв човек, после може да прегледа статията ти, преди да я публикуваш. Съжалявам, че не можах да помогна. Поздрави и успехǃ --Молли (беседа) 17:55, 30 март 2017 (UTC)[отговор]

Благодаря Молли, сигурно така и ще направя, но ще е понататък. Всъщност, радвам се, че е възможно при наличие на толкова голям текст, да го заменя изцяло с друг. Ако до тогава не се намеси някой друг редактор, аз ще се постарая да запазя всичко ценно и да добавя още нещо. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 19:44, 30 март 2017 (UTC)[отговор]

Готова е общата статистика за приключилото състезание ЦИЕ Пролет 2017: Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2017/Статистика.

По време на състезанието бяха написани общо 500 статии. 34 от тях са посочени за 2 държави, а 4 статии са посочени като част от 3 държави – Балтийско-Адриатически коридор, Варшавска конфедерация (1573), Балтийска митология и Угро-фински народи. Най-много статии като страна са написани за Гърция – 121, а като тема – за култура, 151. Състезанието приключи със 100 статии за жени.

Моля участниците да прегледат и проверят статистиката, преди да приключим официално с този етап. За евентуални пропуски, неточности или несъответствия в таблицата или за заявка за по-детайлна информация/статистика - моля, пишете на беседата на състезанието.--MediaWiki message delivery (беседа) 06:58, 9 юни 2017 (UTC)[отговор]

Макар и с известно забавяне, за което се извиняваме, журито успя да уточни вида на наградите и начините на поръчване, разплащане и доставка за тазгодишното състезание. Молим победителите в отделните категории да си изберат книга/книги от онлайн книжарница (например Хеликон или друга подобна, но без антикварни книжарници и изборът да е на книги, които са в наличност), като се има предвид следното разпределение - 72 лева за първо място в една от 6-те категории и 45 за второ (тоест максимум един участник може да поръча книги до 117 лева като победител в дадена категория и като спечелил второ място в друга. Или 2х45 за две втори места и т.н.). Молим победителите до една седмица да изпратят следната информация на имейл [email protected], за да извършим бързо доставката:

1. Избраните заглавия на книга/ книги
2. Имена на получател
3. Мобилен телефон (нужен за известяване от куриерската фирма)
4. Адрес за доставка (или офис на куриерската фирма откъдето да се вземе доставката, ако не желаете да посочвате личен адрес. Най-удобно би било това да е Еконт, тъй като имаме вече утвърдена практика с тях, но няма да е проблем и друга фирма).

Ако имате допълнителни въпроси за процеса, книжарница или избора на книга, моля задайте ги на беседата на Vodnokon4e или на горепосочения имейл. Поздрави и до следващото състезание!--MediaWiki message delivery (беседа) 11:16, 3 юли 2017 (UTC)[отговор]

Здравей, Mmm-jun. Искам да уточним нещо за препратките. Взимам за пример думата агломерат в статията Богория (езеро). За този агломерат си дала препратка към Геология, което не е правилно. Просто защото агломератът не е синоним на геология, а е термин, касаещ геологията. Правилното е да се препрати към Агломерат (геология), независимо, че такава статия не съществува. Просто ще се появи в червено и някой някога ще я напише.Моля те, виж дали няма и други неточности при препратките, не съм проверявала. Тази просто я видях случайно, защото аз съм писала статията. Поздрави! --Молли (беседа) 18:31, 26 юли 2017 (UTC)[отговор]

Благодаря за забележката, Молли. Аз видях,че статията е твоя и разчитах, че ще я провериш. Когато се затруднявам с преценката, аз просто оставям статията без да я пипам. Такива са първите в списъка на буква Б. В повечето случаи проверявам препратките, но за агломератите бях сигурна, че се отнасят за геология, но очевидно не по този начин. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 18:40, 26 юли 2017 (UTC)[отговор]

Радвам се, че си тук, Mmm-jun, вършиш чудесна работа. Ако нещо не е ясно, питай или в случая просто го оставяй. Аз също оставям някои от препратките, защото няма как да ги уточня. Например - някой умрял от тиф. Ама какъв тиф точно, не е ясно. Най-вероятно коремен, защото се среща най-често, но само на предположения не става. Така че го оставям за някой, който е по-наясно от мен. Успех и лека работа! --Молли (беседа) 18:53, 26 юли 2017 (UTC)[отговор]

Молли, за тифа и аз имам проблеми. Проверявам по другоезичните У, а освен това се ориентирам по масовостта (например сред войниците) - тогава със сигурност е коремен. Другите са по-редки.--Mmm-jun (беседа) 18:56, 26 юли 2017 (UTC)[отговор]

Nauka:, здравейте! Моите очаквания за фино редактиране се оправдаха, за което много Ви благодаря! Мисля, че ще имаме не една беседа за тънкостите на езика (поне за мен това са тънкости) и затова предлагам да ги провеждаме на моята страница. Приемам всичките Ви поправки, текстът става много по-добър, но имам нужда от малко обяснение. Заменяте в статията Ялда „символизирайки“ със „символизиращи“ - каква е причината? В същата статия: „В провинциите на Хорасан е прието да се отива на гости, носейки лампа.“ Тук искам да кажа, че се ходи с лампа в ръка, а не че се занася лампа. Дали остава същият смисъл в поправеното:„В провинциите на Хорасан е прието да се ходи на гости, където се носи лампа.“?

