French
DeutschПосейдон – Уикипедия
Посейдон, (на старогръцки: Ποσειδών, микенски: po-se-da-o [1], беотийска форма: Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Култът към Посейдон е широко разпространен по цяла Древна Гърция, особено на крайбрежните части и островите. Римляните го отъждествяват с Нептун.
Втори син е на Кронос и Рея [2], брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес. Той е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си в титаномахията, той, Зевс и Хадес си поделят основните части на света - Посейдон се сдобива с власт над моретата.
Обикновено е изобразяван като могъщ мъж и моряк. Негово оръжие е тризъбецът, с който може да разклати земята (да предизвика земетръс) и да разбие всеки предмет. На изображенията си Посейдон обикновено го държи в ръцете си; той и конят са неговите атрибути.[3] Свещените животни на Посейдон са конят, делфинът и бикът; свещеното дърво – бор.
Посейдон е считан за покровител на развъждането на конете и е наричан във връзка с това и Хиппий (Конний). В негова чест са се устройвали Истмийските игри, включващи конни битки.
Съперничества на Посейдон[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Редица митове показват Посейдон, като конкурент на други божества. Тези истории вероятно отразяват и съперничества между съответните култове и някои промени в тях.
С разделянето на света между Хадес, Зевс и Посейдон, при което последният взема моретата, той се утвърждава, като морски бог, за сметка на някои други, включително - по-стари - морски божества, като Океан, Тетида, Еврибия, Амфитрита и Понт.
Въпреки че е по-популярна версията на мита за Кронос и Рея, в която тя спасява Зевс от поглъщане, давайки го за отглеждане на Амалтея, а Кронос подмамвайки да глътне вместо него камък, повит като бебе, сходна легенда има и за Посейдон. В него тя го оставя при извора Арна в Аркадия, за да отрасне заедно с овцете, а на Кронос казва, че е родила жребче (малко конче) и му го дава да го глътне.[4] Според тези предания, Кронос постъпва така с децата си, за да се отърве от конкуренцията им, но е и за да ги унищожи - те оцеляват в корема му. Според друга версия, Кронос хвърля Посейдон в морето[5]; също така се твърди, че е възпитан на остров Родос от телхините (деца на богинята Таласа).[6]
Съществуват и няколко други предания за спор на Посейдон с разни богове, - за владеене на градове, острови и области, - от които редовно губи. Той печели в съперничеството си за Коринт, за който спори с Хелиос, но не го побеждава за остров Родос[7], (според Евмел), нито пък получава пророческото средище Делфи, чийто бог-владетел става Аполон. Атина взема под свое покровителство Трезен (крайбрежно градче, известно с това, че оттам е Етра, майката на героя Тезей), Хера - Арголида,[8]Зевс - Егина,[9] Дионис - Наксос,[10], все надделявайки над Посейдон. Най-известен е спорът за град Атина с богинята Атина[11], от който е видно как преминават тези състезания между боговете. Всеки от тях предлага по нещо ценно на местните жители. Спорейки за Атина, Посейдон удря с тризъбеца в брега и дарява на атиняните (според легендата те още не се наричат така) кон[12] или насред града създава солен извор (за добив на морска сол). Атина засажда маслиново дърво и печели. Съответно и градът (полисът) е наречен на нея. Преди това се предполага, че не е имал име, въпреки че може и да е бил наименован на митичните си основатели - Кекропс и потомците му. Все пак след това и двамата богове са на голяма почит в град Атина и в Атика.
Също има и легенда, че е направил медна порта за бездната Тартар, [13] което го представя, като бог-занаятчия подобен на Хефест. Според друга Посейдон макар и да е принуден да признае върховенството на Зевс, счита себе си за равен нему и въстава срещу брат си, заедно с Хера (ревнивата съпруга на Зевс) и Афродита (в друг вариант третият съзаклятник е дъщерята на Зевс - Атина[14]), но претърпява поражение и е спасен от Тетида.
Посейдон в "Илиада" и "Одисея"[редактиране | редактиране на кода]
Според описанието на Омир на Троянската война, Посейдон заема страната на ахейците срещу троянците.
След разгрома на Троя, когато много от героите, предизвикали с изстъпленията си гнева на боговете, страдат и загиват по пътя обратно за Гърция, Аякс Ойлей (наричан и Еант) е един от тях. Еант отначало е сполетян от буря, пратена му от богинята Атина, която разбива кораба му, но се отървава като доплува до една скала. Обаче там е дочут от Посейдон да богохулства и с тризъбеца си той окончателно го погубва, разбивайки камъка.
