Потребител беседа:Chech Explorer – Уикипедия

Здравей, защо му сложи този шаблон? Неговите редакции не изглеждат вандалски. Аз поставих предупредителен шаблон на другия потребител, който изтри цялото съдържанието... Поздрави, --Илиян 10:17, 7 юли 2009 (UTC)[отговор]

Ам, омотал съм нещо. Помислих, че той го е изтрил. --Чечлията 10:19, 7 юли 2009 (UTC)[отговор]
Няма проблем, аз върнах твоята редакция. --Илиян 10:20, 7 юли 2009 (UTC)[отговор]
Благодаря. Поздрави --Чечлията 10:28, 7 юли 2009 (UTC)[отговор]

Привет пак, Чеч! В името на този град "SK" като "СК" или като "Ш" ще се произнесе. Сричките By-ske или Bys-ke са. Прон 06:11, 14 юли 2009 (UTC)[отговор]

Здрасти, ако го разделим на състваните му думи - by (село) и sker (случва се), би търябвало да се произнесе като би/ю хьуе или нещо от тоя сорт. Може да се изговори и като Би-ше, но специално за това име не съм сигурен. Само мога да ти кажа, че с 99% сигурност в това име комбинацията sk не се изговаря като ск. Пиши го както прецениш за добре, а след почивката може да питам някой швед. --Чечлията 06:51, 14 юли 2009 (UTC)[отговор]
ОК, ще изчакам да се консултираш. Прон 13:53, 14 юли 2009 (UTC)[отговор]
Междувременно бях попитал на беседата на шведската статия за града. Там ми отговори швед, че е "СК". Намерих го и в една руска карта от 1982 г. като Бюске. Прон 20:14, 17 юли 2009 (UTC)[отговор]
Ми напълно възможно. Много замотано име. За това ти казах да изчакаш да питам някой. --Чечлията 07:48, 18 юли 2009 (UTC)[отговор]
Ще изчакам и ти да се консултираш с някого. Прон 13:05, 18 юли 2009 (UTC)[отговор]

RE:Българомохамедани / помаци[редактиране на кода]

Здравей. Не, не смятам. Даже напротив - те говорят български, имат себе си за част от българската нация, просто изповядват друга вяра. В което няма нищо лошо. Всъщност вярата е толкова важна за тях, че има обособен термин - българомохамедани. Думата „помак“ съдържа значението на насилствено приемане на друго вероизповедание, така че „българомохамеданин“ е най-точният, неутрален и приемлив вариант. Ако питаш мен, думата „помак“ носи повече исторически негативи. Не зная дали си пристрастен по темата, но ако решиш да вникнеш в семантиката и етимологията на термина се надявам да стигнем до консенсус. А относно „асимилация“ и др. щуротии... остави тези гръмки лозунги за гражданите на Република Македония, Гърция и Турция, като в последната по Конституция „всеки гражданин на Турция е турчин и малцинства няма“, а в Гърция емигрантите-славяни са „славянофонни елини“. Затова ако ще повдигаме нишката на толерантността, то България всъщност е най-толерантната държава на полуострова. Даже често ни се качват на главата. Поздрави и не реагирай толкова прибързано. С уважение: Asparukh. 19:28, 10 август 2009 (UTC)[отговор]

Извинявай, ама аз съм помак и живея сред помаци, а в това, което ти казваш за помаците няма нищо вярно. Всеки средностатистически помак изпитва неудобство от термина "българомохамеданин", а що се отнася до термина "помак", едва ли щеше да има сайт pomak.eu с над 3000 членове, ако този термин, както ти казваш, се възприема зле от помаците. По-скоро щеше да има balgaromohamedani.eu, но няма. И един въпрос - от какъв зор си тръгнал да се месиш с помаците и да определяш какви са помаците? Кой ти дава право да ни лепиш етикети? Не можеш ли да си гледаш работа, вместо да се чепкаш с нашите си неща. Не ви разбирам хора като теб. Това заяждане с нас - помаците явно е някакъв повсеместно разпространен комплекс в България. - Чечлията 17:33, 11 август 2009 (UTC)[отговор]
Чеч не приемай нещата толкова навътре, не вярвам Аспарух да искал да лепи етикети, просто смята, че думата помак съдържа обидно значение. И това, което ти трябва да направиш като такъв е, да му кажеш, че няма такова нещо--Ilikeliljon 20:05, 11 август 2009 (UTC)[отговор]

Буйновска река[редактиране на кода]

Здрасти, нали точно това е реката, която се вижда от пътя Буйново-Кожари? --Стан 17:28, 19 септември 2009 (UTC)[отговор]

Имамите на шиитите[редактиране на кода]