Много се надявам, че не Ви досаждам с моите въпроси, но както споменах, българският език не ми е роден и някои неща очевидно ми убягват. Поздрави! --Mmm-jun (беседа) 19:10, 27 септември 2017 (UTC)[отговор]

Привет! Въпросът е сложен, няма да мога да обясня с две думи. Ще започна от последния въпрос за носейки се лампа. По принцип деепричастията, завършващи на -йки, като по-горе споменатите, са обстоятелствени характеристики за начин на основния глагол-сказуемо в изречението. Тези деепричастия изразяват активно действие, което подлогът извършва едновременно с основното действие, изразено с глагол-сказуемо. Важното е изречението с основния глагол, който се пояснява с деепричастието, да има подлог. Пример: (Аз) шофирам, докато говоря по телефона = (Аз) шофирам, говорейки по телефона. Поставям подлога в скоби, за да покажа, че не е проблем този подлог да не е е споменат, когато той се подразбира от личното окончание на глагола, например шофираШ, говорейки по телефона = Ти шофираш, говорейки.... Освен това деепричастията не се изменят по лице, число и време, защото тези категории се изразяват от основния глагол, който те поясняват. Проблемът е, че деепричастията не могат да се употребяват за поясняване на сказуеми в едносъставни безлични изречения. Такива изречения нямат подлог, а основното сказуемо е в трето лице, често е възвратен глагол, и не пояснява кой е подлогът, например :На гости се ходи с покана. (няма подлог). Друг пример, Съмва се., Свечерява се., Спи ми/ни се, Боли ме!. В твоя пример деепричастието носейки се пояснява сказуемото в подчиненото изречение ..да се ходи на гости, но това изречение е точно едносъставно безлично и употребата на деепричастие в случая е неподходяща. Затова промених на ...да се ходи на гости, където се носи лампа. След пояснението за лампата виждам, че щеше да е по-добре да се промени на ...да се ходи на гости с лампа в ръка.
На въпроса защо промених символизирайки със символизиращи. От текста успях да разбера, че сушениете плодове и ядките символизират хранителните запаси за през зимата. Тъй като плодовете и ядките не са подлог в изречението, трябва да се използва сегашно деятелно причастие символизиращи. Тук вече сегашното деятелно причастие показва активен действен признак, който е едновременен на основното действие. Тези причастия поясняват подлога или второстепенна част, изразена с име, и се съгласуват по род и число с поясняваното. Пример: на масата са сложили сушени плодове, които символизират плодородиетето = на масата са сложили сушени плодове, символизиращи плодородието. Тези причастия се използват и като съгласувани определения подобмо на прилагателни, например 'очи, които блестят = блестящи очи, цвете, което ухае = ухаещо цвете. В оределени случаи сегашното деятелно причастие може да заменя деепричадтието и обратно, например тя отваря подаръците, тръпнеща от нетърпение = тя отваря подаръците, тръпнейки от нетърпение.
Дано съм обяснил ясно. Поздрави! --Nauka (беседа) 19:49, 28 септември 2017 (UTC)[отговор]

Nauka: Много ясно формулирахте, разбрах всичко и ще се постарая да прилагам наученото! Благодаря! --Mmm-jun (беседа) 20:15, 28 септември 2017 (UTC)[отговор]

Nauka:, здравейте! Следя поправките, които правите, и си отбелязвам своите грешки. Както и предполагах, бъркам най-много в членуването. Но имам трудности и със запетаите. Например, в горното изречение трябва ли да има запетая пред „и“ или не? Или в изречението „Братът на майка ми, Иван Иванов, е инженер.“ името трябва ли да бъде оградено със запетайките? От корекциите Ви следва, че не трябва, но дали верно съм разбрала?

И още един последен въпрос, този път технически: в статията Бременност сте заменили думата фетус с фестус. За първи път срещам тази дума във връзка с темата и според мен тя е грешна и трябва да остане фетус. Не я поправих обаче, защото напълно е възможно аз да не знам за нея. (Между прочем, тази част на статията не е писана от мен, аз само съм разширявала статията до категория А, запазвайки написаното от другите редактори. Така че, не само аз бъркам членуването :-)),