Посейдон преследва и Одисей, царя на островната държава Итака, включително и заради това, че ослепява сина му Полифем (циклоп-овцевъд). Към края на приключенията на Одисей по море, Посейдон превръща в скала кораба на феаките - приятели на героя.[15]
Връзки и потомство на Посейдон[редактиране | редактиране на кода]
Страстите на Посейдон[редактиране | редактиране на кода]
Съпруга на Посейдон е нереидата Амфитрита, внучка на титана Океан. Друга богиня, в която се влюбва е Деметра. Тя отхвърля ухажванията му и с надеждата да му убегне се превръща в кобила (женски кон), за да се смеси с табун коне. Посейдон все пак я намира и, превърнал се в жребец, я обладава. Така тя ражда вълшебния кон Арейон, който може да говори с човешки глас.
След като се вмъква в храма на Атина, където се опитва да избегне съблазняването си от него нимфата Медуза, Посейдон я изнасилва. Атина, която хвърля вината за това върху дружката си, я превръща в чудовище и я праща в изгнание. Също така Посейдон измамва Тиро, жена на Кретей (и майка от него на Езон) да му се отдаде, вземайки го за Енипей, речен бог, в когото е влюбена. От Посейдон тя ражда близнаците Пелий и Нелей.
Богът има връзка и с Алопа, негова правнучка и дъщеря на цар Керкион, който я погребва жива, когато научава, че е родила дете от Посейдон - Хипофоонт/Хипотоой. Богът я превръща в потока Алопа, близо до Елевзин. Залюбва се и с правнучката си Амимона (една от Данаидите), която спасява от развратен сатир и от нея става баща на Навплий.
След изнасилването на Кенида, Посейдон по нейно желание и я превръща в мъж – Кеней. Посейдон се влюбва и в прекрасния младеж Пелопс, син на цар Тантал. Взема го на Олимп, където го прави свой любовник, и където той има битие сходно с това на Ганимед. На раздяла Посейдон му подарява крилата колесница, с която Пелопс (според една от версиите) побеждава Еномей, в надбягването определящо дали ще получи ръката на принцеса Хиподамея. Според друга версия, Хиподамея и Пелопс се наговарят с колесничаря на царя (знаейки че той пък планира да убие претендента на дъщеря си) да го провали в състезанието, като повреди возилото му, но после убиват и него самия - това става основа на проклятието над Пелопидите, а оттам - и над Атридите.
Някои от децата на Посейдон[редактиране | редактиране на кода]
- От Етра - Тезей. Той е заченат от него, според легендата, в условия при които атинският цар Егей има също основания да се мисли за негов баща.
- От Агриопа - Керкион.
- От Алопа - Хипотоой/Хипотоонт.
- От Амфитрита - Рода, Кимополея и Тритон.
- От Амимона - Навплий.
- От Астипалея - Анкей – цар на о-в Самос и Еврипил – цар на о-в Кос
- От Канака - Алоей.
- От Хлорида - Пориклимен, прочут вещер.
- От Деметра - Арейон (кон) и Деспина.
- От Европа - Евфем.
- От Евриала - Орион; според друга версия, той е създаден с магия от трима богове.
- От Евринома - Адраст.
- От Гея - Антей, великан убит от Херкулес и Харибда - морско чудовище.
- От Халия - Рода.
- От Хиона - Хиос.
- От Хипотоя - Тафий.
- От Калика - Кикън
- От Либия - Бел, Агенор, Лелекс, Ламия.
- От Мелия - Амик.
- От Медуза (горгона) - Пегас и Хризаор, които излизат от тялото й, след като е обезглавена от Персей.
- От Перибоя - Навзитой, цар на феаките (на остров Схерия).
- От Туза - Полифем.
- От Тиро - Нелей и Пелий.
- От нимфата Кероеса (дъщеря на Зевс и Ио) - Бизас.
- От неизвестна майка - Лотис.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Предметно-понятийный словарь греческого языка. Микенский период. Л., 1986. С.143
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 1, 5
- ↑ Джеймсон, М. Г. Мифология Древней Греции, – в: Мифология древнего мира (перевод с английского), Москва, Главная редакция восточной литературы издательства „Наука“, с. 281.
- ↑ Павзаний, Описание на Елада VIII 8, 2
- ↑ Хигин, Митове 139
- ↑ Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ V 55, 1
- ↑ Нон. Деяния на Дионис XLIII 182
- ↑ Полемон, фр.11 Прелер; Павзаний
- ↑ Схолии к Пиндару. Истмийские песни VIII 91
- ↑ Плутарх, Застольные беседы IX 6, 1
- ↑ Херодот, История VIII 55
- ↑ Първи Ватикански митограф I 2, 2
- ↑ Хезиод, Теогония 732 – 733
- ↑ Омир, Илиада I 400
- ↑ Омир, Одисея XIII 146 – 183
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||