Може ли да ми оправиш статията за шиитския имам Хюсеин ибн Али и да ми направиш за Али ар-Рида (англ.), защото тая материя ми е много далечна, а ми тряват. Все пак ти си мюсюлманин (май си сунит, а не шиит, и дано това не те обиди, че ти предлагам да пишеш за шиитите Ухилен съм) и тая материя (може би) по-ти е позната. --Pan Am 103 06:57, 20 септември 2009 (UTC)[отговор]

Здрасти. Ами това, което знам за тези двамата имами, граничи с нулата. Наистина съм суннит, но не ми е проблем да пиша и говоря за шиизма - все пак това не е Ирак. Идейно между суннизма и шиизма няма много разлика - разцеплението е предимно политическо, като така са се извъртли нещата, че в момента цуннитите са по-близо до шиизма, а шиитите до суннизма. Относно тези двамата имами мога да ти помогна само като преведа статиите от английски на български, че както споменах, не знам нищо за тях. Ако те устройва, може другата седмица да го направя, че за тази седмица трябва да завърша един проект и имам два семинара, за които трябва да се подготвя. Поздрави и благодаря за проявения интерес! --Чечлията 14:25, 20 септември 2009 (UTC)[отговор]
Благодаря. Другата седмица и английския превод напълно ме устройват, пък и това ми бе засиняване в една статия, която ще чака най-рано до началото на октомври. --Pan Am 103 16:36, 20 септември 2009 (UTC)[отговор]

Тази ти редакция няма резюме. Можеш ли да ми кажеш на какво се дължи? Поздрави, --Фипс 21:37, 8 януари 2010 (UTC)[отговор]

Тъй като в тази „енциклопедия“ са изопачени данните за османските документи. Виж скорошния ми разговор със Simin. --Чечлията 14:48, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]
Изопачени вероятно означава, че не са верни. А чел ли си това? Виж, моля те, как да се съобразиш с него.--Фипс 17:00, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]
Да, чел съм го. А може би ти си чел това. А ако мислиш, че имам някакви пристрастия, то защо съм добавял подобна информация за всички помашки села, за които имам такава? Виж например още Брезница, Корница, Лъжница, Сатовча, Доспат, Тисово, Тъмръш и много др. Просто нека да ползваме истински източници. Такива „източници“ като твоята енциклопедия едва ли са неутрални - ти сам говориш за неутралност. --Чечлията 17:28, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]

Хм, моята енциклопедия се стреми да бъде неутрална именно чрез У:НГТ. НГТ обаче не значи, че се включват само правилни и верни източници, а че се представят (почти) всички гледни точки. Изтриването на информация с източник разрушава енциклопедията. И ще те помоля да си върнеш редакцията навсякъде, вкл. ако се е случвало и другаде.// Що се отнася до "Пирински край", което изглежда не е енциклопедия strictu sensu, а краеведски справочник, вреоятно наистина е благонадежден източник - третичен, от научните среди, проверим и т.н. Не съм се интересувал специално, но не съм и срещал други научни източници, които да я оборват. Дори и да има научен спор, НГТ изисква да бъдат посочени и двете страни. Показателно е, че спрямо нея наведеният в края на У:БИ шаблон не се ползва никъде. Поздрави, --Фипс 17:48, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]

Слушай к'во щи кажа: 1. Нищо няма да връщам; 2. Това, че в името ѝ пише „енциклопедия“ не означава, че всичко в нея е вярно; 3. това, че е писана от хора от научните среди също не значи, че съдържанието и е коректно (и „Бит и култура на родопските българи“ е писана от хора от тези среди и е издадена от БАН, но както виждаш е пълен фалш: [1]). [...] --Чечлията 17:55, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]
  • Приканвам всички участници в разговора в запазване на добрия тон и разумното дискутиране на проблема. Виждам, че темата е доста наболяла, но в уикипедия няма място за чувства. BloodIce 19:22, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]
Аз пък мисля, че въобще не се обръща внимание на благонадеждността на източниците - и не само в статиите за мохамеданите, а особено на исторически теми. Резултатът е фрапиращ, примери бол.
Предложението ми е щом очевидно "Пирински край" е спорен източник, информацията от него да се сваля под графа "Дискусионни въпроси" (или някакво друго заглавие). Полезно е да не се трие, а да се представи както трябва (като спорни твърдения), за да знаят читателите доколко могат да разчитат на "ПК", ако някога попаднат на този справочник.--Добри 20:04, 9 януари 2010 (UTC)[отговор]
И аз мисля така, когато става дума за някаква теория. Но когато става дума за някакъв несъществуващ документ или за фалшификация на съществуващ, тогава какво има за дискутиране? --Чечлията 11:25, 10 януари 2010 (UTC)[отговор]
Чеч, според мен това може да бъде отразено в отделна статия за да му се тури последния пирон. Не виждам, защо да нямаме статия за Енциклопедия Пирински край в коята да се отрази кое е манипулирано, кое не. Също така може да създадем статии за доганджийски регистър от 1477 година, доганджийски регистър от 1482 година - в първата обясняваш защо е автентичен, а във втората обясняваш, защо (ако е) е фалш. Тогава споровете приключват по статиите (които в момента са почти всикчки села с помашко население). Просто, нещата които пишеш по беседите се отразяват обективно в една, две или три статии и се приключва. Иначе на всеки нов потребител, обяснаваш едно и също, но с различни думи и това озверява не само теб, но и много други потребители. Напиши го веднъж, но в статия. BloodIce 13:40, 10 януари 2010 (UTC)[отговор]
Да, това е добра идея. Като ми свършат изпитите другата седмица, ще поръчам от Kungliga biblioteket всичките томове на „Турски извори за българската история“ и ще гледам да систематизирам някак информацията в няколко статии. --Чечлията 14:41, 10 януари 2010 (UTC)[отговор]