Още веднъж Ви благодаря за целия този труд. Поздрави!--Mmm-jun (беседа) 10:13, 8 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Здравей! Предлагам да преминем на ти, ако не те притеснява (аз май отдавна изоставих формалното Вие в беседата). Относно запетайката пред съчинителния съюз и – поставила си я правилно, защото тя огражда подчиненото определително изречение които правите, което е вмъкнато в главното изречение точно преди съюза и. Съюзът тук свързва две прости изречения в рамките на главното изречение Следя поправките и си отбелязвам..., но запетайката пред него оказва края на подчиненото изречение: Следя поправките [които правите] и си отбелязвам... Ако съюзът свързва изречение, което е съчинено (в равноправно отношение със) на подчиненото изречение, пред него нямаше да има запетая: Следя поправките, които нанасяте и съхранявате. Много достъпно случаите, в които се поставя запетайка пред съюза и, са обяснени в точка 3 тук
Правилно са нанесени и запетайките, ограждащи името Иван Иванов, но не разбрах обаче кои мои редакции са навели на мисълта, че в този случай те не се поставят. Възможно е аз да съм сгрешил, но без конкретния пример няма как да коментирам.
Думата фестус е грешка, която аз съм допуснал, но вече я поправих. Поздрави!--Nauka (беседа) 13:42, 8 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Nauka: Здравей! Надявам се тази дълга статия за персийски килими да е била интересна за четене. Системните си грешки вече знам, но сега не ми е ясно, защо названията на растенията ги пишеш с голяма буква (растението Брош, жълтото багрило Шафранка). Нали когато пишем за плодове, зеленчуци, дървета, билките и т.н., названията им се пишат с малка буква?

Една поправка според мен променя смисъла. Изречението е: Понякога към миещото средство се добавят допълнителни химически вещества, които променят оттенъка на багрите и състаряват килима. Тук думата състаряват бях сложила в кавички, защото това е само привидно състаряване, променените багри имитират тези на старите килими. Може би, ако не са подходящи кавичките, да добавя думата „привидно“ или някакъв друг текст, за да стане ясно, че не са състарени в действителност, а само изглеждата стари?--Mmm-jun (беседа) 14:10, 15 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Здравей! Прекрасна статия, много ми хареса, много труд е вложен в нея. Главните букви на растенията са моя грешка, за което се извинявам. Благодаря, че го отбеляза, оправих ги. Просто се бях объркал с правилото за главните букви при сортовете и породите, а тук се употребяват названия на растителни видове. Трябваше да се замисля повече, когато ги редактирах.
Аз лично намерих кавичките при състаряват за излишни, тъй като едно от значенията на думата е правя да изглежда по-стар. Според мен това си е точната дума, употребена е правилно и няма смисъл да ѝ се поставят кавички. Освен това логиката и контекстът в случая не позволяват двусмислие, тъй че не намирам повод за притеснение. Ако все пак те притеснява, че така без кавичките наистина звучи двусмислено, спокойно може да добавиш това привидно, както предлагаш, или ...и правят килима да изглежда по-стар. Поздрави!!!--Nauka (беседа) 15:26, 15 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Пролетно тайнство[редактиране на кода]

Привет! Имам колебание относно начина на изписване на думата роза в заглавието на постановката Призракът на роза. Предполагам, а и ми звучи логично, че роза в случая е име на жена, поради което заглавието би трябвало да е Призракът на Роза. Само че не съм много убеден дали наистина роза е собствено име в случая. Виждам, че върху програмата на картинката думата е изписана на френски с главна буква - Le Spectre de la Rose, което още веднъж ме навежда на мисълта, че Роза ще е женско име. Но и с френския съм на Вие, т.е. колебая се, тъй като не знам дали този определителен член la французите не го поставят само пред съществителни нарицателни, но не и пред собствени имена на хора. Ако все пак роза в заглавието не е име на човек, по-добре ще е заглавието да бъде Призракът на розата, за да се отстранят колебанията. Тъй като аз не съм запознат, оставям Вие да прецените. Поздрави! --Nauka (беседа) 12:19, 21 март 2018 (UTC)[отговор]

Nauka: Като гледам, колко поправки сте направил, се хващам за главата! При това, след завършването на статията 2 пъти прегледах целия текст. Сега виждам, че поправяйки едни грешки, направих други, а и пропуснах доста. На въпроса - става дума за цвете „роза“. Главните букви често се използват в заглавията, за да се отделят предлозите и артиклите. (В някои издания това дори е задължителен формат.) В руските статии думата „роза“ в заглавието се среща както с главна, така и с малка буква. Намерих откъс от стиховете на Теофил Готие, които са в основата на балетния сюжет:

Отри сверкающие слезы,

Час пробуждения настал.

Взгляни — я только призрак розы,

Что приколола ты на бал.

Твоя рука меня сорвала,

Еще покрытую росой

И в шумном вихре карнавала

Весь вечер я была с тобой.

Щом с определителния член е по-ясно, че е цвете, ще поправя. Още веднъж благодаря!