Салих паша Сиврия[редактиране на кода]

Здрасти, случайно попаднах на червена препратка за Салих паша Сиврия и си помислих, че може да ти е интересно да я напишеш. На мен ще ми е в помощ в посиняването на препратки от Рудозем. Ухилен съм Когато и ако ти е интересно, разбира се. :-) --Алиса Селезньова 16:54, 30 март 2010 (UTC)[отговор]

Спешно ли ти е? Мисля, че мога да се включа с малко. --Peterdx 17:03, 30 март 2010 (UTC)[отговор]
Здрасти, с удоволствие бих написал статията, само дето нямам никаква информация за съответния паша. --Чечлията 17:05, 30 март 2010 (UTC)[отговор]
А не ми е спешно, просто видях из нета, че явно е известен и си помислих, че ще е интересен за написване. Иначе, когато се посинят, тогава, но всяка помощ все пак е добре дошла. :-) --Алиса Селезньова 17:09, 30 март 2010 (UTC)[отговор]
Бе аз малко се пообърках със Салих ага, ама ще се поразровя. В „Родопските комити...“ имаше нещо и още ще се разгледам, но най-рано след около седмица. --Peterdx 17:18, 30 март 2010 (UTC)[отговор]
Супер. :-) Аз наистина не бързам, не е нещо спешно, просто като известен помак ми се видя интересен.--Алиса Селезньова 20:27, 1 април 2010 (UTC)[отговор]

ако видиш вандализъм, не е достатъчно да го върнеш. необходимо е и да пишеш на беседата на вандала. това има въздействие върху вандала, защото вижда, че някой му следи редакциите и второ го маркира като вандал за следващите, които се сблъскат с него. Това имах предвид--Uroboros беседа 18:30, 2 май 2010 (UTC)[отговор]

Кара дере (Драмско)[редактиране на кода]

Здравей! По повод на последните редакции в статията Кара дере (Драмско), се опитвам да се ориентирам. Можеш ли да ми помогнеш с малко информация относно това къде в спорното съчинение се цитира С. Шишков.--Simin 18:39, 2 май 2010 (UTC)[отговор]

Свали си книгата в PDF формат (има връзка в началото) и виж бележката под линия. В PDF са посочени бележките, докато в HTML версията липсват. Но пък в PDF номерата на страниците липсват. --Чечлията 21:37, 2 май 2010 (UTC)[отговор]
Имам чувството, че в двата варианта има някакво разминаване. Ако се вярва на съдържанието, публикувано в началото на PDF версията, главата „Помаците останали на територията на Османската империя след подписването на Берлинския договор от 01.07.1878 г.“ започва на 64 страница, а в HTML версията - на 55 с. В PDF версията това, което е в HTML-а, може би се пада по-назад. Иначе, там си се вижда бележка 198, в която се цитира Шишков. Може би, ако имаш самата книга, е добре да уточним там страницата и да се приключи. Ако не, мисля, че не е болка за умиране.--Simin 22:07, 2 май 2010 (UTC)[отговор]
Да, на страницата точно под връзката за сваляне на PDF-а пише „ЗАБЕЛЕЖКА: Номерът на страниците в PDF файла не отговаря на номера на страниците в книгата!“ Номерата на страниците в HTML версията отговарят на номерата на страницата на печатната книга, т.е. номерата на страниците в PDF не се гледат. --Чечлията 22:45, 2 май 2010 (UTC)[отговор]

Привет! Станало е объркване в тази статия с данните на Кънчов. Той дава някакво село Циропол в Неврокопско, а въпросното Церово е на запад от Предела, между Горна Джумая и Симитли. Ако можеш, открий истинското "Циропол".--Добри 20:17, 14 юли 2010 (UTC)[отговор]

Циропол.--Мико 20:20, 14 юли 2010 (UTC)[отговор]
Преместих информацията в правилната статия.--Мико 20:39, 14 юли 2010 (UTC)[отговор]
Змей си!:))--Добри 21:04, 14 юли 2010 (UTC)[отговор]

Здрасти. Тука оправяме по новото деление Гърция - в Мустафчово (дем) предполагам всички села са българоговорещи и съответно ги слагаме със старите имена. Имаш ли представа обаче в Ксанти (дем), Кръстополе (дем) и в Гьокчелер (община), кои села са (били) помашки и кои са били турски и сега са бежански гръцки? --Мико 15:32, 25 октомври 2010 (UTC)[отговор]

Отделно и Чаймахалите в дем Мустафчово са две - някаква идея за разграничение - географско пояснение някакво в скоби? А от Кетенлиците едното го пиша като Кенделик по Трайков. --Мико 14:59, 26 октомври 2010 (UTC)[отговор]

За липсващите тук гледам Куцомитис е Λεζάτσκο - Лезачко? А Тригоно е Τιλκίο, това може би е нещо Тилкьо, Тилкьоо, Тилкьово? --Мико 15:26, 26 октомври 2010 (UTC)[отговор]

Здрасти, за съжаление не разполагам с пълни и надеждни данни за етническия облик на региона. Принципно за помашките села съм написал вече статии, но съм сигурен, че това не са всички помашки села. За съжаление не разполагам и с дании за старите и новите имена на всички села. Виж тук има още помашки села в Западна Тракия, за които няма статии. А ти случайно да знаеш координатите на новите локаторни карти, че да вземем да подменим старите и да обновим статиите? --Чечлията 15:27, 29 октомври 2010 (UTC)[отговор]
Това може да е от полза за стари/нови имена Населени места в ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ под гръцка власт, СТАРИ И НОВИ НАЗВАНИЯ, печатница при Щаба на войската, 1946 г.. --Подпоручикъ 19:26, 29 октомври 2010 (UTC)[отговор]

Ей Чечлия, упетлал си млогу рапти пу статияна за Синиково в Уики-но. Синиково и Кетенлик са артикь уделни стари села, та мой ги петла в адно. Виж Ст.Н.Шишков, той има статия за говора на Кетенлик в Род. напредък. Виж и Г. Митринов. "Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. Синикуву е билолу нах Деридерска каза, пък Кетенлик нах Ахъчелебийска. Еднону сига е с горцку име Сатре, пък другоно е с име Кентаврос. Пък ейнва селу, дену гу даваш чи е в Рупчос, то си е баш в Чеч. Чечувене са стигали и на изток от Места (вж. Хр. Попконстантинов).Потребител:Барчинков

Да, имаш право. Аз съм го разчел грешно от турски и на Кентаврос съм писал, че е Кенделик, а то е Кетенлик. Не знам само, дали някое от двете села попада в Чеч. Синиково попада в Егридеренска каза, а Кетенлик в Ахърчелебийска каза. Не ми е известно села от тези кази да са попадали в Чеча. Иначе разбира се, че Чечът се простира на изток от река Места. Обаче най-източните чечлийски села, за които знам, са Балабан, Дала и Калово. Ако имаш информация и за други села, дай я насам. --Чечлията 10:36, 2 август 2011 (UTC)[отговор]

Стара Загора на османски турски[редактиране на кода]

Здрасти. Можеш ли да издириш имената на Стара Загора на османски турски. Става дума за Загра Атик, Ески Загра и Железник --Скроч б. п. 10:52, 8 ноември 2010 (UTC)[отговор]

Здрасти, Загра-и Атик е زغرهء عتيق, Ескизагора е اسكى زغره, Ескихисар е اسكى حصار, а за Железник нямам референция, но ако държиш, мога да ти напиша няколко варианта, как би могло да се напише на арабски. Само да ти обърна внимание, че тези шрифтове, които се използват днес, не са като старите османски шрифтове. От старите има само един компютъризиран - Рика (Nafees Riqa), а шрифтове като сиакат (който е най-използваният) нямат компютърен вариант. --Чечлията 11:08, 8 ноември 2010 (UTC)[отговор]
Ескихисар не съм го срещал. Железник наистина може и да няма, въпреки че е официално име, може на турски да си е останало Ески Загра --Скроч б. п.
За Ески хисар виж тук. --Чечлията 17:54, 8 ноември 2010 (UTC)[отговор]

Здравей! Не бях видял тази твоя редакция и в стремежа си да сложа повече информация в раздел "География" (повече заради картинката) добавих, че е част от Чеч. Тъй като не знам какви са ти съображенията, оставям на теб да прецениш.Simin 18:33, 23 ноември 2010 (UTC)[отговор]

На времето го бях писал в Чеч, ама се оказа, че не е. Това е от времето, когато си мислех, че всичко на изток от Гоце Делчев е било в Чеч. После на базата на Кънчов и на османските документи се установи, че не е в Чеч. Поздрави --Чечлията 18:59, 23 ноември 2010 (UTC)[отговор]
Ясно. Махнах го, както и в статията за Чеча махнах Хвостяне. При другите села обаче в статията за областта не смея да пипам много. Поздрави,Simin 23:31, 23 ноември 2010 (UTC)[отговор]