Благодаря за поправките[редактиране на кода]

Nauka:. Здравейте и много Ви благодаря, че сте отделили време да поправите грешките в статията за Нов музей. За глаголното време - Вашето звучи много по-добре. Съжалявам, че не се сетих сама да пиша така. Грешките при членуването, обаче, отново произлизат от моето неразбиране на някои правила. Аз смятах, че „Нов музей“, „Гръцки двор“, „Музеен остров“ и др. подобни са названия и като такива не бива да се членуват, за да не се помисли, че дворът е наистина гръцки, музеят е наистина нов, а островът е обект в някакъв музей. Дори нарочно използвах курсив. За съжаление моите близки, за които българският език е роден, не можаха да отговорят на моите въпроси във връзка с този момент. Затова реших, че мога да се ориентирам по такива названия като, например, Черно море, Северен ледовит океан - нали не се казва „в Черното море“ (то не е черно) или „в Северния ледовит океан“ (няма южен ледовит океан)? Мислех, че прилагателните в названията по същество не са определения на съществителните, а са просто част от името. Изглежда, има още много да навлизам в подробностите на българския език. Хубав ден и още веднъж благодаря за търпението така внимателно да четете моите твърде дълги статии.--Mmm-jun (беседа) 12:39, 30 ноември 2019 (UTC)[отговор]

Молли: Здравей. Аз, както обикновено, чета от любопитство твоите статии и видях в статията Мофети едно несъответствие между дефиницията на мофети („струи от въглероден диоксид, водни пари ...“) в началното изречение и тяхното описание по-нататък в текста, като пукнатини, които изпускат въглероден диоксид и които имат дълбочина. Прегледах няколко другоезични статии в У и видях, че така се наричат и изходните точки на газовите потоци. В англ. У казват, че и двете, т.е. и струите и местата на изтичането им, се казват мофети. Може би някак може да се уточни дефиницията. Поздрави!--Mmm-jun (беседа) 20:26, 29 септември 2017 (UTC)[отговор]

ОК, благодаря, предполагах, че е съвсем ясно, но ще го обясня по-подробно. Между другото, когато искаш да пишеш на някого, трябва да пишеш на неговата, а не на твоята беседа. Няма гаранция, че човекът, към когото се обръщаш, ще следи беседата ти. Аз просто я следя, но всеки сам си избира какво да включи в списъка си за наблюдение. Приятна вечер! --Молли (беседа) 21:11, 29 септември 2017 (UTC)[отговор]

Здравей, виждам, че работиш по статия за винопроизводството в Грузия. И аз имах такава идея, но темата ми се стори прекалено обемна, а напоследък времето не ми достига. Обичам да чета и пиша за Грузия. Писала съм две статии, свързани с виното в Грузия, ще ми бъде приятно, ако с нещо могат да помогнат - Квеври и Ртвели. Радвам се на статиите ти и успех с тазиǃ --Молли (беседа) 16:57, 5 април 2018 (UTC)[отговор]

Здравей Молли, преди да ми кажеш, вече бях прочела твоите статии и, както винаги, много ми харесаха. От Квеври научих за марани. (За съжаление някои линкове на източниците в твоите статии вече не работят). За винарството в Грузия има много материал, пиша бавно заради уточняване на термини и обяснение на названия, но и няма защо да бързам. Единствено, което се чудя засега е, дали да не отделя частта за винените сортове грозде в отделна статия. Смятам да напиша/преведа и неголяма статия за тамада, ще включа в нея няколко типични тостове. А след това може би една малка за „супра“. Ако искаш, ти ги направи тези статии, имам малко събрани материали за тамада и мога да ти ги дам. Благодаря за предложената помощ. Като съм готова със статията в пясъчника, ще ти се обадя. Може би ще намериш време да видиш, дали не е прекалена дълга и дали не трябва нещо да се отдели. Приятни празници. --Mmm-jun (беседа) 18:32, 5 април 2018 (UTC)[отговор]

Статията става качествена и много ми харесва дотук. Май по-добре е да я напишеш цялата и чак тогава да прецениш дали да я делиш. Тази седмица съм спряла да пиша за Грузия, защото това е официалната седмица за писане за страната и се страхувам да не дублираме с някого статиите. Случвало ми се е вече. Иначе съм си набелязала някои статии от списъка, предимно от природа и култура. Сега съм започнала един замък в Беларус, но нещо не ми върви. Така че оставям тамада и супра на теб, ако ти се пишат. Справяш се много добре, както и с всичко, написано от теб тук. Бравоǃ --Молли (беседа) 19:41, 5 април 2018 (UTC)[отговор]

Връщам ти похвалата! Твоята статия Паравани е най-хубавата в сравнение с другоезичните версии - много е интересна, информативна, илюстрирана. --Mmm-jun (беседа) 20:04, 5 април 2018 (UTC)[отговор]

Здрасти. Имам въпрос от общ характер, покрай статията Band-e Amir National Park. Става въпрос за това окончание -e. Не знам дали е пущунско и каква връзка има с персийския (виждам, че владееш фарси, което би помогнало), но бих се радвал, ако споделиш как би го изписала на български - гледам, че в интернет има най-различни варианти. Забелязал съм, че в Афганистан това окончание е доста често срещано и ще е полезно, ако уточним как се изписва на български. Благодаря. --ShockD (беседа) 13:48, 27 април 2018 (UTC)[отговор]