Стълбове на исляма[редактиране на кода]

Привет, Чеч! Моля, би ли погледнал тази редакция (моята след нея е само поправка на правописа), тъй като не съм твърде запознат с тези практики. Надявам се ти да си — не се сещам към кой друг да се обърна. Поздрав, --Peterdx 12:23, 6 април 2011 (UTC)[отговор]

Както са го написали е грешно. Както си го поправил е вярно. Косата е задължително да е покрита, когато присъстват чужди мъже или има вероятност чужди мъже да видят жената разбулена. Лицето не е задължително да е покрито, но когато се извършва хадж, е задължително то да е Открито. --Чечлията 17:54, 6 април 2011 (UTC)[отговор]
Тоест смислово всичко е наред? --Peterdx 18:32, 6 април 2011 (UTC)[отговор]
Аз го преработих този раздел - сега е добре. --Чечлията 19:34, 6 април 2011 (UTC)[отговор]

Във връзка с тази редакция, моля, имайте предвид, че не възприемам начина ви на действие като много коректен. Простото връщане на редакция е в дисхармония с факта, че съм се постарал да обясня лаконично в резюмето мотивите си. При едни нормални отношения мога да очаквам да се започне и дори да се разрастне дискусия, а не редакторски войни, причинени от прибързаност. Вероятно в хода на дискусията биха могли да се намерят допирните точки или дори да ми обясните къде греша. Поздрав,--Akeckarov 15:18, 7 юни 2011 (UTC)[отговор]

Ако не ти харесва този източник, виж следващите два. Този източник е допълнение към тях. --Чечлията 08:24, 8 юни 2011 (UTC)[отговор]
Ако е за харесване, материалът мисля, че е добър за актуална информация и си струва да се види. Моите съображения са други и в беседата към статитията се опитвам да ги обясня. Поздрав, --Akeckarov 09:26, 8 юни 2011 (UTC)[отговор]

Тръгнал съм по Етнографията (не помня дали я имаш) и от чечките села тука изникват неколко въпроса - кое е село Боян или Божан (Bojan) между Манастир и Борен е описано и сигурен ли си, че Сърчан е идентично със Старен както пише в статията? Израдиле съм го идентифицирал като Граждел.--Мико 06:48, 11 юли 2011 (UTC)[отговор]

Боян/Божан е Почан. За Сърчан/Старен/Стареджик/Странен/Страня/... съм правил специално изследване и се оказа, че няма начин Сърчан да не съвпада със Странен. Единственият вариант Сърчан да не е Странен, е Сърчан да е Црънча. Възможно е и да греша, но мисля, че е така. За Израдиле и Граждел не знам. --Чечлията 17:48, 26 юли 2011 (UTC)[отговор]

Скоростни пътища в България[редактиране на кода]

Здравей. Виждам, че си автор на статията Скоростни пътища в България и имащ поздравления ми за набавянето на информацията, която е доста оскъдна. Чудех се дали има някаква дефиниция на скоростен път, за да я сложим в увода. Разрових се, но не можах да открия нищо. Примерно над 80 км/ч, над 90 ли е или нещо друго. Щото явно попада някъде посредата на междуградските пътища и автомагистралите, но каква е идеята ми е интересно. BloodIce 23:28, 26 август 2011 (UTC)[отговор]

Здрасти, не съм сигурен за точната дефиниця на термина в България, но в Швеция това е път, който не се пресича от други пътища и движението в двете посоки е разделено. Виж примерно Limited-access road. --Чечлията 16:16, 28 август 2011 (UTC)[отговор]
Вече има дефиниция на „скоростен път“ в българското законодателство след новите промени на Закона за пътищата: [2] [3] --Чечлията (беседа) 16:24, 24 април 2012 (UTC)[отговор]

Здрасти, не знам дали видя, но се появи ново чечко село (Черкишен), което може би имаш някакви източници за дописване. Благодаря.:-)--Алиса Селезньова 14:30, 13 декември 2011 (UTC)[отговор]

Мда, имам. Даже бях останал с впечатлението, че съм написал статия за това село. --Чечлията 14:48, 13 декември 2011 (UTC)[отговор]

Здравей, Весела Коледа! Знам го списъка и работя по него когато мога (трябва да ти призная, че биографиите на по-старото поколение са ми по-интересни), просто до сега не се бях регистрирал и като съм писал нещо (напр. Пеги Уитсън) излиза ИТ адреса. Поздрави и успехи през Новата година. --DAMON 09:27, 25 декември 2011 (UTC)[отговор]

Незнам, защо историците не казват истината за помаците,а още повече за волжките българи мюслюмани,те са първата държава в Европа която приема исляма има исторически документи,че ислямат става държавна религия 922 г., а два хана до тази година са били вече мюслюмани.Защо не се говори за селчуците една от голямите общности на турската държава от която произлиза и Мустафа Кемал Ататюрк,защо не се говори за,че ногато са привземали балканите турците са открили местно населени изповядващо исляма,като доказателство за това е откритатата надгробна плоча от 970 г.в поречието на р.Арда,защо не се говори, между волжките и дунавските българи връзките са продължили близо 7-8 века след Аспарух и т.н.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.54.184.131 (беседа • приноси) 22:26, 28 декември 2011 (проверка).