Здравей, добър въпрос (както обикновено се казва от някой, когато този някой не знае отговора :-)). Аз мога да ти обясня, какво значи окончание -e, а как да се изписва ще трябва просто да се реши. -е се нарича изафет и служи като свръзка между определяемо и неговото определение. На персийски език този звук не се изписва, но се произнася. В конкретния пример Band-e Amir означава Band на Amir. Изафетът е в случая играе ролята на българското на (при превод на език с падежи се използва генитив). Аз лично мисля напоследък , че като че ли най-добре да се пише чрез тире. В първите си статии за бгУ май пишех слято, следвайки произношението. Ако се реши, да се пише чрез тиренце, ще мина през тях да ги поправя. Надявам се, че бях полезна. Поздрави!--Mmm-jun (беседа) 15:42, 27 април 2018 (UTC)[отговор]

А предаването му като и? Намерих няколко такива резултата, вероятно повлияни от руското изписване. Колкото до слятото изписване с e, гледам, че на някои други езици също така са го изписали. Общо взето, явно всеки го пише, както си иска, което предполагам, ще е случаят и при нас, поне докато не се намери афганолог, което е слабо вероятно. Благодаря за уточненията, все пак. --ShockD (беседа) 16:34, 28 април 2018 (UTC)[отговор]

Здравей ShockD. Извинявай, че не се сетих да отговоря веднага за изписването на изафета на български. Предава се еднозначно като "е", не "и". Така се произнася, така е прието в българската иранистика (имам учебник, написан от български иранист), така е прието и в другите езици. Русският е изключение в някои случаи, защото при тях се използва често таджикския вариант на произношение. Езиците, които се говорят в Афганистан са дари и пущу - и двата са от персийската група, т.е. важат повечето правила на персийския (фарси), който се говори в Иран. Така че, аз след като се сетих да проверя в учебника, предлагам да се пише чрез тире. Ще направя нужните поправки в статиите, писани от мен. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 18:10, 28 април 2018 (UTC)[отговор]

Супер, мерси много . Това е доста полезно за бъдеща справка. Иначе, писах ти именно, защото се сетих, че езиците в Афганистан са тръгнали от персийския и вероятно са подчинени на същите правила. Разбира се, аз приемам твоя вариант, тъй като със сигурност си по-компетентна по персийски от мен (вероятно и от всички останали тук). Поздрави. --ShockD (беседа) 18:20, 28 април 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте! Бих искал да изкажа мнение по въпроса. Тъй като това е географско название, въпросът може да бъде решен, като се приложи чл. 12 (2) от Наредба № 6 за транскрипция и правопис на чужди географски имена, който гласи:(2) Между частите на съставните чужди географски имена в български не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Също така може да се приложи и правило 32.6.1 от правописния речник на БАН, според което Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно. Екс ан Прованс – Aix-en-Provence, Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Херк де Ста – Herk-de-Stad.. , като се прави изключение само за испански собствени имена, съдържащи съюза и (исп. y). Доколкото разбирам, изафетът е точно такава служебна дума (дори не е наставка), нещо като свързваща частица или следлог, тъй че спокойно може да се предаде на български отделно. Надявам се мнението ми да ви е от полза. Поздрави!! --Nauka (беседа) 18:30, 28 април 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте Nauka! Мнението Ви, разбира се, че е от полза - научих още нещо за правилата в българския език, за което Ви благодаря. Обаче! Не съм много сигурна, че те са приложими в случая. В учебника на Орбецов "Персийски език" изафетът се изписва с тиренце. Дали е географско название или нещо друго (например fa:قلعه دختر (гале-йе дохтар) - Замъкът на девойката) нали ще трябва да го изписваме по един и същ начин. Изафетът нито е служебна дума, каквито примери сте дали, нито е част от съставно географско име, нито е следлог. Той е свъзваща частица, наистина, но звучи различно, в зависимост от предшестващия звук и най-важното - не се изписва на персийски (освен ако определяемата дума не завършва на гласните "а" и "у"). В моя пример е Гале-йе, а не Гале-е, защото изафетът е след "е", но той пак не се изписва на персийски. Изписването на изафета на други езици е проблем за У, ако съдя, как тази персийска статия е озаглавена на руски ru:Галех-дохтар и английски en:Qal'eh Dokhtar - и в двата случая персийското изписване е просто транслитерирано, без да се обръща внимание на персийското произношение. Още по-явен е проблемът в англ. статия, където в началото се дава другата версия на названието на замъка - Dezh Dokhtar (деж означава крепост, замък), а под картинката е изписано с изафет Dezh-e Dokhtar, т.е. така както се произнася в действителност на персийски. Ако приемем, че няма просто да транслитерираме, и като вземем предвид, че в българския учебник по персийски език изафетът се изписва с тире, може би е правилно в БгУ също да пишем изафета с тире. Още повече, че други статии за подобни персийски названия на други езици в У също използват тиренце пред изафета. Поздрави и още веднъж благодаря за включването в обсъждането. --Mmm-jun (беседа) 20:18, 28 април 2018 (UTC)[отговор]