Здравей приятелю, пише се за много от гореспоменатите неща, но трябва да се чете. То само от писане полза няма, като няма кой да чете. За воложките българи и за връзката на българите с исляма виж Българи и араби/ البلغار والعرب и Арабски извори за българите. За селджуците и за произхода на Ататюрк не се говори, защото Турците нямат интерес той да не е турчин, а на останалите държави просто не им пука. За тази плоча от поречието на Арда аз не мога да кажа нищо, докато не я видя, защото вече съм се натъквал на много фалшиви плочи. Но определено се пише за други доказателства за наличието на ислям на Балканите преди Османската империя. Ама пак няма кой да чете. Виж първата глава на книгата Islam in the Balkans: Religion and society between Europe and the Arab world. Погледни и на втората страница, втората колона, втория абзац на тази публикация в списание „Археология“: Епиграфски проучвания на паметници с арабско писмо в България. Писано има много приятелю, но както казах, няма кой да го прочете. Или не искаме да го прочетем, или като го прочетем, си затваряме очите. А други просто въобще не ги интересува. Ако ти се чете още, виж тук. --Чечлията 12:20, 29 декември 2011 (UTC)[отговор]

Здрасти, явно на някой не му харесва Рудозем да е помашко селище и иска източник за наличието на помаци днес (може да погледнеш километричната Беседа:Рудозем ако скучаеш). Дали имаш нещо подръка, защото моите източници са предимно стари?--Алиса Селезньова (беседа) 07:27, 8 май 2012 (UTC)[отговор]

За помаците в Мадан и Рудозем има цяла книга от съвсем скоро: http://www.scribd.com/doc/75303790/Ghodsee-Muslim-Lives-in-Eastern-Europe --Чечлията (беседа) 09:01, 8 май 2012 (UTC)[отговор]
Благодаря. Добавих го, но май и той не е достатъчно благонадежден.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 09:31, 8 май 2012 (UTC)[отговор]

Здравей! Ти си един от сериозните потребители с приноси в астронавтиката. Имам следния въпрос: Последната ти промяна в статията за МКС е добавяне на флаговете на Иран и Унгария. Да помислим доколко е коректно това. Моето мнение по въпроса е, че не трябва, защото тези държави нямат никакъв принос към съответния полет. А ако говорим, че това им е произхода, то има доста други астронавти с различен произход: Коста Рика, Индия, Австралия и т.н. Да помислим заедно? Поздрави и лек и успешен ден!--Nikos745 (беседа) 03:55, 21 юни 2012 (UTC)[отговор]

Здрасти, това не са приноси на съответни държави. Името на раздела е "Международно присъствие", а не международно участие. Смятам че е интересно да се отбележи, че граждани на тези страни са посещавали станцията. Все пак можем да отбележим със звездичка или нещо подобно, че тези хора са с двойно гражданство и/или туристи, а не редовни космонавти? --Чечлията (беседа) 11:34, 21 юни 2012 (UTC)[отговор]

Международна космическа станция[редактиране на кода]

Do you think that the bot PALZ9000 is useful on your wiki ? He updates the orbit two times each day. Today, he works on Russian and Japanese MKC articles, today, your article says

Перигей: 344 km (172,6 NM) Апогей: 359 km (187,3 NM)

PALZ updates this every day using a template, so his edits never turn up in the edit sumary. Also, when he stops, like on English wikipedia, the data is still valid. It just starts to get old from the day that he stops. I want to ask you, because if you want him, I put him to work. If you don't want him, I don't put PALZ to work here. He is also good for Tiangong 1, Genesis I and II, and OPSEK, but I only like to do MKC, if someone want, they can do more, because it is the same template. Penyulap (беседа) 02:11, 30 август 2012 (UTC)[отговор]

Hi, that bot would be useful because we don't update the orbital parameters of the ISS and they are not stable either. I would appreciate it if you setup the bot to update the ISS orbital data on our Wiki. Regards --Чечлията (беседа) 18:43, 30 август 2012 (UTC)[отговор]
Шаблон:MKC complete, is it ok ?
Уикипедия:Бот/Заявки#PALZ9000 please comment. Penyulap (беседа) 10:52, 31 август 2012 (UTC)[отговор]
I update the doc using your words, they are better than mine. Penyulap (беседа) 19:58, 1 септември 2012 (UTC)[отговор]

Правни заплахи[редактиране на кода]

iskam da znae6, ako 6te da ti se struva kato zaplaha ili ne6to drugo, 4e ve4e sum uvedomil kogoto tiabva za tvoia slu4ai. bih ti preporu4al da vnimava6 kakvi gi 6ari6 iz neta s temi , koito nasajdat omraza mejdu horata, za da ne te potursiat..edva li ti triabvat novi problemi v zivota..kazvam ti go suvsem seriozno, za6toto sum advokat i seriozen 4ovek. a ako omrazata ti kum bulgarite , razli4ni it tebe e tolkova goliama, vinagi moze6 da si nameri6 drugo miasto za zivot kudeto da ti e po priatno i kudeto smiata6, 4e 6te si po priet. imah v universiteta 2 kolejki ot rodopite i nikoia ne se sramuva6e kude se e rodila, nito kakuv e rodut i, prosto zaradi gre6ki na niakakvi politici ot minaloto. --Предният неподписан коментар е направен от Damos (беседа • приноси) 13:17, 12 септември 2012 (проверка).

iskam da znae6, ako 6te da ti se struva kato zaplaha ili ne6to drugo, 4e ve4e sum uvedomil kogoto tiabva za tvoia slu4ai. bih ti preporu4al da vnimava6 kakvi gi 6ari6 iz neta s temi , koito nasajdat omraza mejdu horata, za da ne te potursiat..edva li ti triabvat novi problemi v zivota..kazvam ti go suvsem seriozno, za6toto sum advokat i seriozen 4ovek. a ako omrazata ti kum bulgarite , razli4ni it tebe e tolkova goliama, vinagi moze6 da si nameri6 drugo miasto za zivot kudeto da ti e po priatno i kudeto smiata6, 4e 6te si po priet. imah v universiteta 2 kolejki ot rodopite i nikoia ne se sramuva6e kude se e rodila, nito kakuv e rodut i, prosto zaradi gre6ki na niakakvi politici ot minaloto. --Предният неподписан коментар е направен от Damos (беседа • приноси) 12:24, 12 септември 2012‎ (проверка).

Драги ми „адвокате“, слушай много внимателно какво ще ти кажа. Първото нещо е, че въобще не ме трогват твоите заплахи, че ще ме докладваш в полицията. Полицията много отдавна ме знае. Не си мисли, че си първия, който ми отправя правни заплахи. Имало е много преди теб и историята показва, че те всички са си отишли от Уикипедия, докато аз още съм си тук. Вероятно и твоята съдба ще е сходна. Не си мисли, че ще ме уплашиш да напусна Уикипедията. Знам, че много ти се иска, но няма да ти угодя. А пък ако искаш не на полицията, ами на арменския поп ходи се оплачи. Просто си губиш времето. --Чечлията (беседа) 18:52, 12 септември 2012 (UTC)[отговор]

Предпазване от вандализъм на статиите за Ислямизацията на Родопите и "Потурчването на Чепино"[редактиране на кода]

Моля погледни какво върши с посочените статии т.н. "Джингиби", който има забележки може да се обсъдят в Дискусия, да се поставят съответните предупредителни шаблони, но е недопустимо да се трие - първата статия няколко пъти почти цялата, а втората напълно чрез пренасочване към съвсем друг текст.White captain (беседа)

Няма правило, което да забранява триенето. Стига то да е обосновано, няма проблем да се трие. Статията както беше преди, трябваше да се преработи, защото беше ужасна и отразяваше само някакви псевдонаучни теории от комунизма, които днес се подкрепят само от някакви атакисти. За съжаление в момента нямам време да пиша обстойно, тъй като темата е много широка. Ако те вълнува неутралната гледна точка за ислямизирането на Родопите, виж Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I и Anton Minkov - Conversion to Islam in the Balkans. В тези книги са разгледани всички версии и са направени обективни коментари на базата на много източници. --Чечлията (беседа) 15:29, 7 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Само ще отбележа, че сметката White captain е доказана в Общомедия марионетка на Потребител:Mpb eu, респективно безсрочно блокирана. Слагам това съобщение на беседите, в които е редактирано през нея за сведение и на останалите участници/читатели. Спири ··· - - - ··· 17:38, 14 ноември 2012 (UTC)[отговор]

Здравей, има голяма бъркотия с номерацията на българските автомагистрали в немската Уикипедия (ангийската, немската и българската Уикипедия дават различни номера)- там е дискусията на немски. Сигурно номерата в българската Уикипедия са правилни. Какви официални източници могат да се посочват за това? Или поне в какъв нов български пътен атлас се посочват тези номера? Сменили ли са номери на българските автомагистрали в последните години? Има ли на автомагистрали въобще знаци с номерата им или се посочват само номерата на европейските пътища? - пример: File:Bulgaria-e79.jpg. Поздрав --Bin im Garten (беседа) 18:18, 15 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Здрасти, преди беше голяма каша. Оня смениха номерацията с указ в Държавен вестник. Виж тук. Това е правилната номерация Автомагистрали в България. Поздрави --Чечлията (беседа) 14:18, 21 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Предложение за промяна на Шаблон:КоранЦитат[редактиране на кода]