Здравей, имам нужда от малко помощ и се надявам, че ти си човекът. Пускам статията Сабаил (замък) в Азербайджан, където по някое време се е ползвал фарси. Нямам представа от езика, затова те моля да погледнеш имената на хора и градове, които е възможно да не съм предала точно на български, тъй като в руски и английски се различават. Има няколко града в Иран, за които не мога да преценя дали започват с Бандар или Бендер. Това май означава пристанище. Дала съм името на джамията Synykh Gala на английски, моля те, напиши го на български, ако се сетиш как е. Вероятно има и други неща, за които в момента не се сещам. Ще ти бъда благодарна, ако ме коригираш. Хубав денǃ --Молли (беседа) 08:31, 3 май 2018 (UTC)[отговор]

Здравей Молли! Много интересна статия! Постарах се да направя, каквото мога. Имената, които намерих изписани на персийски и които са си персийски, без вариант за произношение на азербайджански, поправих. Другите ги проверих и където имаше разлика между персийското и азербайджанското произношение оставих последното. Но за Synykh Gala се наложи доста да потърся, защото няма такава статия в перс. У, а и никъде не се дава изписване на оригинален език. В руските сайтове намерих два варианта Сънъх Гала (Сыныхгала) и Сънъг Гала (Сыныг-гала). Поправих на първия вариант, защото е най-близък до английския. Ето две статии, които според мен се отнасят за същата джамия, нейното друго име е Джамията на Мухамед: Мечеть Мухаммеда, или Сыныггала в Ичери Шехер (Баку). Тя май не е от 15 век: Велиев Сейран "Мечеть Сыныг-Гала" (Ичери Шехер, Баку). Дано бях полезна. Поздрави! --Mmm-jun (беседа) 12:03, 3 май 2018 (UTC)[отговор]

Благодаря ти много, знаех, че мога да разчитам на теб, справила си се чудесно. На мен ми беше много трудно с тези имена и водих цяло разследване, докато ги напиша. И както виждам, пак имам грешки. Но с общи усилия постигнахме нещо добро, за което отново ти благодаря. Разчитай на мен винаги, когато имаш нужда. Успехǃ --Молли (беседа) 12:59, 3 май 2018 (UTC)[отговор]

Здравей, става въпрос за първата столица на Персия по време на династията на Ахеменидите, чието име срещам по три начина в нашите статии - Пасаргада – Пасаргади – Пасаргад. Оригиналното изписване е پاسارگاد‎ Дали ще можеш да определиш как се чете и как трябва да предадем името на български? Молли (беседа) 09:32, 16 юни 2018 (UTC)[отговор]

Здравей Молли! На персийски се чете еднозначно пасаргад, но не съм сигурна, дали така е известно в България (историческа наука, археология, архитектура?). По едно време търсих и аз, как да го пиша в бг статии, но така и не можах да се определя окончателно. Кажи ми, моля, ако установиш нещо сигурно, да науча и аз :-) Успех!--Mmm-jun (беседа) 09:51, 16 юни 2018 (UTC)[отговор]

Ами аз гледах по архитектурни и археологически статии, но и при тях срещам и трите вида изписване, което не би трябвало да оставим при нас. Даже в една от статиите, в две различни изречения, го срещнах по два различни начина. При положение, че названието не е получило кой знае каква известност на български, в смисъл, не е наложено, най-правилно, според мен, е да го оставим така, както е оригиналното му изписване - Пасаргад. Мисля да го уеднаквя по този начин във всичките ни статии. Благодаря ти за помощта и весел ден! --Молли (беседа) 10:59, 16 юни 2018 (UTC)[отговор]

Аз сега също рових дълго - и макар не произношението е най-важното в случая и не може да служи като аргумент за избора, пасаргад вероятно е най-правилното (поне така се твърди в ираноезичната статия като се вземе предвид и древното авестийско значение на съставната част на думата гад). Така че, нека бъде Пасаргад! Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 11:16, 16 юни 2018 (UTC)[отговор]

		Централно- и Източноевропейска Пролет 2018
		Поздравления, Mmm-jun! Ти си победител с първа награда в категория „Най-добра нова статия“ в тазгодишното състезание за писане и подобряване на статии, свързани с Централна и Източна Европа. Благодарим ти за положените усилия!

Получаваш първа награда на стойност 100 лв. Моля, пиши на spasimir.v.pilevgmail.com, за да посочиш кои книги си избираш и по какъв начин да ти бъдат доставени. Благодаря! --Спасимир (беседа) 07:37, 17 юни 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте! Забелязвам, че имате резерви спрямо моя източник, описващ пътуването на ибн Фадлан. Понеже все още го ползвам, бихте ли ми посочили къде са неточностите в него? Благодаря! Litev (беседа) 20:39, 2 септември 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте! Според мен няма проблем с източника и можете спокойно да го използвате. Просто не и в тази статия - пътуването на Фадлан до Семнан (както следва от текста) има връзка със: 1. неговата биография; 2. събитията около волжските българи; 3. историята на неговите записки. Но каква връзка има с историята на Иран, и в частност на Семнан? Според мен, няма връзка и затова съм махнала този абзац. Поздрави!--Mmm-jun (беседа) 22:15, 2 септември 2018 (UTC)[отговор]

Разбирам позицията Ви. Моите съображения да напиша за посещението на ибн Фадлан в тази област са продиктувани от това, че той е свидетелствал за политическите събития в Семнан през този период, а именно овладяването на града от шиитски метежници, привърженици на теолога ал-Табари и противници на сунитите, които от своя страна ибн Фадлан представлява. Според мен това събитие е от съществена важност за историята на града. И затова преместих тези данни в статията за Семнан. Поздрави! Litev (беседа) 07:53, 3 септември 2018 (UTC)[отговор]

Добре, нека има този текст, щом толкова настоявате (за да има препратка към Волжка България?). Но понеже той прекъсва един логически свързан пасаж и представлява свидетелство за историческите процеси на тази територия, ще си позволя да го преместя в отделна глава "История", която някой ден някой редактор ще напише по-пълно и по-свързано. Между прочем, изчетох източника, който давате в края на включения от Вас текст. Той е доста интересен от етнографска гледна точка, но като свидетелство за историческите събития не е много силен източник. Името Семнан (Симнан) се споменава само един път без никакво описание на каквото и да било. Така че продължавам да смятам, че източникът не е подходящ за статия, свързана със Семнан, а защо трябва да се включва в нея и картата с цялото движение на Фадлан до волжските българи, на мен въобще не ми е ясно. Но вероятно това е мой проблем :-) Спорна работа! --Mmm-jun (беседа) 13:42, 3 септември 2018 (UTC)[отговор]

Без съмнение, нещата които казвате са верни. Аз съм само любител и се уча от грешките си. Общуването с Вас, съветите и критиките Ви ми бяха полезни. И въобще не става дума за проблем. Доскоро и благодаря! Litev (беседа) 06:26, 4 септември 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте отново! Имам нужда от Вашата помощ във връзка с горепосочения източник. Една от спирките от пътешествието на ибн Фадлан е посочена като Афирайр-рабат Тахир бну Али. Без да става ясно от текста дали това е селище или местност, преводачът на текста идентифицира мястото като град Фирабр. За съжаление днес моите знания и умения не достигат да разбера кой е и къде се намира този град, като единствено от контекста се ориентирам, че вероятно е северно от Амударя на съвременната граница между Туркменистан и Узбекистан. Можете ли да ми помогнете? Litev (беседа) 08:18, 27 септември 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте! Не знам и аз нищо по въпроса, бих могла да потърся, но сега съм много заета и ще отнеме повече време да намеря отговора. Не съм сигурна, че ще успея, но ще се опитам тези дни. Поздрави!--Mmm-jun (беседа) 08:12, 29 септември 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте пак! За моя изненада относително лесно се намери информация за Фирабр. Правилно се ориентирахте за местоположението му. Ако знаете руски (ако не, с помощта на машинен превод, ако пак не става, мога да помогна с превода) ще научите малко подробности за мястото и другите му названия оттук. В руската и англ. У има малко за Фарап. В персийската У този град се нарича Фараб и с това име е споменаван в поемата на Фирдоуси. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 12:41, 29 септември 2018 (UTC)[отговор]

Много Ви благодаря! Ползвам руски, поемам оттук. Поздрави и благодарности отново! Litev (беседа) 18:50, 30 септември 2018 (UTC)[отговор]

Моля, няма защо, дано имате полза от тази информация. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 17:39, 1 октомври 2018 (UTC)[отговор]

Mmm-jun, изключително много ми хареса стихът от страницата Ви и Ви благодаря за превода! Може ли – доста нескромно, признавам – да си позволя да предложа една малка промяна? Мисля, че може би ще звучи по-поетично

„

И знанието мое стигна дотук, да зная само – аз съм неук

“

— Luchesar • Б/П 10:07, 5 септември 2018 (UTC)[отговор]

Малко се забавих с отговора, занимавах се с други неща. Може разбира се, и звучи по-добре така. А ако сменим и думичката „дотук“ със само „тук“ става и с леко променен философски смисъл - крайната точка на знанието е осъзнаване на незнанието. Обаче в този случай бихме се отклонили от оригинала - при Авицена е „дотук“.--Mmm-jun (беседа) 11:15, 5 септември 2018 (UTC)[отговор]

Не бива да се извинявате, Mmm-jun, карате ме да се чувствам неудобно – естествено е, че имате много други дела, а и може би бях леко нахален с предложението си. Но обичам поезията и затова веднага ме привлече тоя стих. Да, съгласен съм за смисъла, но може би Авицена все пак го е казал добре – защото знанието е също и безкрайно, така че с всяка следваща стъпка „дотук“ просто отново и отново осъзнаваме колко малко знаем всъщност. Благодаря Ви!
— Luchesar • Б/П 11:40, 5 септември 2018 (UTC)[отговор]

Съжалявам, че не можах да помогна днес, Mmm-jun. За коя снимка наистина става дума?
— Luchesar • Б/П 13:06, 10 ноември 2018 (UTC)[отговор]