Здравей! Имам предложение относно шаблона КоранЦитат. Като негов автор предполагам, че ще ти е интересно да го прегледаш. --Stalik (беседа) 09:51, 13 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Принципно добра идея, но този шаблон е за цитиране на самия превод. Еквивалентът на БиблияЦитат е Шаблон:КоранВръзка. Когато имам време, ще го ъпгрейдна. --Чечлията (беседа) 21:16, 15 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Карово – Κάροβο – Κεραμειό[редактиране на кода]

Здравей и за много години! Обръщам се с молба към теб дали можеш да ми помогнеш с географските координати на това историческо село в Гърция? Заедно с потребителя Ikonact правим карта на българските територии според Букурещкия договор (1913) и после според Ньойския в Беломорието. Ударихме на камък не открихме нищо в нета, а покрай това село е минавала старата граница. Благодаря ти предварително. Поздрави! --Пламенъ Цвѣтковъ 12:24, 8 януари 2014 (UTC)[отговор]

Здрасти, за съжаление нямам точни координати, но би трябвало да е от източната страна на Места. Ще прегледам едни стари османски карти. Иначе всичката информация, която имам за селото, е поместена тук. --Чечлията (беседа) 18:20, 14 януари 2014 (UTC)[отговор]

Здравей и благодаря за отговора. Потребителят A nedev ни даде координатите на Карово 41 25'06" 24 25'23". Ще се радвам, ако помогнеш със старата топонимия в района ще ни е необходима за картата. Поздрави! --Пламенъ Цвѣтковъ 19:58, 14 януари 2014 (UTC)[отговор]

Ще ви помогна с каквото мога. --Чечлията (беседа) 21:03, 14 януари 2014 (UTC)[отговор]

Покана за участие в „Уики обича Земята“[редактиране на кода]

Здравей, Chech Explorer!

Обръщаме се към теб като към един от най-активните редактори в Уикипедия на български с покана да допринесеш със своите свободни снимки на българската природа. smile emoticon Може вече да знаеш, а може и сега да научаваш, но от началото на месеца тече фотоконкурсът „Уики обича Земята“. Състезанието съществува от три години и тази година в България се провежда за първи път – от 1 до 30 юни. Целта е да се съберат снимки от защитените местности, резервати, природни и национални паркове на България. Ще се радваме, ако се включиш и допринесеш със своите снимки, които може и да са направени преди периода на конкурса. От всички качени в националния етап на състезанието снимки, журито ще избере десетте най-добри, които ще продължат в международния етап на "Wiki Loves Earth", където победителите ги чакат чудесни награди като участие на конференцията Wikimania'2016 в Италия. :-)) От организаторите.MediaWiki message delivery (беседа) 11:01, 13 юни 2015 (UTC)[отговор]

Състезание „Архиви“[редактиране на кода]

Здравей, искам да те поканя в Международното състезание, свързано със снимките от споразумението с Държавна агенция „Архиви“, което се провежда от 15 ноември до 15 декември 2015 г. Целта му е максимално използване на снимките, подобряване на съдържанието на статиите, използване на архивните материали в статии на различни езикови версии на Уикипедия. Повече за самото състезание има тук.

Включи се и ти! Поздрави, Спасимир

MediaWiki message delivery (беседа) 10:16, 16 ноември 2015 (UTC)[отговор]

ЦИЕ Пролет 2016[редактиране на кода]

Здрасти, със статии като Карово можеш да участваш в състезанието „Централно и източноевропейска пролет 2016“. Има различни категории на състезанието с награди. Първа награда е книга или друг възможен източник за статии в Уикипедия на стойност до 75 лв, втора – книга или друг възможен източник на стойност до 40 лв. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 07:46, 30 март 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря, но не се интересувам от парични награди. Всъщност съм дарител на Уикипедия. --Чечлията (беседа) 18:01, 5 април 2016 (UTC)[отговор]
Наградите не са парични, а хубави книги с дебели корици. Можеш и да се откажеш от тях ;-). Като дарител мислиш ли, че дарителски пари, дадени за такива награди са добре оползотворени? --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:14, 5 април 2016 (UTC)[отговор]
Парите похарчени за книги (особено с дебели корици) са добра инвестиция. В географски региони като нашия могат да са сравнително недостъпни поради цената си, така че идеята е добра. --Чечлията (беседа) 17:44, 18 април 2016 (UTC)[отговор]