Извинявай, че не съобразих веднага, че си зает. Става дума за тази снимка : https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Rezashah.jpg#file. Няма обичайните за картинките опции за включване в уикистатии.--Mmm-jun (беседа) 13:13, 10 ноември 2018 (UTC)[отговор]

Просто не бях още успял да закача интернета. :) Хммм, а просто ръчно?
— Luchesar • Б/П 15:26, 10 ноември 2018 (UTC)[отговор]

Благодаря за подсещането (3 дни умувах!!!).--Mmm-jun (беседа) 15:44, 10 ноември 2018 (UTC)[отговор]

Няма защо. :) — Luchesar • Б/П 15:53, 10 ноември 2018 (UTC)[отговор]

Здравей, ще се радвам, ако добавиш статиите Димитри Аракишвили, Даря-йе Нур и Нур-ал-Айн, както и следващите, които напишеш за Месец на Азия тук: https://tools.wmflabs.org/fountain/editathons/asian-month-2018-bg --Спасимир (беседа) 15:54, 18 ноември 2018 (UTC)[отговор]

Спасимир: Здравей, снощи се опитах да включа последната ми статия за Азия в този инструмент, но нещо не ме пускаше сървъра. Опитах се няколко пъти, но не успях. Не знам, дали още не е късно да я включиш. Става дума за Национални съкровища на Иран. Поздрави. --Mmm-jun (беседа) 08:04, 1 декември 2018 (UTC)[отговор]

Здравей, снощи имаше проблем с този инструмент. Ще се свържа с организаторите, за да видим какво следва от тук нататък като цяло и ще помоля да се включи и тази статия. Благодаря за интересните статии и участието.--Спасимир (беседа) 08:10, 1 декември 2018 (UTC)[отговор]

Здравей отново, моля, добави тук: [1] следният текст: * [[:bg:Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]]: [[:bg:Национални съкровища на Иран|Национални съкровища на Иран]] (created 2018-11-30) --Спасимир (беседа) 08:51, 3 декември 2018 (UTC)[отговор]

Добавих, благодаря. --Mmm-jun (беседа) 08:58, 3 декември 2018 (UTC)[отговор]

		Месец на Азия 2018
		Mmm-jun, това е за твоите ценни приноси в Уикипедия на български език по повод Месец на Азия 2018. С голяма благодарност, Спасимир (беседа) 18:33, 3 декември 2018 (UTC)[отговор]

Здравей, моля да попълниш този формуляр за Месец на Азия 2018, за да изпратят пощенската картичка. Ако имаш някакви въпроси може да ми пишеш. --Спасимир (беседа) 11:38, 20 декември 2018 (UTC)[отговор]

Готова е общата статистика за приключилото състезание ЦИЕ Пролет 2019: Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2019/Статистика.

През тази година бяха написани 643 статии и допълнени 8. Някои от тях са отбелязани за две и повече страни - затова може да има несъответствие на пръв поглед с общата статистика на международната страница. Участници - 19 (без значение от броя статии). Нови участници - 2.

Моля участниците да прегледат и проверят статистиката през следващите няколко дни, преди да приключим официално с този етап. За евентуални пропуски, неточности или несъответствия в таблицата или за заявка за по-детайлна информация/статистика - моля, пишете на беседата на състезанието.--MediaWiki message delivery (беседа) 14:49, 11 юни 2019 (UTC)[отговор]

Молим победителите в отделните категории да изпратят следната информация на имейл [email protected], или да се свържат с Потребител:Vodnokon4e (Писмо до потребител, Фейсбук) за да извършим доставката на ваучерите от Хеликон за получателите на награди:

1. Имена на получател
2. Мобилен телефон (нужен за известяване от куриерската фирма)
3. Пълен адрес за доставка (домашен, служебен или офис на куриерската фирма, откъдето да се вземе доставката, ако не желаете да посочвате личен адрес. Най-удобно би било това да е Еконт, тъй като имаме вече утвърдена практика с тях, но няма да е проблем и друга фирма).

Ако имате допълнителни въпроси за процеса, книжарница или избора на книга, моля задайте ги на беседата на Vodnokon4e или на горепосочения имейл. Поздрави и до следващото състезание!--MediaWiki message delivery (беседа) 14:58, 21 юни 2019 (UTC)[отговор]

Благодаря много, за указаната помощ с описанията в Уикиданни. Поздрави! --Стан (беседа) 09:19, 23 септември 2019 (UTC)[отговор]

Като има още, с удоволствие ще окажа пак. Само трябва да съобщиш. --Mmm-jun (беседа) 09:29, 23 септември 2019 (UTC)[отговор]

Привет! Ако целта ти е била да пингнеш, няма да стане. Връзката трябва да е към потребителската страница, а не към беседата, и в същата редакция трябва да има четирите тилди (т.е. да се подпишеш наново).
— Luchesar • Б/П 17:01, 5 декември 2019 (UTC)[отговор]

Здравей, съжалявам, но не разбрах - ако може, поправи ти. Благодаря.--Mmm-jun (беседа) 17:12, 5 декември 2019 (UTC)[отговор]

Здравей.